Автор: Катя Стоянова/BurgasNovinite.BG
Основна парадигма определяща степента на развита демокрация в една държава са защитените човешки права от различна степен, обвързани със съответните отговорности, като фактори формиращи активно, неполитизирано гражданско общество.... и пазарната икономика, т.с.. търсенето да определя цената на стоки и услуги, свобода на конкуренцията при ценообразуването.
Напоследък се замислям все по - сериозно, дали българското правителство има сериозни намерения да влезем в еврозоната. Защото факторът безконтролна спекула може да се прояви като сериозно препятствие пред тези намерения. Причината е, че държавата нехае за крайния резултат от това, което пред очите ни се превръща в явление. Всички сме наясно какъв може да бъде вторичния резултат от набутаната в ъгъла пазарна икономика, подменена почти напълно от спекула.
Само един пример: цените на млечните продукти за по - малко от година са нараснали съвсем спекулативно, с повече от 80%!!! Фрапиращата разлика на цените между 2024-2025 година се забелязва незабавно от онези, които работят в чужбина и се връщат в България, горе - долу по едно и също време през годината.
Оказа се, че в България няма закон за регулация на спекулата, за разлика от повечето европейски държави, които са въвели този защитен механизъм в своето законодателство, предхождащ влизането им в еврозоната.
В резултат на този законодателен дефицит се стигна дотам, че в другите европейски държави, които са въвели еврото, заплатите са три пъти по - големи от българските, а цените в търговските им мрежи - три пъти по ниски от тези в България. Много стоки, като кашкавал, сирена, олио - на една българска фирма - се продават по-евтино в Европа отколкото в България. Това бе установено и от КЗП.
Много икономисти твърдят, че с влизането ни в еврозоната, механизмите на пазарната икономика ще въведат ред в ценообразуването и нещата ще се нормализират. Ако обаче тези механизми бяха ефективни за справяне със спекулата, те щяха да са работещи и в момента. Очевидно това не е така.
Огромен процент от българското общество използва своите финансови резерви, за да оцелява физически, а други живеят на кредит, в буквалния смисъл на думата, трети са на екзистенциалния си минимум.
През есента резултатите от тази ситуация ще са видими и изразени в нещо, което дори не ми се иска да си помисля, но то ще се случи. Защото това посегателство върху базови човешки права за сигурност и физическо оцеляване, е гражданска бомба със закъснител, ако покупателните възможности на българите не бъдат адаптирани към настоящите цени, което по разбираеми причини, няма как да се случи. От явлението "спекулативни цени" страдат и най - заклетите привърженици на влизането ни в еврозоната, т.с. реакцията няма да бъде политически оцветена и срещу еврозоната, тя ще бъде гражданска, срещу допуснати грешки на правителството.
Дори и закъснял като предпазна мярка, спешното гласуване на Закон за борба със спекулата, който разбира се да не навлиза в границите на пазарната конкуренция, е единственото средство за преодоляване и овладяване на тези процеси. Няколко ключови институции – КЗК, КЗП, НАП – са се активизирали да бранят населението от съвсем не имагинерна спекула около промяната на валутата, но без Закон за спекулата, резултатите няма как да бъдат усетени от българските потребители на стоки и услуги, защото към настоящия момент предприетите мерки от тях са палеативни. Това в никакъв случай няма да доведе до преследване на бизнеса и свободния пазар. Тъкмо обратното, бизнесът ще трябва да се съобразява с въведените правила в закона, които да дават ясна формулировка за спекула.
Управляващите трябва да се замислят много сериозно какъв би бил ефектът от смяна на правителството в България, намираща се в предверието на еврозоната.