 |
| Снимка: "Булфото" |
Докато в ЕС проблемите са с практическото реализиране на европейските енергийни приоритети и статута му на световната енергийна сцена, в България липсата на структурирана енергийна визия пречи на страната ни да е ефективен участник в необходимите промени на европейско ниво. Действайки на тъмно по ключови въпроси, властта у нас като че ли целенасочено подменя решаването им с често съмнителни и антипазарни стъпки, които все по-трудно могат да бъдат свързани с обществения интерес.
Европейското енергийно позициониране
Ако преброим подготвените в последните две години европейски документи, свързани с енергийния сектор, които имат някакво стратегическо звучене, с лекота ще намерим поне двадесет. Такива напр. са докладите "Лета" и "Драги" от 2024 г.; Компас за конкурентноспособност, Пакт за чиста промишленост, а също и публични консултации, свързани с енергийната сигурност от 2025 и др. 2026 г. също не изостава - темите за енергийната сигурност, изкуствения интелект в енергетиката, развитието на чистите технологии и др. планирано ще бъдат в центъра на вниманието. Всички те в един или друг контекст лесно се свързват с обявения през септември 2025 г. фокус върху независимостта на Европа, включваща inter alia и ..."контрол върху технологиите и енергийните източници, които захранват нашата икономика" 1.
Проблемът е, че засега в световен план ефектът от подготовката и прилагането на тази серия от визии, концепции, стъпки и т.н. изглежда повече от спорен - а това налага рязка преоценка.
Видимо бързо се разделяме със заблудите, че ЕС е и може да бъде водеща световна сила в енергийната сфера и че влияе съществено върху глобалната енергийна политика. Колкото и тъжно да звучи, всъщност напоследък ЕС често изглежда повече като пасивен наблюдател на случващото се в световен мащаб, който или не знае как да реагира, или останалите играчи на енергийната сцена просто го игнорират. Така борбата за технологии, инвестиции и ресурси определено не изглежда да е в полза на Съюза. И вината за това не е на гражданите, а на изглеждащите слаби европейски институции и на не винаги адекватните реакции на някои от правителствата на страните-членки.
А примерите за негативните фактори на ниво ЕС са много - и по отношение на цените на електроенергията и газа в сравнение с тези в основните икономически конкуренти; и по отношение на някои същностни разногласия между страните - членки относно общоевропейските действия по темата; и с оглед конкурентноспособността на европейската икономика, която е пряко свързана с енергетиката и др. Подценяването на организации като БРИКС, оттеглянето на САЩ от редица международни организации и договори, вкл. и енергийни (като напр. IRENA, Парижкото споразумение относно изменението на климата и др.) определено тепърва ще създават проблеми в цяла Европа. Към това следва да се добавят и проявите на прагматична гъвкавост в политиките на САЩ, Китай и Русия в енергийната сфера (санкциите спрямо РОСНЕФТ и ЛУКОЙЛ и последващите изключения; многобройните напоследък енергийни споразумения между Русия и Китай и др.), които реално могат да изиграят лоша шега на ЕС, ако няма бърза преоценка на ситуацията. В контекста на визираните по-горе санкции стои и един от големите открити въпроси, а именно какво идва в европейската енергийна сфера след края на войната между Русия и Украйна, вкл. и в контекста на замрели или затормозени отдавна съществуващи енергийни партньорства.
В регионален план разширяването на ЕС в Югоизточна Европа беше категорично обвързано с развитието на енергетиката, която беше оценявана като сплотяващ и стимулиращ фактор (основно в контекста на Енергийната общност като международна организация, членството в която е постоянно посочван в правото на ЕС юридически обвързващ факт). Но и концепциите за разширяването се промениха. Ако преди в ЕС се говореше за умора от разширяването, отдавна за някои страни може да се говори за основателна умора от очакването за присъединяване към Съюза. Допълнително се появиха и някакви доста немотивирани и силно политизирани призиви за бързо приемане на Украйна в ЕС - въпреки огромната разлика в степента на готовност в полза на някои от страните-кандидатки; а това допълнително демотивира европейското геополитическо сътрудничество.
В контекста именно на геополитическите турбуленции все по-важна става и ролята на НАТО и в областта на енергетиката - особено относно енергийната сигурност, която е обект не само на специално внимание в рамките на организацията, но и за нея още от 2012 г. има създадена отделна структура2. Ясно е, че тази роля тепърва ще бъде преоценявана - и активното участие на повече страни-членки на ЕС, които са членове и на НАТО, както и координираната им позиция ще стават все по-актуални.
Нестабилното положение на ЕС в енергийната сфера от своя страна дава основание за рязко засилване на енергийния национализъм, в който по принцип няма нищо лошо, но до определени граници - стига да не се засягат общностните интереси. Ситуацията обаче води и до фактическа ерозия на закрепените в Договора за функциониране на Европейския Съюз разпределения на правомощията в енергийната сфера, която спада към т.нар. "споделени компетентности" (чл.4т.2 б.И вр.чл.2.2 от Договора) и респ. недопустимо руши авторитета на Съюза. Ето защо ефективната намеса на европейско ниво по отношение националните политики на страните-членки в рамките на закона и тяхното координиране никога не е била по-необходима. Такава намеса е нужна преди всичко по отношение формиране на някаква добре структурирана и по-конкретна визия на национално ниво, обвързана с общоевропейските приоритети, които логично остават без промяна - енергийна сигурност, декарбонизация, конкурентноспособност, достъпност. В общоевропейски план обаче е необходимо да се преоцени пътят към тях, а също и ролята, че и контролът върху страните-членки.
Горното е особено важно за страни като България, в която концептуалният хаос е енергетиката се утвърди като норма на целенасочено властово поведение, комбинирано с все по-силно забелязващата се липса на административен капацитет. В случая хаосът не е сам - той се комбинира със станалото традиционно в последните години незачитане на Конституцията и на върховенството на закона от мнозинството, към които периодично се добавя и същностна миризма на данни за корупция.
Къде стои България в контекста на европейската енергийна политика - оперативна ефективност, стратегически провал и незачитане на закона
Факт е, че на оперативно ниво българският енергиен сектор все още изглежда стабилно - в електроенергийния сектор е налице сигурност на доставките, добре работещи регулатори (КЕВР и АЯР), ефективни мрежови оператори (ЕСО и ЕРП), приемливи цени за бита и бизнеса. Към това следва да добавим и доброто справяне на парламента и правителството с помощта на неправителствения сектор със ситуацията около ЛУКОЙЛ във връзка с наложените от САЩ и Великобритания санкции и ефекта им върху четирите компании в страната под този бранд. Заслужава да се отбележи и все по-силното позициониране на страната като обучителен център в областта на енергийната и климатична дипломация, осъществявано благодарение на МВнР и Дипломатическия институт. От гледна точка на международната интеграция следва да се отбележи и активната работа на тези две институции за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където фокусът върху енергетиката е изключително силен.
Големият национален проблем обаче продължава да бъде липсата на цялостна и дългосрочна визия - а без нея България не може да бъде реално активен европейски партньор при абсолютно необходимата преоценка на европейската енергийна политика в посочените по-горе направления. Настоящето правителство има особена вина в това отношение не само защото при наличие на съществено парламентарно мнозинство не изпълнява конкретните си програмни обещания, но и защото за разлика от предходните правителства разполага с готов отпреди встъпването му проект на стратегия, което също е отразено в правителствената програма3 .
Паралелно с това обаче се наблюдава и липса на ефективност по ключови за страната теми, свързани пряко или косвено с енергетиката. Така властта не само няма цялостна визия относно развитието на въглищните региони, но и съществено се дистанцира от реформите там - демонстрираната в последните месеци на 2025 г. активност относно потенциални проекти4, ефектът от които на теория може да дойде след не по-малко от няколко години, реално едва ли ще допринесе за решаването на вече наличните икономическа, социална и демографска кризи по места и в национален мащаб. За енергийната бедност институционалната борба като че ли продължава да е кой да не се занимава с нея и т.н. Продължава и пренебрегването на ролята на науката. Такъв е случаят напр. относно връзката между властта и БАН в областта на изкуствения интелект в енергетиката, на възможностите за професионални икономически анализи за необходимостта от развитието на нови мощности и др.
Тази липса на стратегическа визия явно не пречи на властта да демонстрира напълно необосновани движения на политическо и юридическо ниво. А в енергийната сфера тези движения по възлови въпроси от доста време се характеризират и с многомилиардна безотчетност. Такава е ситуацията напр. по отношение на ефекта от използване парите на данъкоплатците за санирането - публикуваният през 2025 г. Одитен доклад на Сметната палата изглежда не само безвъзвратно закъснял, но и по-скоро замазващ безотчетността въпреки някои спорадични елементи на реализъм в него5. Вече писах за ситуацията относно проекта за 7 и 8 блокове на АЕЦ "КОЗЛОДУЙ"6 и др., комбинирана в последните седмици и с обидно елементарни номера от страна на администрацията на изпълнителната власт с цел криене на информация. За съжаление, част от действията често понамирисват и на съставомерни деяния в контекста на Наказателния кодекс, които въпреки огромните финансови измерения кой знае защо досега май не впечатляват компетентните органи (като напр. изнесената в средата на декември 2025 г. вкл. и в Парламента публична информация за подготвено закупуване на ниви във Врачанско по 3 милиона лева за декар7 и др.).
На този фон основният въпрос, който излиза на преден план, е кога и как България ще реагира адекватно на националните и европейските енергийни предизвикателства. Сигурно поредната политическа криза ще забави официалните стъпки, но не може да бъде оправдание за стратегическата неадекватност на политическото поведение, което често противоречи и на националното, европейското и международното право. Всъщност, проактивната национална политика в енергийната сфера е не само възможност, но и задължение ако искаме България да не изостава в това отношение, вкл. и с оглед ролята й в регионален и европейски план. Ето защо ясното формулиране на национална позиция относно развитието на енергийния сектор в страната и относно европейските енергийни приоритети би следвало да е водещ акцент веднага след извънредните парламентарни избори, които се очертават през пролетта на тази година. Форматът за това не е толкова важен, стига да се гарантира най-после някаква ясно структурирана държавническа позиция, базирана и на вижданията на гражданското общество, вкл. и на бизнеса и неправителствения сектор. Такъв формат може да бъде напр. национална кръгла маса, чиито заключения могат да бъдат ползвани от компетентните институции и дори обвързани с изрично решение на Народното събрание; могат да се използват целеви публични заседания на парламентарни комисии и т.н. Важното е обаче това да стане максимално бързо и с подчертана публична легитимност.
Е, така поне мисля аз. Готов съм да прочета всякакви мнения на хора, които се подписват с имената си.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
1 https://enlargement.ec.europa.eu/news/2025-state-union-address-president-von-der-leyen-2025-09-10_en
2 https://www.enseccoe.org/
3 https://www.gov.bg/files/common/upravlenska%20programa.pdf - изрично стр.81-82
4 https://www.eufunds.bg/bg/oprd/node/19322
5 https://www.bulnao.government.bg/bg/documents/15100/OD_Sanirane_OI_-_i-net_2.pdf
6 https://3e-news.net/bg/a/view/65746/za-novojadrenija-entusiazym-i-parite-na-danykoplatcite
7https://www.parliament.bg/bg/video/ID/1939; https://www.mediapool.bg/aets-se-gotvela-da-kupi-68-dka-imot-za-100-mln-evro-news378370.html и др.