Миналата година съдилищата в страна са издали общо 635 заповеди за защита по ЗЗДН (Закон за защита от домашно насилие) на жени, извършители на домашно насилие. Това са съобщили за Dir.bg от Главна дирекция "Национална полиция". Отправихме въпроса във връзка със заглавия като "Разярена съпруга намушка мъжа си с нож след скандал в Пазарджик", "Перничанка би мъжа си, счупи чаша в главата му", "Майка уби децата си във Вакарел".
Макар случаите, в които жени насилници влизат в криминалната хроника да зачестяват, те все още са по-малката част, а ако ги съпоставим със силния пол. За сравнение, ако през 2024 г. са издадени 635 ограничителни заповеди на жени, то общият брой на подадените сигнали през миналата година на телефон 112 е над 53 хиляди. Това според експерти се дължи на законодателните промени, след които от Наказателния кодекс беше премахнато изискването за системност на актовете на домашно насилие.
Преди две години, след случая "Дебора" и последвалата го бурна обществена реакция, Законът за защита от домашно насилие беше допълнен, така че да защитава и хора, преживели насилие в условията на интимна връзка, а не само тези в брак или фактическо съжителство с насилника. Интимната връзка се разбира само като такава между мъж и жена. С промените беше удължен и срокът, в който преживелите насилие могат да подадат молба за защита. Заложено бе и създаване на Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, както и на Национална информационна система, която да събира данни за случаите.
Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие
Това на теория. А на практика доведоха ли промените до улеснение и за
онези, които първи се отзовават на сигналите и над които тегне
отговорността бързо и адекватно да оценят ситуацията и да действат
спрямо правомощията си - полицаите? От ГДНП казват, че със стартиране на
същинската работа на Националния съвет за превенция и защита от
домашното насилие (НСПЗДН), какъвто бе предвиден в закона, "фактическото
изпълнение на заложените в ЗЗДН дейности и изготвянето на
Координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от
домашно насилие, работата на МВР по линията ще бъде значително облекчена".
От полицията обясняват повече и за функциите на въпросния орган, който е към Министерски съвет и който ще е специализиран, постоянно действащ, колективен и консултативен за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие чрез координация, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и защита от домашното насилие.
В състава му се включват министрите на вътрешните работи, на труда и социалната политика, на здравеопазването, на образованието и науката, на младежта и спорта, както и представител на Върховния касационен съд, председателят на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Р България, както и представители на юридически лица с нестопанска цел, или държавни и общински органи и организации, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие. Председателят на този съвет според закона е заместник министър-председателят, определен от МС, а негов заместник е министърът на правосъдието.
Колективният орган има следните задачи:
- определяне приоритетите в политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие;
- осъществяване на координация, мониторинг и оценка на изпълнението на политиките и мерките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие;
- разработване на координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие;
- разработване на Национална програма за превенция и защита от домашното насилие;
- изисква и получава информация от държавни органи, юридически лица и други, които имат отношение към превенцията и защитата от домашното насилие;
- създаване и поддържка на национална информационна система за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа, и списък на юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни;
- обобщаване и анализ на резултатите от изпълнението на политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие;
- разработване и актуализация на проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и защитата от домашното насилие и следи и отчита тяхното изпълнение;
- одобрява методически указания и участва съвместно с други представители на организации, институции и съдебни органи в разработването на документи, свързани с оценката на риска по този закон;
- осъществяване на международно сътрудничество с международни организации и институции с дейност в сферата на превенцията и защитата от домашното насилие, като обменя информация и добри практики;
- поддържа и развива национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие и в риск и др.
А докъде се разпростират правомощията на МВР, когато говорим за домашно насилие? Често полицаите биват обвинявани могат ли да различат формите на насилие, а и дали изобщо това се налага, когато се отзовават на сигнал?
От ГДНП са пояснили за Dir.bg, че правомощията на полицейските органи, отнесени към случаите на домашно насилие, се изразяват в образуването на досъдебни производства по НПК, при наличие на данни за извършено престъпление от общ характер, по съставомерен признак в квалифицирани състави на престъпления, извършени в условията на домашно насилие (по чл. 116, 131, 142, 142а, 143, 144, 144а, 296, ал. 1 и ал.4 от НК). Всички процесуално-следствени действията по тях са под ръководството и надзора на съответната районна/окръжна прокуратура.
В случаите, когато деянието не съставлява престъпление по смисъла на НК, постъпилите сигнали за домашно насилие се отработват по реда на Административно-процесуалния кодекс и се докладват по установения нормативен ред.
Освен това, със Закона за защита от домашното насилие, на полицейските структури е вменен ангажимент за осъществяване на контрол по изпълнението за заповедите за защита (по наложени мерки по чл. 5. т. 1 - 5 от ЗЗДН), постановени от съда, а с Правилника за прилагане на ЗЗДН са детайлизирани действията им по контрол и са разписани правилата в случаите на нарушение на всички постановени в заповедта мерки.
Организацията, редът и начинът на действие на полицейските органи, са регламентирани в поднормативен разпоредителен акт, припомнят от ГДНП. През 2024 г. от министъра на вътрешните работи са утвърдени нови Методически указания за действията на служителите в МВР по ЗЗДН, в които подробно са разписани действията на всички ангажирани служители:
- при получаване на сигнал за домашно насилие;
- при получена заповед за защита;
- при лично явяване в структурите на МВР или при получен сигнал от други източници за лице, пострадало от домашно насилие и др.
Към Методическите указания е утвърден Алгоритъм за оценка на риска, с приложени протоколи към него за разпознаване на случаи на домашно насилие, в съответствие с чл.6г, ал.2, т.1б от ЗЗДН. Приложените въпросници са структурирани на база задълбочен психологичен анализ и оценка и конструктна валидност и измерват степента на риск от увеличаване тежестта на нараняванията или смърт в следващ инцидент на насилие, отбелязват от ГДНП и добавят, че същите се провеждат на жертвата на насилието и оценяват нейните преживявания и възприятия по отношение на ситуацията на насилие, в която се намира.
Ограничителната заповед
В обществото ни витае и усещането за тромавост, когато говорим за защита от домашно насилие. Един от начините за защита е издаването на ограничителна заповед. Компетентен да наложи мярка за защита обаче не полицията, а районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата.
За жертвите на домашно насилие е добре да припомним и процедурата по издаването на такава заповед.
Производството може да се образува по молба на пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно или ограничено запрещение; брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; настойникът или попечителят на пострадалото лице, лицето, на което са възложени грижи за детето, или лицето, на което детето е поверено; директорът на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е малолетно или непълнолетно или се намира в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или е поставено под запрещение.
В случаите, когато пострадалото лице не може да се защити поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя, производството може да се образува и по искане на прокурора.
Молбата е писмена и трябва да съдържа:
- имената, ЕГН или друг идентификационен номер и дата на раждане на молителя; в случаите, в които лицето пребивава краткосрочно на територията на страната - и адрес, на който да бъде призован; по искане на молителя призоваването му може да се извърши чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма;
- имената и адрес, на който извършителят може да бъде призован, както и номера на телефона;
- данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
- датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;
- подпис.
Към молбата по чл. 8, ал. 1, т. 1 може да се приложи и декларация от молителя за извършеното насилие, която след промените в ЗЗДН не е задължителен съпътстващ документ.
Когато пострадалото лице подаде молба в държавни и общински органи, лечебни заведения и юридически лица, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие, те са длъжни в срок до 24 часа да препратят до съответния районен съд молбата за образуване на производство по издаване на заповед за защита. В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на МВР за предприемане на мерки съгласно ЗМВР.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца. Срокът по ал. 1 не се смята за пропуснат, когато молбата до съда е подадена чрез общината, кметството или органите на МВР.
Това част от процедурите, които в случаите на домашно насилие касаят вътрешното министерство. За да се справим обаче с насилието у дома, са нужни усилията и ангажираността и на обществото, и на институциите, и на НПО-тата. И първата и най-правилна крачка е, ако чуете скандали, викове и тропане у съседите, да не оправдавате неподаването на сигнал на телефон 112 с думите "сигурно децата си играят по-бурно".