 |
| Снимка: AP/БТА |
Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че страната му "поема по-голяма отговорност" в рамките на НАТО, като представи първата военна стратегия на Германия в нейната следвоенна история, пише в. "Файненшъл Таймс".
Писториус заяви, че най-многолюдната страна в ЕС ще работи "с бързи темпове" за увеличаване на числеността на войските и повишаване на военната готовност като част от ангажимента да се превърне в най-силната конвенционална армия в Европа.
"Нашата цел е ясна: ще продължим да укрепваме оперативната готовност на Бундесвера - и то с бързи темпове", каза той.
Новата 35-странична военна стратегия, озаглавена "Отговорност за Европа", е част от коренна промяна в подхода на Берлин към отбраната и сигурността вследствие на мащабната руска инвазия в Украйна.
Германия драстично увеличи военните си разходи от 2022 г. насам. Тя също така се превърна в най-големия доставчик на оръжие за Украйна, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп драстично намали подкрепата на Вашингтон за Киев след встъпването си в длъжност миналата година.
Макар Берлин да е публикувал и преди бели книги за отбраната, в продължение на много години той се стремеше да избегне да бъде възприеман като милитаристки или националистически след ужасите на Втората световна война и се фокусираше върху действията в рамките на НАТО.
"Все още се отричаше, че ни е необходима дефиниция на националните интереси", заяви Кристиан Мьолинг, директор на берлинския аналитичен център "Едина". "Донякъде просто пренесохме стратегията от НАТО."
Новият документ описва Русия като "най-голямата непосредствена заплаха за свободата и сигурността" в Германия и в евроатлантическия регион, като предупреждава, че Москва се готви за атака срещу държавите-членки на НАТО.
В него се казва, че Германия, като голяма икономика в ЕС, носи "специална отговорност" за успокояването на съюзниците и техните общества, за възпирането на Русия и за отбраната на НАТО.
Стратегията избягва всякакви дискусии относно нарастващите съмнения за надеждността на САЩ като съюзник на НАТО при Тръмп.
Писториус заяви, че Германия "разбира се" обмисля такива сценарии. "Но целта на такива стратегии би била напълно подкопана, ако спекулираме публично по тях", каза той.
Големи части от документа са класифицирани, добави той, защото "в противен случай можехме просто да добавим Владимир Путин към нашата мейллиста".
Стратегията описва САЩ като "незаменими" за НАТО както в политическо, така и във военно отношение, като същевременно признава, че страната "все повече се ориентира стратегически към западното полукълбо и Индо-Тихоокеанския регион" и изисква по-голям принос от европейските съюзници.
В него се посочва, че германските въоръжени сили трябва да могат да действат все по-независимо в рамките на алианса.
Подчертава се необходимостта от преодоляване на ключови военни пропуски в Европа, включително в областта на разузнавателните способности, както и на прецизните оръжия с голям обсег, способни да нанасят удари дълбоко в руска територия.
Документът разглежда променящия се характер на войната, като се отбелязва все по-голямото "заличаване на границите" между военни, граждански и икономически цели, нарастващото използване на хибридна война и възхода на автономните оръжия и изкуствения интелект.
Той подчертава важността на бързото въвеждане на нови иновативни технологии, за да се спечели предимство в бързото събиране и анализ на данни.
В него се подчертава необходимостта от драстично увеличаване на числеността на германските въоръжени сили - от около 185 000 професионални войници днес до целеви брой от около 260 000. Длъжностните лица искат също така да удвоят броя на активните резервисти до около 200 000.
Социалдемократът Писториус е подложен на натиск от страна на някои от коалиционните си партньори от центристко-десните християндемократи, които изразиха загриженост, че реформата на германската армия напредва твърде бавно.
Томас Ерндл, парламентарен говорител по въпросите на отбраната, призова министъра на отбраната да "ускори темпото".
Мьолинг казва, че публично достъпните части от новата стратегия са "общи, много абстрактни", като допълва, че в тях липсва и каквато и да е дискусия за индустриалната стратегия — факт, който Мьолинг описа като "поразителен", като се има предвид, че конфликтите в Украйна и Иран показаха колко е важно да се разполага с индустриална база, която може да поддържа дълъг конфликт.
Но той смята, че предвид историческата сдържаност на Германия да поеме водеща роля в европейската отбрана и сигурност, документът все пак е важна първа стъпка.