 |
| Снимка: Stefan Sauer/dpa via AP/БТА |
Глобалният пазар на природен газ е под натиск, след като доставките от Персийския залив са на прага на рязко прекъсване. В рамките на следващите дни последните танкери от региона ще достигнат крайните си дестинации, след което се очаква глобален дефицит и повишение на цените, пише "Файненшъл Таймс".
Причината е ескалацията на войната в Близкия изток, довела до блокиране на Ормузкия проток от Иран и до спиране на износа от Катар - един от най-големите производители на втечнен природен газ в света. Допълнително ударите по газовия терминал Рас Лафан нанесоха сериозни щети на инфраструктурата, което ще ограничи производството в по-дългосрочен план.
Макар част от настоящите доставки все още да са в движение, нови количества от региона не се очакват в краткосрочен план. Това означава, че ефектът от кризата тепърва ще се усеща в пълната си сила.
Цените на природния газ в Азия вече са се удвоили, достигайки около 23 долара за милион британски термални единици (MMBtu), като разходите за транспорт също нарастват. Държавите, зависими от внос, ще бъдат принудени да се конкурират за ограничени количества от алтернативни доставчици, включително САЩ, или да преминат към други, често по-замърсяващи горива. В редица страни вече се въвеждат мерки за ограничаване на потреблението, включително съкращаване на работната седмица и енергийно нормироване.
Най-силно засегнати са страните с висока зависимост от внос от Персийския залив. Пакистан например разчита почти изцяло на природен газ от Катар и вече работи с ограничен капацитет на терминалите си. Очаква се в близките дни наличностите да бъдат изчерпани, което ще принуди страната да използва алтернативни и по-замърсяващи горива като мазут.
Бангладеш също е сред уязвимите държави и вече въвежда мерки за ограничаване на потреблението, включително затваряне на университети. Тайван, от своя страна, се стреми да осигури алтернативни доставки и вече е подсигурил краткосрочни количества, които гарантират снабдяване до края на април, но остава изложен на риск при продължителна криза.
Китай и Япония разполагат с по-голяма гъвкавост и могат да компенсират недостига чрез въглища и вътрешно производство. Япония получава сравнително малка част от природния газ през Ормузкия проток и остава по-малко уязвима, докато Китай, който разчита в по-голяма степен на внос от региона, също има алтернативи, включително засилване на въглищното производство.
Докато корабоплаването през Ормузкия проток не бъде възстановено, глобалният пазар на природен газ ще остане под напрежение. Дори при евентуално възобновяване на трафика, част от капацитета на Катар ще остане извън експлоатация за период от три до пет години заради нанесените щети, което означава трайно ограничено предлагане.
Това ще се отрази и на дългосрочните договори, като при определени условия ще бъде обявявана форсмажорна ситуация. В този контекст кризата подчертава структурната зависимост на глобалната енергийна система от ключови маршрути и уязвимостта на доставките на природен газ към геополитически рискове.