Брашно, ориз, прясно мляко, олио са сред продуктите с най-високи цени в целия Европейски съюз, съобщиха от КНСБ. Синдикатът представи наблюдения върху ценовата динамика в малката потребителска кошница, обхващащо 20 хранителни и 1 нехранителни стоки и обяви, че вече започва ежемесечни наблюдения на тези показатели.
Представените днес данни са на годишна база и отчитат общо поскъпване със 7,1% на стоките от малката потребителска кошница.С най-сериозен ръст е цената на брашното, която за година се е повишила с 23%, отчете главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
За година хлябът е поскъпнал с 11%, оризът - с 10%, кренвиршите са поскъпнали с 28%, ябълките с 33%, лимоните - с 20%.
По региони, най-високият годишен ръст на брашното е в Пловдив - с 28%. Хлябът в София е най-скъп с годишно увеличение от 20%, допълни той. Във Велико Търново пък се наблюдава най-високият ръст на цените на картофите - 28%.
Брашното ни е най-скъпото в целия Европейски съюз - 1.07 евро. Няма страна членка на ЕС, в която брашното да е над едно евро, сочи проучването на КНСБ. Оризът също - цената е 2,70 евро. В Румъния няма две евро, в Германия - също, в Нидерландия е малко над две евро.
Прясното мляко също ни е най-скъпото, както и олиото, за което средната европейска цена е 1,55 евро. Няма страна членка, в която олиото да струва над 2 евро, както е при нас, посочи още Костов. Сред стоките с високи цени са кравето сирене и яйцата. Сиренето в България е едно от най скъпите в ЕС, като само в Испания и във Франция е по-скъпо, отколкото в България, сочат изчисленията на КНСБ. В Нидерландия и Германия сиренето е по-евтино с между 10% и 20%.
В малката кошница една трета от стоките са с най-високите и едни от най-високите стойности в сравнение с държавите от ЕС, които са включени като референтни в наблюдаването на малката потребителска кошница, посочи Костов и добави фрапиращ факт: Млякото, сиренето и яйцата са на 125% от средноевропейските стойности.
В същото време нашата минимална работна заплата продължава да е най-ниската в ЕС. За сравнение, от КНСБ са направили изчисления колко пъти човек с минимална работна заплата може да купи тези 21 стоки от малката потребителска кошница. В България - 9,7 пъти, в Румъния - 17 пъти, в Хърватия - 17,7 пъти, в Испания - 21,2 пъти, във Франция - 26,6 пъти, в Германия - 31,3, в Нидерландия - 33,7 пъти
От КНСБ призоваха регулаторите да се задействат и специално да проверят защо са толкова високи цените на млечните продукти. Няма логика млечните ни продукти да са 125% от средните европейски, това продължава вече две-три години и КЗК трябва да освети цялата верига, коментира Любослав Костов.