 |
| Снимка: Георги Велев, 3eNews. |
Светът се приближава опасно близо до прага от 1,5 °C за затопляне, заложен в Парижкото споразумение, като затоплянето, причинено от човека, ще достигне 1,37 °C през 2025 г., предупреждава нов мащабен доклад.
Ако емисиите продължат на сегашните нива, границата от 1,5 °C ще бъде преминат около 2030 г., според анализа на над 70 учени от 56 институции в 17 държави.
Четвъртото издание на "Индикатори за глобалното изменение на климата" (IGCC), публикувано днес (11 юни) в списанието "Earth System Science Data", проследява ключовите измервания, които ни показват колко бързо се променя климатът и защо. То рисува ясна картина: Земята се затопля с ускоряващи се темпове, причинени почти изцяло от човешката дейност.
"Нашето проучване показва, че емисиите на парникови газове са на рекордно високо ниво, главно в резултат на изгарянето на изкопаеми горива", казва д-р Уилям Ламб, старши изследовател в Института за изследване на въздействието върху климата в Потсдам (PIK), Германия.
"Добрата новина е, че вече има налични решения. Чрез инвестиции във възобновяеми енергийни източници и електрификация правителствата могат да намалят емисиите, като същевременно изграждат по-чисти, по-надеждни и по-сигурни енергийни системи".
Световният въглероден бюджет ще се изчерпи до три години
Въглеродният бюджет - общото количество CO2, което все още може да бъде изпуснато, за да се задържи затоплянето под 1,5 °C над доиндустриалните нива - в момента възлиза на едва 130 милиарда тона, считано от началото на 2026 г. При сегашните нива на емисиите той ще се изчерпи до около три години.
Границата от 1,5 градуса е крайъгълният камък на Парижкото споразумение от 2015 г., международен договор, предназначен да предотврати най-катастрофалните последици от климатичната криза.
През 2024 г. глобалните емисии на парникови газове достигнаха рекордните 56,8 милиарда тона CO2-еквивалент, главно в резултат на изгарянето на изкопаеми горива. Концентрациите на трите основни парникови газа - въглероден диоксид, метан и азотен оксид - са се повишили от 2019 г. насам, като нивото на CO2 в момента е 425,6 части на милион.
"Всичко се свежда до един прост принцип: ние излъчваме повече парникови газове от всякога, което води до повишаване на нивата на парниковите газове, които задържат все повече топлина в атмосферата и нарушават равновесието в света", казва д-р Мат Палмър, научен сътрудник в Британската метеорологична служба.
Докладът също така установи, че енергийният дисбаланс на Земята - разликата между топлината, постъпваща в планетата, и топлината, излъчвана от нея - се е удвоил през последните десетилетия и в момента е достигнал рекордно високо ниво. Това означава, че планетата натрупва топлина по-бързо, отколкото някога в историята на съвременните измервания.
"Енергийният дисбаланс на Земята нараства бързо, което води до промени във всеки компонент на климатичната система, включително затопляне на океаните и континентите, размразяване на вечната замръзналост, загуба на лед и повишаване на морското равнище", казва д-р Карина фон Шукман от френския изследователски институт Mercator Ocean International.
Нивото на моретата се повишава и те стават все по-топли
През 2025 г. глобалното ниво на моретата достигна нов рекорд - повишение от 23 см от 1901 г. насам - а темпът на покачване се ускорява. Океаните поглъщат голяма част от излишната топлина, като миналата година средните температури на морската повърхност достигнаха второто най-високо ниво, регистрирано досега.
Нов показател, добавен в тазгодишния доклад, отразява мащаба на морските горещи вълни: броят на засегнатите дни се е утроил в световен мащаб между 1991 и 2025 г. Само през 2025 г. светът преживя 65 дни с морски горещи вълни, които нанесоха щети на екосистемите, застрашиха рибните запаси и нарушиха системите океан-атмосфера, които регулират климата на Земята.
На сушата картината е също толкова мрачна. Средните максимални температури на сушата през последното десетилетие са били с почти половин градус по-високи от тези през предходното десетилетие - промяна, която извежда екстремните горещини до нови нива по целия свят.
"Почти цялото затопляне през последното десетилетие се дължи на човешките дейности", казва д-р Саманта Бърджис от Службата за климатичните промени "Коперник". "Въздействията върху поминъка и екосистемите вече се усещат по целия свят и ще се ускорят с продължаващото повишаване на температурите".
Учените, изготвили доклада, бият тревога и за един по-малко забележим риск: самите глобални бази данни, използвани за проследяване на тези промени, са изложени на опасност. Съкращенията на финансирането - включително решението на администрацията на Тръмп от миналата година да прекрати програмата на Държавния департамент на САЩ за глобален мониторинг на качеството на въздуха - създават опасни пропуски в доказателствената база, от която зависят климатичната наука и политиката.
"Без това бъдещите оценки ще бъдат много по-трудни в момент, когато са необходими спешни климатични действия", предупреждава д-р Крис Смит от Международния институт за приложна система за анализи.
