Световна здравна организация излезе с нов доклад за никотиновите паучове, с което ясно показва, че новите бездимни никотинови продукти вече не са периферна категория, а глобален феномен, който се движи от нарастване на търсенето, промяна на поведението на потребителите и формира пазара, а с това и нуждата от нов поглед върху дебата за политиките и общественото здраве.
С публикуването на първия си доклад за никотиновите паучове, Световна здравна организация отваря нов и много по-голям дебат от този за самите никотинови паучове. Всъщност въпросът вече не е само как да бъдат регулирани новите никотинови продукти. Истинският въпрос е как в световен мащаб да се намали пушенето на цигари през следващите десетилетия - битка, която самата СЗО признава, че губи.
Защото въпреки тенденцията в глобален мащаб и в Европа за намаление на тютюнопушенето в резултат на огромните ресурси от държавите и милиардите долари от донорски неправителствени организации за кампании, ограничения и предупреждения, намалението е твърде далеч от поставените от целите на ООН и СЗО. Цигарите продължават да бъдат най-разпространения никотинов продукт и е сред водещите причини за предотвратима смърт в света. Милиони хора продължават да пушат ежедневно, а традиционният подход - забрани, рестрикции и стигматизация на пушачите - очевидно е против човешката природа и права, и не успява да елиминира проблема.
Именно затова дебатът около никотиновите паучове е толкова важен. Той не е просто спор за нов продукт.Той е сблъсък между две различни философии за общественото здраве.
От едната страна стои традиционният подход — ограничение, забрана и поставяне на всички никотинови продукти, нови и стари, под общ знаменател. От другата - подходът за намаляване на вредата, който предвижда, че ако милиони хора така или иначе употребяват никотин и не се отказват напълно, тогава би било по-добре за тях в личен план да преминават към продукти с по-нисък риск от цигарите, а това ще доведе до устойчиво подобряване на общественото здраве.
Именно този спор стои в центъра на глобалния разговор.
Докладът на СЗО предупреждава за бързия растеж на никотиновите паучове, за високите нива на никотин и за нуждата от ограничаването му, за маркетинга в социалните мрежи и за риска от нарастваща употреба сред младите хора. Организацията поставя фокус и върху опаковките, ароматите и начина, по който продуктите се позиционират като част от съвременната лайфстайл култура.
Тези опасения са реални. Никотиновите продукти не трябва да попадат в ръцете на деца. И нито един сериозен защитник на политиката за намаляване на вредата не оспорва това. Нужни са строги правила, сериозна регулация и ефективен контрол върху продажбите на непълнолетни.
Но големият въпрос е друг. Какво става с милионите хората, които пушат и ще продължават да пушат цигари, въпреки че знаят рисковете? Цигарите остават най-смъртоносният никотинов продукт в света. Точно тук концепцията за намаляване на вредата започва да променя разговора.
Идеята е проста, но неудобна за здравните власти и институции: ако даден продукт не е безрисков, но е значително по-малко вреден от цигарите, и едновременно с това е добре регулиран, тогава има обществен интерес пушачите да преминават към него.
Това е прагматичен подход към реалността. Противното е задържане на пушачите в тютюнопушенето.
Експерти акцентират върху ролята на никотиновите алтернативи за намаляване на вредата от тютюнопушенето. Д-р Джейми Хартман Бойс от University of Massachusetts Amherst посочва, че "никотинът не е съставката в цигарите, която причинява рак", и че преминаването към други форми на никотин "може да намали здравните рискове". Според нея бездимните продукти могат да бъдат разглеждани като потенциална алтернатива за пълнолетни пушачи, които иначе биха продължили да употребяват цигари.
Самият доклад на СЗО признава нещо съществено - никотиновите паучове носят по-малко токсични вещества от традиционните цигари. Именно този факт е ключът към решаване на проблема, но той се поставя от здравните власти в периферията на публичния дебат, сякаш всяко признаване на науката, доказваща разликата в риска, ще подкопае антитютюневата политика.
А реалността в страни, които са избрали прагматичния подход, показва друго. Швеция днес има едни от най-ниските нива на тютюнопушене в Европа. Това не е случайност. Това е дългосрочно усилие на шведската държава. През последните десетилетия страната следва модел на политики, които насърчават пушачите на цигари към избор на бездимните никотинови продукти и резултатите вече са налице - по-добър аргумент в подкрепа на политиката за намаляване на вредите вместо отричането му в реална среда едва ли има за експертите по обществено здраве и за научната общественост. Подобна промяна се вижда и в Съединени американски щати, където FDA вече призна потенциала на определени бездимни продукти да допринасят за намаляване на вредата при пълнолетни пушачи.
Спорът около никотиновите паучове става все по-остър и той вече не е само медицински, а е политически, икономически и идеологически.
Една част от света продължава да гледа на всички никотинови продукти като на еднакво зло. Друга започва да прави разлика между цигарите и алтернативите без горене. И тази разлика има значение. Защото ако политиките отказват да разграничават различните рискове, обществото ще получи опасно послание: че няма значение дали човек пуши цигари или използва бездимна алтернатива.
А това противоречи на здравия разум и на здравната логика.
Разбира се, маркетингът към най-млади хора трябва да бъде ограничаван, онлайн продажбите трябва да се контролират реално, а нелегалният пазар — да бъде преследван активно.
Но има огромна разлика между интелигентна регулация и политика, която отказва да признае потенциала на бездимните продукти за намаляването на вредата от пушенето. Историята показва, че забраните рядко премахват търсенето. По-често го изтласкват в сивия сектор, където няма контрол, няма стандарти и няма защита.
Затова след публикуването на новия доклад на СЗО истинският избор е дали обществото ще продължи да бъде водено да мисли в категории от миналото — или ще му се даде шанс да разбере, че борбата срещу пушенето е реална, а прагматизмът може да спаси повече животи от идеологията.
