Запазването на здравноосигурителната вноска на ниво от 8% - най-ниското в Европейския съюз - не е просто бюджетно решение, а икономическа бомба със закъснител, която ще струва на България над 50 милиарда лева пропуснати ползи и загуби до 2040 година.
Това става ясно от икономическия анализ "Цената на бездействието". Изследването е изготвено от експертите на Health Metrics, компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация.
<На пресконференция в зала "Вихрен" на х-л "Хилтън" днес управляващият партньор в Health Metrics Аркади Шарков представи мрачна прогноза за бъдещето на сектора, базирана на математическо моделиране и официални демографски данни. Според анализа, ако политическата класа продължи да отлага реформата на приходната част на бюджета на НЗОК, системата е изправена пред необратим кадрови и структурен разпад.
Изводът е еднозначен - или непопулярни мерки днес, или загуба на 50 милиарда и срив на болничната мрежа утре.
Затворени отделения и липсващи лекари
Докладът на Health Metrics очертава конкретните измерения на кризата в хоризонт от 15 години. При запазване на статуквото, страната ни рискува да загуби между 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри - съсловие, което и към момента е в критичен дефицит и със застаряващ профил.
"В най-тежко засегнатите региони това означава фактическо затваряне или сливане на 10 до 20 болници и закриване на до 80 отделения", посочи Аркади Шарков. Прекият ефект за пациентите ще бъде драстично удължаване на времето за чакане за прегледи и операции - с между 30% и 80%.
Това кореспондира с предупрежденията на Българския лекарски съюз (БЛС) от последните месеци. Припомняме, че д-р Николай Брънзалов и д-р Иван Маджаров нееднократно алармираха, че "командното" вдигане на заплати без реален финансов ресурс води до невъзможност за лечебните заведения да инвестират в апаратура и иновации. Данните на Health Metrics потвърждават тази теза - прогнозата е, че един апарат ще трябва да обслужва двойно повече пациенти, тъй като технологичното обновяване ще бъде изоставено.
Икономиката губи работна ръка
Анализът излиза извън рамките на чисто медицинската статистика и показва тежкия макроикономически отпечатък на лошото здравеопазване.
- 70 000 души могат да отпаднат трайно от пазара на труда до 2040 г. заради нелекувани или късно диагностицирани заболявания.
- Загубата на продуктивност ще достигне до 1,5% от БВП годишно.
"Цената на бездействието надхвърля 50 млрд. лв. - сума, измерена в загубена производителност, растящи лични разходи и пропуснати ползи от превенция", подчерта Шарков.
Пациентът плаща сметката: Феноменът "Финансова катастрофа"
Един от най-тревожните акценти в доклада е ръстът на директните плащания от джоба на пациента (out-of-pocket payments). Към момента България вече е рекордьор в ЕС с 34% доплащане (при средно 17% за съюза), по данни цитирани по-рано от д-р Иван Маджаров.
Прогнозата на Health Metrics обаче показва влошаване на тази тенденция - до 2040 г. директните плащания могат да достигнат 40% от общите разходи за здраве, а разходите само за лекарства да скочат с до 40%. Това поставя хиляди български семейства в риск от т.нар. "финансова катастрофа" - ситуация, при която плащането за лечение изтласква домакинството под прага на бедността.
Тук се вижда пряката връзка с коментарите на адв. Свилена Димитрова от Българската болнична асоциация, която определя солидарния модел у нас като "счупен", тъй като 1/3 от работещите издържат цялата система, а държавата не покрива пълния размер на вноските за осигуряваните от нея лица.
Алтернативата: Вноска от 10%
Health Metrics предлагат и "Алтернативен сценарий", който изисква политическа воля за вдигане на здравната вноска от сегашните 8% на 10%. Според икономистите това не е просто разход, а инвестиция с висока възвръщаемост.
Основните ползи от подобна стъпка включват:
- 5,3 млрд. лв. допълнителни приходи за системата в дългосрочен план.
- Социална възвръщаемост 1:3 - всеки инвестиран лев носи 3 лева ползи за обществото.
- 228 000 допълнителни години живот в добро здраве (DALY) за населението.
"Увеличението на вноската е инвестиция в устойчивост. Вместо риск от разпад, България получава шанс за модерно и справедливо здравеопазване", обобщи Аркади Шарков.
Бюджетна реалност срещу експертни препоръки
Представеният анализ идва на фона на това, че въпреки номиналния ръст, предвидените 5.5 млрд. евро в бюджета на НЗОК за 2026 г. не включват увеличаване на здравната вноска.
Експертната общност е единодушна, че сегашният бюджетен комфорт е илюзорен. По-голямата част от средствата са компенсаторни и покриват инфлацията и старите дефицити, без да осигуряват ресурс за реална реформа.
В момента България отделя едва 5% от БВП за публични разходи за здраве (при 9% средно за Европа). Без промяна в приходната част - било чрез вдигане на вноската, както предлагат от БЛС, или чрез въвеждане на задължително допълнително осигуряване - "дупката" в системата ще продължи да се запълва от джоба на българина, докато системата не колабира кадрово.