 |
| Колаж Dir.bg |
През последните седмици в Европа започна много да се говори за необходимостта от преговори с руския президент Владимир Путин за приключване на войната в Украйна.
При това изглежда вече дори е взето решение да се определи отделен представител на ЕС за преговорите. Сред спряганите кандидатури са бившият канцлер на Германия Ангела Меркел, бившият премиер на Италия Марио Драги, както и настоящият президент на Финландия Александър Стуб. Днес в "Политико" се появиха още няколко имена на кандидати - председателят на Европейския съвет Антониу Кошта, бившият президент на Финландия Саули Нийнистьо и бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
В експертните среди обаче цари дълбок скептицизъм относно внезапно събудилата се готовност на европейците да разговарят с Путин за Украйна, пише украинското издание "Страна", анализирайки ситуацията.
Щом дори президентът на САЩ Доналд Тръмп не успя да напипа допирни точки между Украйна и Русия, които да позволят приключване на войната, как би могло да се получи при европейците, чиито изявления по отношение на Москва (както и изявленията на Москва по отношение на Европа) в момента напомнят повече на подготовка за война, отколкото за преговори, пише изданието. Полският премиер Доналд Туск например наскоро заяви, че руснаците могат да нападнат някоя от страните от НАТО след няколко месеца. От Русия също звучат обвинения към европейците, че помагат на Украйна в подготовката на удари по Русия, както и за предоставяне на въздушното им пространство за прелитане на украински дронове. В Европа говорят за необходимост от засилване на санкциите и увеличаване на помощта за Киев, а в Москва заплашват да нанесат удари по местата за производство на дронове в ЕС.
При такива изходни позиции, според най-разпространената версия, преговорите между Европа и Русия, ако изобщо започнат, ще приключат още по-бързо от неотдавнашната серия тристранни срещи с участието на САЩ. Европейците ще подкрепят и ще повторят пред руснаците вече известната позиция на Украйна, Москва ще съобщи своята вече известна позиция (изтегляне на войските от Донбас и прочее). След което страните ще се разотидат, обвинявайки се взаимно в "несериозен подход". И войната, както и нарастването на напрежението между РФ и Европа, ще продължи.
Що се отнася до въпроса защо изобщо изведнъж у европейците се появи желание да водят преговори с Путин, обяснението тук, според тази версия, лежи изключително в информационното поле. След като преговорите, модерирани от САЩ, бяха поставени на пауза, европейците искат да покажат, че "вземат инициативата в свои ръце" за прекратяване на войната в Украйна и че без тях "нищо няма да се решава". Макар че в практически план няма да настъпят никакви реални промени.
Такъв вариант в момента наистина изглежда напълно реален. Между другото, именно затова изявленията на европейците за готовност да се говори с Путин не предизвикват никакви възражения у Зеленски. Напротив - той постоянно казва, че Европа задължително трябва да бъде на масата на преговорите, разчитайки очевидно на това, че ЕС ще стои твърдо на съгласуваните с Киев позиции и няма да отстъпи от тях.
Все пак обаче последните промени в света оставят, макар и засега малка, вероятност преговорите между европейците и Москва да се окажат по-продуктивни, отколкото се смята в момента.
Темата за противопоставянето с Русия около Украйна първоначално не беше европейска, а американска. Преди 25 години европейците искаха не да воюват с Москва, а да търгуват. При това руско-европейските икономически връзки тогава се развиваха толкова бурно, че все по-често се говореше за бъдеща "единна Европа от Лисабон до Камчатка", а Кремъл и лидерите на най-големите европейски държави започнаха да излизат дори с единни геополитически позиции. Както беше например по повод войната в Ирак през 2003 г., срещу която заедно се обявиха Путин, президентът на Франция Жак Ширак и канцлерът на Германия Герхард Шрьодер. Всички тези тенденции не предизвикваха ентусиазъм във Вашингтон по разбираеми причини, затова САЩ превърнаха въпроса за геополитическата ориентация на Украйна (проевропейска или проруска) в инструмент за разрушаване на руско-европейските отношения, за да не допуснат създаването на самодостатъчен алианс между РФ и Европа на антиамериканска основа.
И трите субекта на този план - и Украйна, и Европа, и Русия - налапаха стръвта. При това РФ - най-дълбоко. Тъй като именно тя стана инициатор на ескалациите - и през 2014 г. (анексията на Крим, войната в Донбас) и, особено, през 2022 г., пише "Страна".
В крайна сметка процесът доведе до сегашната война. Но, да повторим, в основата му стояха САЩ. И в крайна сметка те наистина постигнаха много - наплашената от руското нахлуване в Украйна Европа здраво се привърза към американската военна колесница, премина към закупуване на енергоносители от САЩ вместо от Русия, а разговорите за "Европа от Лисабон до Камчатка" секнаха, както изглеждаше, завинаги.
Обаче през 2025 г. настъпи наистина грандиозна геополитическа промяна - на власт във Вашингтон дойде Тръмп, който провъзгласи два важни момента.
Първият - Америка вече не е заинтересована от продължаване на войната в Украйна, а напротив - иска тя възможно по-бързо да приключи. Резултатът беше принуждаването на Зеленски да се съгласи на спиране на войната по линията на фронта, нещо, което той по-рано не искаше да прави. На тази позиция застана и Европа. Поне публично (вярно, че успоредно оттам идват изявления за "изгодността" на продължаването на войната, но за тях по-подробно по-долу).
Вторият - Тръмп постоянно прокарва мисълта, че ЕС в сегашния му вид не е приятел на САЩ. Той трябва силно да се промени, да следва във всичко указанията на Вашингтон, да купува американски стоки, да харчи повече пари за отбрана, да промени вътрешната си политика. И изобщо "ЕС е създаден, за да унищожи САЩ", "трябва още да се помисли - има ли смисъл Америка да остава в НАТО", а "Гренландия трябва да бъде американска".
Това се превърна в тектонично разместване за Европа.
Фактически страната (САЩ), която стартира процесите, довели до войната в Украйна, заяви, че това повече не я интересува. Нещо повече, започна да се превръща във враждебна за европейците сила, които по този начин се оказаха пред заплахата от противопоставяне на два фронта - при това едновременно срещу двете най-големи ядрени сили (Щатите и Русия).
Тоест, Тръмп счупи и двете основни подпори, на които почти четвърт век се държеше политиката на Запада по отношение на Украйна и Русия. И постави пред Европа въпроса за смяна на цялата ѝ стратегия, тъй като предишната се оказваше безсмислена в новите условия.
Обаче фактът, че въпросът е поставен, още не означава, че той веднага ще започне да се решава.
Инерцията на движение по предварително зададената траектория в Европа беше много силна, както и страхът от Русия (още повече, че от Москва заплахите по адрес на европейците идваха и идват в непрекъснат поток). А за да се запълни образувалият се след оттеглянето на Тръмп смислов вакуум за продължаване на предишната стратегия, в Европа започна да се лансира концепцията "изгодно ни е войната да се проточи по-дълго, защото ако в Украйна войната свърши, Русия веднага ще ни нападне, затова ни трябва време за подготовка". За крайната съмнителност и опасност за европейците на тази концепция е споменавано нееднократно. И за това, че именно проточването на войната в Украйна, а не нейното завършване, носи заплаха от пряк военен сблъсък на Русия с ЕС. Особено в условията на изостряне на отношенията с Щатите.
Но сред европейските ръководители тази концепция се прие и стана определяща в тяхната политика за войната в Украйна. Включително и относно пълната подкрепа за Киев в нежеланието му да прави каквито и да било отстъпки в рамките на "договореностите от Анкоридж". Това беше подкрепено и с финансова съставка (кредит от 90 милиарда), и с разширяване на военното сътрудничество в производството на дронове.
Освен това в Европа беше разпространено мнението, че Тръмп просто трябва да бъде "изчакан да отмине". Тоест да се изчака завръщането на власт във Вашингтон на демократите или укрепването на позициите на републиканските "ястреби", след което политиката на Вашингтон по отношение на Русия, Европа и Украйна ще се върне в предишното си русло.
Тук обаче се намесиха два фактора.
Първият - войната в Иран, която, от една страна, още повече изостри отношенията на САЩ с европейците (намеците на Тръмп за възможността Америка да излезе от НАТО започнаха да звучат все по-често), а от друга страна - рязко увеличи цената на енергоносителите. Последното стана най-силен удар за европейската икономика, която и без това страдаше от намаляване на конкурентоспособността и дълговото бреме, което се задълбочава от увеличаването на военните разходи.
В такива условия продължаването на подкрепата за Украйна на предишното ниво за европейците става все по-проблематично, а желанието да се възстановят отношенията с Русия, за да възобновят доставките на енергоносители и да гарантират тяхната стабилност, се увеличава.
Вторият - очевидният ръст на напрежението в отношенията на Европа с Русия при едновременно влошаване на отношенията със САЩ (което поражда съмнения в помощта на американците в случай на военен конфликт с РФ). Киев и западните "ястреби" полагат големи усилия да докажат, че всички звучащи от Москва заплахи за удари по Европа и използване на ядрено оръжие са блъф, на който не трябва да се обръща внимание. Естествено обаче, никой не може да каже със 100% сигурност дали това наистина е блъф. И дори да има само 1% вероятност да не е блъф, то дори това (предвид заплахата от ядрена война, способна да унищожи европейския континент) може да стане аргумент за опит този процент да бъде нулиран чрез договорености с Москва за европейска система за сигурност, което освен всичко друго ще помогне да се намалят и военните разходи, тежащи на европейските бюджети.
Освен това в епохата на Тръмп се девалвира темата за международното право, демокрацията и правата на човека. Ако Европа купува петрол от Саудитска Арабия, по заповед на чийто фактически владетел бе разчленен опозиционен журналист, ако ЕС разглежда като стратегически партньор Турция, където хвърлят в затворите лидери на опозицията, ако се вдигат санкциите от бивш терорист от "Ал-Кайда", станал глава на Сирия, чиито хора организираха масови убийства на алауити миналата година, и ако накрая главният съюзник на Европа в НАТО - Вашингтон, демонстративно си бърше краката в международното право, отвличайки и убивайки лидери на други страни и нападайки суверенни държави без санкция на ООН, то и възстановяването на отношенията с Кремъл на такъв фон за европейците едва ли ще изглежда толкова токсично, колкото изглеждаше преди няколко години.
За Русия ситуацията също се променя.
Ситуацията на фронта поради фактора на дроновете навлиза в задънена улица, умората от войната в Русия расте, далекобойните удари на Украйна нанасят щети на руската икономика. Сега те се компенсират от ръста на цените на енергоносителите, но не се знае колко дълго ще се задържат на такова ниво. Ескалацията във войната или разширяването на военните усилия изисква от Москва мерки (мобилизация, използване на ядрено оръжие, удари по Европа), чието прилагане е свързано с голям риск за самата руска власт. Всичко това по логика създава предпоставки за възобновяване на диалога с европейците и от страна на Русия с цел ускоряване приключването на войната и възстановяване на отношенията.
Ако все пак той започне, за какво могат да се договорят?
Москва очевидно ще натиска Европа към присъединяване към "Анкоридж". Тоест към изпълнение на "сделката" с отмяна на санкциите срещу Русия, признаване на руската юрисдикция над завзетите украински територии, размразяване на активите, както и принуждаване на Киев към отстъпки за изтегляне на войските от Донбас и по други въпроси.
Европа има много лостове за натиск върху Киев, които може да приложи за това. Но ще се реши ли тя на толкова рязък завой? Засега това изглежда крайно съмнително.
Като компромисен вариант Европа може да предложи всичко изброено по-горе, но без изтегляне на войските от Донбас. Тоест - спиране на войната по линията на фронта. Плюс - някакви гаранции за сигурност за Украйна. Но не е много ясно дали Москва ще се съгласи на това (досега там такъв вариант беше отхвърлян). Пък и вероятността Европа изобщо да предлага подобни компромиси в момента изглежда, меко казано, не особено висока.
Основен проблем остава това, че и Европа, и Русия все повече виждат една в друга враг, съжителството с когото е невъзможно.
В ЕС е разпространено мнението, че РФ е екзистенциална заплаха за Европа, затова Русия трябва максимално да бъде отслабена, използвайки за това войната в Украйна. В Русия е популярна теорията, че за нея е опасна всяка една единна Европа, било то Европа на Наполеон, Хитлер или на сегашните ляволиберални елити и затова би било добре Евросъюзът да бъде "разформирован" на отделни страни.
И докато тези "базови нагласи" и от двете страни не се променят, дългосрочно ще бъде трудно да се договори каквото и да е.
Още повече, че "партиите на войната" във всички страни активно се опитват да торпилират всякакви, дори хипотетични, договорености за мирно уреждане. Включително и чрез провокиране на пряк сблъсък на Русия с Европа. Недокрай изяснена история се развива и около изявленията на Зеленски за заплахи от нападение от страна на Беларус. Потенциално това също може да стане тема, която да изиграе роля за изостряне на руско-европейските отношения.
Що се отнася до украинските власти, те традиционно се обявяват против всякакви договорености на Европа с Русия, като са на мнение, че те могат да се споразумеят помежду си за сметка на Украйна. Макар че главната реална гаранция за сигурност на Украйна е стратегическото нормализиране на отношенията между Европа и РФ. В противен случай страната ще остане за тях бойно поле още много дълго. С изострянето на руско-европейските и, по-широко, руско-западните отношения, както беше споменато по-горе, започна пътят, който доведе до войната в Украйна. И тяхното нормализиране на една или друга основа може не само да приключи тази война, но и да не допусне нова.
При това прозорецът от възможности във времето за договорености е ограничен. Ако във Вашингтон отново се "промени концепцията" и се утвърди мнението, че в интерес на САЩ е войната в Украйна да продължи, а не да спре, приключването ѝ ще бъде многократно по-трудно, отколкото сега, когато Тръмп иска "мирна сделка".
Ако се върнем към възможните преговори между Русия и Европа - макар засега те да изглеждат предварително безперспективни, в реалността може да има много различни варианти. И върху резултата непосредствено ще влияят три основни фактора - ситуацията във войната в Украйна и позицията на САЩ за нейното приключване, цените на енергоносителите и степента на напрежение в отношенията между Европа и САЩ./ dnes.dir.bg
