 |
| ИзточникСнимка: AP/БТА |
Режимът на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменеи многократно е преживявал вълни от протести, но демонстрациите, които започнаха преди две седмици, се разпространяват. Според някои данни, въпреки заплахите на властите и жестоките репресии, стотици хиляди хора са излезли по улиците през изминалия уикенд - от Техеран до десетки други градове в цялата страна с население от 90 милиона души.
Те са подкрепени от президента на САЩ Доналд Тръмп, който съвсем наскоро свали Николас Мадуро във Венецуела. През последните дни американският държавен глава многократно заплашваше да нанесе удар по Иран, давайки да се разбере, че Америка отново се е заела със сваляне на режими.
Световните лидери и инвеститори внимателно следят развитието на събитията. Според представител на Белия дом, американските военни са информирали Тръмп за възможните варианти за военни удари.
В неделя Тръмп заяви, че следи внимателно ситуацията в Иран. "Вземаме това много на сериозно. Военните проучват ситуацията и разглеждаме няколко много силни варианта", каза той на борда на Air Force One.
В четвъртък и петък цената на петрола от сорта Brent скочи с повече от 5% до над 63 долара за барел, тъй като инвеститорите отчетоха вероятността от прекъсвания в доставките в четвъртата по големина страна производителка от ОПЕК.
Това е най-важният момент в Иран от 1979 г. насам, казва Уилям Ашър, бивш старши анализатор за Близкия изток в ЦРУ, имайки предвид революцията, която доведе до създаването на Ислямската република, наруши баланса на силите в региона и доведе до десетилетия на вражда между Техеран и САЩ и техните съюзници.
Режимът сега се намира в много сложна ситуация и основната причина за това е икономиката. Мисля, че те имат все по-малко възможности да възстановят контрола, а инструментите за това се намаляват, счита Ашър.
Според данни на американската информационна агенция Human Rights Activists News Agency, през последните две седмици над 500 души са били убити и над 10 000 арестувани по време на демонстрации, предизвикани от валутната криза и икономическия колапс, но сега насочени и срещу режима.
От четвъртък властите се опитват да блокират интернет и телефонните мрежи, стремейки се да потиснат нарастващото недоволство на иранците от корупцията в правителството, неефективното управление на икономиката и репресиите. Чуждестранните авиокомпании отмениха полетите си до тази страна.
Израел, който през юни нанесе съкрушителен удар на Иран по време на 12-дневната въздушна война с подкрепата на САЩ, работи в тясно сътрудничество с европейските правителства по въпросите на ситуацията на място, съобщи високопоставен европейски служител, пожелал да остане анонимен.
Ако режимът наистина падне, това ще бъде удар за руския президент Владимир Путин, който ще загуби още един чуждестранен съюзник след Мадуро този месец и свалянето на Башар Асад преди малко повече от година, казва още служителят.
Залозите за петролните търговци са високи. Но не е ясно дали има безредици в Хузестан, основната петролодобивна провинция, и засега няма признаци за намаляване на износа на суров петрол.
В събота Реза Пехлеви, синът на бившия шах, който е в изгнание в САЩ и се позиционира като лидер на опозицията, призова петролните работници да протестират. Нефтените стачки от 1978 г. са били един от последните удари по монархията на баща му, тъй като те моментално са подкопали икономиката.
Вниманието на пазара сега се пренасочи към Иран... На пазара също нараства загрижеността, че САЩ под ръководството на Тръмп могат да се възползват от хаоса, за да се опитат да свалят режима, както видяхме във Венецуела, казва главният анализатор на A/S Global Risk Management Арне Ломан Расмусен.
Белият дом е в подем след тактическия успех на операцията срещу Мадуро, както и решението на Тръмп да бомбардира иранските ядрени обекти в края на 12-дневната война. Тръмп може да се поддаде на изкушението, въпреки всички рискове, и да се опита да свали правителството, което от повече от 45 години е заклет враг на САЩ и Израел.
Президентът на САЩ нееднократно се е противопоставял на американския авантюризъм в региона, където свалянето от власт на дългогодишния враг на САЩ Саддам Хюсеин в Ирак доведе до десетилетия на хаос и тероризъм. Това струваше стотици хиляди човешки живота и трилиони долари.
Именно такъв потенциален вакуум на властта тревожи арабските лидери в Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, твърдят регионални служители. Въпреки че тази група, в която влизат Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар, често е разглеждала Иран като враг, през последните години нейните членове се стремяха да подобрят отношенията, за да не отговори Техеран на военните действия на Израел или САЩ с нападение срещу тях.
Призракът на "арабската пролет", когато диктатори в целия регион бяха свалени от власт и на тяхно място настъпи хаос, витае над региона.
През последните две години Ислямската република значително отслабна поради стагнацията на икономиката, галопиращата инфлация и ударите на Израел срещу самата нея и нейните съюзници. Въпреки това тя все още разполага с обширен и модерен арсенал от балистични ракети, способни да поразяват цели в целия Близък изток, от военни бази до нефтени съоръжения. А режимът все още се ползва с подкрепата на многобройните сили за сигурност в страната, включително изключително важния Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР).
За страните от Персийския залив, както и за страни като Турция и Пакистан, най-лошият изход би бил хаос в Иран, смята Ели Геранмайе, заместник-директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Европейския съвет за международни отношения.
Такъв изход става все по-вероятен поради огромното разнообразие на иранските протестиращи, сред които има от всичко - от градската светска елита до религиозните консерватори, и на всички тях им липсва обединяващ лидер.
Ударите на САЩ и Израел могат дори да укрепят правителството и да намалят привлекателността на протестното движение.
Според анализатора за Близкия изток в Дина Есфандиари, Ислямската република вероятно няма да се запази в сегашния си вид до края на 2026 г. Според нея най-вероятните сценарии са пренареждане на ръководството, което до голяма степен ще запази съществуващата система, или преврат от страна на КСИР, който може да означава по-голяма социална свобода - тази организация се управлява от генерали, а не от духовници - но по-малка политическа свобода и по-милитаристка външна политика.
"В момента колапсът е малко вероятен... Иранците се страхуват от хаоса, виждайки как той сее разруха в съседните Ирак и Сирия. Още по-важно е, че правителството предприема строги мерки", казва тя.