Христо Слави Рачев за 9-ти септември:
Occupatio братя българи!
Днес, какво, ами честита окупация. Occupation, на всякакъв език, пак си е окупиране. (на латински: occupatio – „заемам“) в международното право, временно заемане от въоръжените сили територия на противника. Временно значи. Колко време. Много време, малко време. Нула време. Цяла вечност.
Каква е тази времева константа, че съветския ботуш, сетне с неговите цивилни пратеници вече обути с половинки обувки не мърдат и до днес от хубавата ни страна. Някои съвременни историци, архивисти извадиха оригинални документи, каквото можаха, отупаха от прахта, мнозина кихнаха, други с нелечими когнитивни проблеми, ни чуха ни видяха, естествено и не разбраха. Аз преживях живота си в България в отвратителния съветски строй, обозначен като връстник на свободата. Глупакът, какъвто и исторически документ да му извадиш, ще си свие цигара, с някой прелиминарен договор или ще си изтрие задника с него. Стане ли тъй, че страната се изпълни с достатъчно повредени от живот в социализма хора, такава страна успешно, буквално триумфално се настанява по всички показатели на последно място в Европа.
Зуки, вдигаме ръка при поредната статистическа проверка.
Не страдам от ретроградна амнезия, нито усещам първите трели на алцхаймера, затова помня гадостите на жалкия ни живот. Никакъв сантимент не ме трогва от миналото. Често човек има нужда да напъха в една дума цялото си минало.
Но се колебая между Наглост и Лъжа!
След което неизбежно тръгва водопад от думи, които допълват какво преживяхме.
Страх, насилие, подлости, забрани на всичко човешко, застой, кражби, скрита престъпност, стрелба по границата, отнети човешки права, една партия-масов терор, привилегии за негодници, тотална икономическа неефективност, информационно затъмнение, три фалита. Социалистически реализъм.
Само това би трябвало да сплоти нацията ни за векове напред. Но остана ли нещо за сплотяване.
Ами СССР, благодарим. Боже, в една абревиатура толкова лъжи. Нито беше съюз на социалистическите републики, а заграбени тетритори. Не бяха републики, а васални територии, без никакво право на глас.
Сега пък ние българите сме били неблагодарни. Отказвам да разговарям с комунисти, кичозно гримирани като социалисти и само така няма да бъда излъган. Нито разгневен от епичните лъжи, които ръсят наоколо. Не чакайте преименуване на дузина улици с имената на заслужили български герои, нито ясен и недвусмислен текст в учебниците за окупацията на България. А, и ще ви призная, понякога ми се ще да нашибам с колана си, някои от сбръчканите задници на олевяли професорши; дами, които наистина са изсъхнали завинаги физиолигично и ментално, дори да получат оргазъм и затананикат прегракнало Интернационала.
Е, това исках да им кажа. Честита им деветосептемврийска окупация. В резултат - останахме без популация. И да не чакат някаква внезапна овулация, просто времето им мина. Господи, каква половин вековна излагация.