Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в интервю за ABC News, че срещата на върха между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин в Аляска на 15 август ще бъде важен тест за прекратяване на войната в Украйна и за държавния глава на Русия.
"Следващият петък ще бъде важен, защото ще бъде тест за Путин, колко сериозен е в желанието си да сложи край на тази ужасна война", допълни Рюте.
Според него срещата в Аляска е и важна стъпка в процеса към пълномащабни преговори за мир.
"Ще става въпрос за територия. Разбира се, ще става въпрос за гаранции за сигурност, но също и за абсолютната необходимост да се признае, че Украйна сама решава за бъдещето си, че Украйна трябва да бъде суверенна нация, която решава собственото си геополитическо бъдеще - разбира се, без ограничения за числеността на собствените си военни войски. А за НАТО да няма ограничения за нашето присъствие на източния фланг", добави Марк Рюте.
Ръководителят на НАТО също така призна реалността, че Русия контролира част от територията на Украйна преди войната.
"Въпросът ще бъде как да се продължи напред след прекратяването на огъня, включително какво означава това по отношение на гаранциите за сигурност за Украйна", каза той и добави: "Що се отнася до целия този въпрос за територията, що се отнася до признаването, например, може би в бъдеща сделка, че Русия контролира де факто част от територията на Украйна, това трябва да бъде ефективно признаване, а не политическо де юре признаване."
В меморандум, представен по време на преговорите между руска и украинска делегация в Истанбул през юни, Русия предложи на Украйна две опции за постигане на 30-дневно прекратяване на огъня. Едната изискваше от Украйна да изтегли силите си от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област - четири украински територии, които Москва обяви, че анексира през септември 2022 г., но това не беше признато от международната общност.
Алтернативното предложение в руския меморандум включваше така наречената "пакетна оферта", а именно Украйна трябва да спре с мобилизацията, да замрази доставките на западни оръжия и да забрани присъствието на сили на каквито и да е трети страни на територията си. Москва освен това предложи Украйна да сложи край на военното положение и да произведе избори, след което двете страни биха могли да подпишат всеобхватно споразумение за мир. След като примирие бъде сключено, Москва иска сделката да включва и международно признаване на анексирания от нея през 2014 г. полуостров Крим и на обявените през 2022 г. от нея за анексирани гореспоменати четири украински области.
В същото време Киев също представи меморандум, който подчертава нуждата от пълно и безусловно 30-дневно прекратяване на огъня, което да постави условията за преговори за мир. В документа се потвърждаваше, че Украйна отхвърля руските искания за неин неутрален статут, като тези искания бяха дефинирани като атака по суверенитета на страната. В документа пише още, че Украйна е свободна да избира към кои съюзи да се присъедини и се допълваше, че нейното членство в НАТО зависи от консенсус със страните членки на алианса.
В украинския меморандум се подчертаваше и, че Украйна отхвърля каквито и да е ограничения на размера и на други параметри на украинските въоръжени сили, както и ограниченията върху присъствието на чужди военни на украинска територия. Документът на Киев се противопоставяше на каквото и да е признаване на руски териториални придобивки, а настоящата линия на съприкосновение беше дефинирана като стартова точна за преговори. В документа се отбелязваше и нуждата от международни гаранции за сигурността на Украйна във връзка с прилагането на споразумението за мир и превенцията на бъдеща агресия. Киевският меморандум предвиждаше и завръщане на всички депортиран украински деца и пълна размяна на военнопленници.