 |
| Снимка: БТА |
Фискалният съвет препоръча да се намали броят на министерствата от 19 на 16, като част от по-широка административна реформа, насочена към ограничаване на разходите и повишаване на ефективността в държавното управление. Според експертите това е една от ключовите мерки, които трябва да се предприемат при изготвянето на бюджета за 2026 г., за да се овладеят натрупаните финансови дисбаланси.
Припомняме, че последното редовно правителство на Росен Желязков приключи само с 3% овладяна инфлация, а служебното на Андрей Гюров сега го връща при 7%. И при 7% дефицит. Без мерки за овладяване на инфлацията, както и на цените на горивата.
Данните показват, че бюджетът за 2025 г. е приключил с дефицит от 4,1 млрд. евро, което е над 3,5% от брутния вътрешен продукт. Това ниво надхвърля допустимия праг от 3% според европейските правила, но заради временното изключение за военните разходи няма непосредствен риск от санкции. Очаква се официалният дефицит да бъде коригиран надолу именно заради това изключение.
В същото време още в началото на 2026 г. се вижда, че проблемите продължават. Към март дефицитът достига 1,5 млрд. евро, или 1,2% от БВП - най-високото ниво за последните 15 години. Това показва, че дисбалансът в бюджета не е временен, а е дълбоко структурен.
Разходите на държавата през 2025 г. са достигнали рекордните 48,4 млрд. евро, което е 41,7% от икономиката. В същото време приходите са около 44,3 млрд. евро, или 38,2% от БВП. Дупката от 4,1 млрд. лева между тях не е резултат от икономическа криза, а от трайно по-високи разходи, посочат от Фискалния съвет.
Основната причина за този проблем е увеличаването на социалните плащания и заплатите в публичния сектор без достатъчно финансово покритие. Разходите за пенсии, образование, здравеопазване и други обществени услуги растат и създават дългосрочни задължения за бюджета. Увеличението на заплатите в държавния сектор допълнително оказва натиск върху пазара на труда и води до по-бърз ръст на възнагражденията в частния сектор, без това да е подкрепено от по-висока производителност. Това от своя страна допринася и за инфлацията, посочват експертите. При 3% инфлация това нямаше да бъде проблем, но при настоящите 7% нещата са видимо влошени.
Държавният дълг също расте и вече достига близо 30% от БВП. Още по-притеснително е, че разходите за лихви по този дълг са се увеличили с 76% за последните месеци и са достигнали 954 млн. евро., като основен принос за това увеличение има последното временно правителство. Същото се случваше и при всички временни правителства назначавани от бившия президент Румен Радев.
Освен съкращаването на министерства, Фискалният съвет предлага да се запази сегашната данъчна система, като подчертава, че проблемът не е в приходите, а в разходите. Препоръчва се също да се премахнат автоматичните увеличения на заплати и пенсии, записани в различни закони, тъй като те водят до допълнително нарастване на разходите и стимулират инфлацията.
Сред предложенията е и уеднаквяване на осигурителната тежест за всички работещи, включително държавните служители и полицаите, както и преразглеждане на условията за ранно пенсиониране.
Фискалният съвет настоява за по-широка административна реформа - оптимизация на структурата, премахване на дублиращи се функции и по-добро разпределение на ресурсите. Предлага се също служителите, които вече са достигнали пенсионна възраст, да бъдат освободени, както и да се закрият незаетите щатни позиции, за да се намали натискът върху бюджета.
Според експертите всички тези мерки трябва да бъдат част от по-дългосрочна стратегия за реформи, която да доведе до по-устойчиво управление на публичните финанси и по-ефективна държавна администрация.