 |
| Снимка: iStock by Getty Images |
Нова комета става видима на утринното небе и предлага кратък прозорец за наблюдение. Става дума за кометата C/2025 R3 (Pan-STARRS), която се появява преди изгрев и постепенно увеличава яркостта си, докато се приближава към Слънцето.
Кометата се вижда ниско над източния хоризонт около 90 минути преди изгрев. Прогнозите за яркостта на кометата C/2025 R3 (Pan-STARRS) се разминават, което създава несигурност около възможността тя да бъде наблюдавана с просто око.
От НАСА твърдят, че за сигурно наблюдение ще бъдат необходими бинокъл или телескоп. Специализираните издания Sky & Telescope и EarthSky допускат, че обектът може да да бъде видим и с просто око при наличие на тъмно небе без светлинно замърсяване. Но дори и тогава е възможно обектът да изглежда като слабо дифузно петно, което лесно може да бъде пропуснато при здрач.
Окончателната яркост ще зависи от поведението ѝ при приближаване към Слънцето и развитието на нейната опашка и кома.
Кометата е открита през септември 2025 г. от проекта Pan-STARRS в Хавай. Смята се, че обикаля около Слънцето веднъж на около 170 000 години.
Най-близката ѝ точка до Слънцето, известна като перихелий, ще бъде достигната на 19 април. Очаква се тя да премине на разстояние около 0,5 астрономически единици и да оцелее, като продължи да увеличава яркостта си.
Най-близкото приближаване до Земята ще бъде на 27 април. Тогава кометата вероятно ще достигне максималната си яркост, но няма да бъде видима от Северното полукълбо.
Най-добрият период за наблюдение е в дните до около 20 април. След това кометата ще се издига все по-ниско над хоризонта и ще се губи в светлината на изгрева.
За да бъде открита, наблюдателите трябва да потърсят Големия квадрат на Пегас в източната част на небето. Малко над звездата Маркаб може да се види слабо мъгляво сияние. Бинокъл с увеличение 10х50 значително улеснява наблюдението.
Кометата вероятно произхожда от Облака на Оорт. Това е хипотетичен сферичен облак от ледени обекти, който обгражда Слънчевата система на огромно разстояние. Понякога гравитационни влияния изпращат такива обекти към вътрешната част на системата. При приближаване към Слънцето ледът се изпарява и образува характерната опашка и сияние, които правят кометите видими от Земята.