 |
| Колаж: Dir.bg |
"Доживотен затвор за всички замесени" и "Убийството няма възраст". Такива плакати и викове се чуваха на 13 август пред Съдебната палата в Пловдив, докато магистратите решаваха дали да оставят за постоянно в ареста двете ученички, обвиняеми за убийството на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм на 4 август.
Искания за справедливост, най-строги наказания и дори промени в Наказателния кодекс се чуват от гневни протестиращи всеки път, когато бъде извършено подобно жестоко престъпление. Но когато зад умишленото убийство прозират лицата на подрастващи, общественият гняв неизбежно се сблъсква с разпоредбите на закона.
Защото, докато обществото настоява за решетки до живот, правосъдието у нас следва съвсем различна логика.
Как всъщност изтърпяват наказанията си непълнолетните, отнели човешки живот, и какво ги чака, след като чуят "В името на народа..."?
Превъзпитание, а не възмездие
В българското право малолетните (под 14 години) не носят наказателна отговорност. Те не могат да бъдат осъждани и спрямо тях се прилагат само възпитателни мерки.
Когато деца на възраст между 14 и 18 години извършат престъпление, законът отчита тяхната възраст и степен на зрялост и прилага редица специфични правила и облекчения, предвидени в Наказателния кодекс (НК) и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Заради липсата на пълнолетие, НК предвижда и задължителна редукция на размера на наказанията.
За тежки престъпления, за които за пълнолетни се предвижда доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна (каквито са най-тежките състави на убийство), на непълнолетния се налага лишаване от свобода от 3 до 10 години (или в определени хипотези – от 5 до 12 години).
За убийство, за което за пълнолетен извършител се предвижда "лишаване от свобода" от 10 до 20 години затвор, за непълнолетен наказанието се редуцира на до 5 години затвор (или в зависимост от състава – до 8 години).
Законът е написан така, тъй като основната цел на наказанието при непълнолетните е превъзпитание, обучение и социална адаптация, а не възмездие. Затова и лишените от свобода младежи задължително посещават учебни занятия и придобиват основно или средно образование, както и професионална квалификация. С тях работят социални работници, психолози и специални педагози. Акцентът е върху осъзнаването на извършеното, справянето с агресията и придобиването на трудови навици.
Къде се излежава присъдата?
За разлика от пълнолетните, които изтърпяват наказанията си в затвори или затворнически общежития, за непълнолетните законът предвижда специализирани институции: поправителни домове.
В момента в България функционират две такива институции - за момчета към затвора във Враца и за момичета - в Сливен. Те са строго отделени от помещенията за пълнолетни затворници, за да няма никакъв физически контакт между тийнейджърите и възрастните.
Поправителният дом за момчета
През юли 1956 година в град Бойчиновци е открит поправителен дом, в който са преместени непълнолетните момчета от домовете в София и Пловдив. Сградата е построена през 1951 година и е била предназначена за казарма. В нея до 1956 година се помещава военно поделение на вътрешни войски.
От 1964 година Поправителният дом в Бойчиновци остава единственото място за лишаване от свобода на непълнолетни младежи в страната.
 |
| Снимка: БТА |
През септември 1956 година към Дома се открива и основно училище "А.С. Макаренко" с две начални и три прогимназиални паралелки. През учебната 1997/1998 година с акт на министъра на образованието и науката и по предложение на началника на Поправителния дом името на училището се променя на СУ "Св. Св. Кирил и Методий".
След измененията в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража през август 2016 г., поправителният дом в Бойчиновци премина административно към Врачанския затвор и вече е подразделение към него.
На 16 август 2018 година официално са открити реновираните сгради на Поправителния дом за непълнолетни младежи на територията на Затвора във Враца. Той е с капацитет за 32 младежи. По-късно осъдените тийнейджъри от Бойчиновци са преместени там.
СОУ "Мито Орозов" към затвора принадлежи към т.нар. специални училища. В него, освен изучаването на общообразователни предмети, са сформирани професионални паралелки за мебелисти и шлосер-стругари. Създадени са условия за практика и развиване на съответните умения в оборудваните за целта работилници към училището.
В обособения терен на затвора във Враца са разположени още място за престой на открито, зона за фитнес занимания, както и две спортни игрища - футболно и волейболно.
Поправителният дом за момичета
В България има само един затвор за жени. Независимо дали домът на осъдените девойки е в София, Русе, Сандански или Враца, всички пътища водят към Сливен.
Поправителният дом за момичета към затвора в Града на сините камъни е разположен на един етаж и включва - 10 жилищни помещения, клуб, кухненски бокс, санитарен възел с баня и умивалня. Общата квадратура на жилищната площ е 139 кв.м. Капацитетът на дома е 31 девойки.
През 1971 г. е открито СУ "Аргира Жечкова". Училището е двуетажно и разполага с 12 учебни помещения, от които 7 на първия и 5 на втория етаж.
В него има и помещения за извънкласна дейност, библиотека с библиотечен фонд от 4447 книги, административни помещения, учебна шивашка работилница. На първия етаж от сградата на училището се намират и параклис "св. Мария Магдалина" - съграден и осветен през 1998 г., както и клуб "Работа", и физкултурен салон.
Когато детето стане възрастен
Осъдените за убийства тийнейджъри често навършват 18 години, докато все още излежават присъдата си. Когато това се случи, по преценка на надзорния състав и директора, ако младежът учи и има добро поведение, той може да остане в поправителния дом до навършване на 20 (или 21) години, за да завърши образованието си и да не попада в среди с рецидивисти.
В останалите случаи при навършване на пълнолетие (или най-късно на 20-21 г.), ако му остава още присъда за излежаване, осъденият младеж се премества в затвор (или затворническо общежитие) за пълнолетни, където изтърпява остатъка от наказанието си.
