 |
| Снимка: БТА |
Парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия даде зелена светлина за отпадането на забраната за износ на горива, въведена в края на октомври 2025 г. Проектът за решение беше одобрен с 19 гласа "за", нито един "против" и два "въздържал се", съобщи БТА.
Пред депутатите заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова представи предложението на Министерския съвет за отмяна на ограничението върху износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти към други страни от ЕС.
Забраната беше въведена за дизел, керосин, индустриални горива и някои видове масла заради опасения за енергийната сигурност на страната след американските санкции срещу компании от групата "Лукойл". Тогава аргументът беше, че несигурността около доставките налага ограничението, за да се гарантират достатъчни количества за българския пазар.
Според Министерския съвет обаче ситуацията вече е различна. Санкциите на САЩ и Великобритания в момента не се прилагат спрямо дружествата от групата на "Лукойл" в България, включително "Лукойл Нефтохим Бургас", заради предоставената им пълна специална дерогация, посочват като мотив от правителството.
Освен това държавата вече е назначила особен търговски управител в българските дружества на "Лукойл", което според вносителите гарантира непрекъсването на тяхната работа. Така причините, заради които е била въведена забраната, вече са отпаднали, допълват оттам.
В мотивите към проекта се посочва, че запазването на ограничението създава административни и организационни затруднения за бизнеса. То затруднява и оперативната дейност на "Лукойл Нефтохим Бургас", както и изпълнението на договори на компании с международни партньори, което може да води до финансови загуби. Според правителството продължаването на забраната би било проблем и от гледна точка на европейското право. Ограничението е изключение от принципа за свободното движение на стоки в ЕС и затова трябва да бъде обосновано, докато съществуват причините за него. При отпадането им мярката трябва да бъде отменена.
Предложението обаче срещна съпротива в комисията. Мартин Димитров и Джипо Джипов от "Демократична България" определиха като безотговорно премахването на ограниченията за износ, без предварително да е направен анализ на последствията. Според тях няма достатъчно яснота как свободният износ би се отразил върху цените на горивата в България. Двамата посочиха, че в някои от съседните на България държави дизелът е по-скъп, което според тях създава стимул за износ и може да се превърне в предпоставка за повишаване на цените на българския пазар.
На обратната позиция застана Слави Василев от "Прогресивна България". По думите му цените на горивата у нас не зависят пряко от това колко произвежда "Лукойл Нефтохим Бургас", тъй като рафинерията има капацитет, надхвърлящ вътрешното потребление, а цените на дребно следват международните котировки. Според Василев непосредственият ефект от отпадането на забраната ще бъде увеличаване на печалбите на търговците на горива, най-вече на "Лукойл", но същевременно мярката ще облекчи работата на бизнеса. Той обърна внимание и на технологичната зависимост между производството на различните горива. При производството на дизел неизбежно се получава и бензин. Заради забраната е спаднал общият износ, включително на бензин, което според Василев е довело до запълване на складовите мощности на "Лукойл". Това от своя страна ограничава възможността на рафинерията да произвежда допълнителни количества дизел.
Заместник-министър Михаела Карадимова съобщи, че предложението за отмяна на забраната е получило положителни становища от Българската петролна и газова асоциация и от особения търговски управител на "Лукойл" Евгени Симеонов. От петролната и газова асоциация посочват, че не са установили проблеми с доставките на дизелово гориво в България. Според организацията необходимите оперативни количества течни горива са налични и няма причина забраната да продължава да действа. Браншът подчертава и регионалното значение на българските доставки. Според асоциацията износът на горива към други страни от Балканите има значение не само за бизнеса, но и за енергийната сигурност на региона. След решението на икономическата комисия предложението предстои да бъде разгледано и от пленарната зала на Народното събрание.
