 |
| Снимка: Булгартрансгаз |
С наближаването на зимата и рекордно ниските нива на съхранение на природен газ правителствата на ЕС се подготвят за рязко покачване на разходите, докато се конкурират с азиатските купувачи, за да си осигурят доставки и да предотвратят прекъсвания на електрозахранването.
Европейският съюз навлиза в зимата с тънка газова "завивка", което накара Брюксел да предупреди, че кризата с цените на енергията в блока може да се превърне в проблем с доставките, пише "Евронюз".
В неотдавнашно писмо до столиците на ЕС, видяно от телевизията, еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен заяви, че нивата на съхранение на газ остават "изключително ниски" след лято, през което горещото и сухо време е принудило страните да изгарят повече газ за електроенергия, намалявайки количеството, налично за попълване на подземните резерви.
Междувременно световният пазар остава силно засегнат от войната на САЩ и Израел срещу Иран, която намали потоците на втечнен природен газ (LNG) през жизненоважния Ормузки проток до едва 15%-25% от нивата преди войната.
В понеделник богатият на газ Катар заяви, че удължава с още един месец форсмажора върху доставките на LNG до азиатски и европейски клиенти, като ще бъдат възобновени през декември.
Резултатът - страните от ЕС продължават да се надпреварват да запълнят нивата си на съхранение преди зимата, без да поемат астрономически разходи.
Съгласно законодателството на Съюза, държавите членки трябва да съхраняват природен газ под земята - обикновено в големи подземни съоръжения, като например изчерпани газови находища или солни пещери, когато има достатъчно наличен газ и цените са сравнително благоприятни.
Когато търсенето се повиши, особено през зимата, газът може да бъде изтеглен обратно и подаден в газовата мрежа за отопление на домове, снабдяване на предприятия и производство на електроенергия.
След руската инвазия в Украйна през 2022 г. страните от ЕС са задължени да запълнят запасите си до 90% до 1 ноември в типична година. Предвид стремглавото покачване на цените на природния газ поради смущенията в Близкия изток, Европейската комисия даде гъвкавост на столиците през март, позволявайки им да запълнят едва 75% до 80%, за да избегнат паническо купуване.
"С наближаването на зимата трябва да продължим подготвителната си работа. Използването на гъвкавостта, предоставена от Регламента за съхранение на газ, и намаляването на целта за пълнене до 80% може да помогне за облекчаване на непосредствения натиск върху цените и разходите за презареждане", се казва в писмото на еврокомисар Йоргенсен.
Кипър, Естония, Финландия, Гърция, Ирландия, Литва, Люксембург, Малта и Словения нямат съоръжения за съхранение на газ. Въпреки това, съгласно законодателството на ЕС за съхранение на газ, те трябва да сключат споразумения за солидарност с други държави членки, за да осигурят своите газови резерви.
Йоргенсен заяви, че в момента няма непосредствени рискове за сигурността на доставките и подчерта, че настоящата енергийна криза е "много различна" от тази през 2022 г., когато ЕС рязко спря руския газ след войната в Украйна. По думите му тогава европейските страни не са изпитвали реален недостиг на газ или задължително нормиране, което да оставя домовете без газ.
Нивата на съхранение в ЕС обаче сега са по-ниски, отколкото бяха през 2022 г., като средно са били около 70%. Латвия (47,1%), Нидерландия (52,1%) и Германия (55,6%) регистрират едни от най-ниските нива на запълване, според данни от индустрията от 13 септември. За разлика от това, до ноември 2022 г. нивата на съхранение на газ в ЕС са били средно 94,9% и са приключили годината на 83,4%, според Европейската комисия.
Въпреки че нивата на съхранение на газ в Германия изостават значително от средните за ЕС и данните от предходната година, Федералното министерство на икономиката и енергетиката заяви на 21 август, че не очаква зимен недостиг.
Gas Infrastructure Europe (GIE) - асоциацията, представляваща операторите на газопреносни, складови и втечнени природни газови терминали, заяви, че съхранението е само един от източниците на доставки и функционира успоредно с вноса по тръбопроводи, втечнения природен газ и местното производство.
"Поради тези причини сигурността на доставките се оценява по-добре чрез комбинацията от съхранение, налични запаси, инфраструктура и търсене при различни сценарии", каза генералният секретар на GIE Луси Буст пред "Евронюз".
Ако настоящата траектория на запълване се запази, добави Буст, съхранението може да достигне около 77-80% до ноември. Реалният резултат обаче ще зависи от наличността на газ, пазарните условия, търсенето и метеорологичните условия.
Енергийният анализатор Емил Константинеску, основател на EnergyRiskIQ, отбеляза, че "физическият буфер се подобрява, но пазарът все още отдава значителна рискова премия за бъдещата наличност на газ и външните доставки".
Въпреки това, истинската присъда ще дойде на 8 октомври, когато Европейската мрежа на операторите на газопреносни мрежи (ENTSOG), трябва да представи своите перспективи за доставките на газ през зимата.
При ограничено предлагане и високо търсене, газът става все по-скъп. Колкото по-малък е буферът за съхранение, толкова по-трудно и по-скъпо става попълването на резервите преди зимата.
Преди ескалацията на конфликта в Близкия изток, основният европейски бенчмарк за цените на газа - холандският TTF, се търгуваше на около 30-31 евро за мегаватчас (MWh). Сега той е около 72-74 евро/MWh - повече от два пъти по-висок, след като за кратко скочи над 80-89 евро/MWh по-рано през септември.
Дори ако водещият енергиен лидер на ЕС заяви, че блокът е по-добре подготвен, отколкото беше преди енергийния шок от 2022 г., ниските му запаси от газ му оставят по-малко място да поеме поредното глобално прекъсване на доставките, без да плати висока цена.
Нидерландският министър на климата Стиентйе ван Велдховен заяви, че страната му иска ЕС да прекрати задължителните цели за запълване на газовите резерви, когато настоящите правила изтекат през 2027 г., твърдейки, че принуждаването на държавите да запълват газовите си резерви до определени нива им налага несправедлива тежест.
Gasunie - холандската компания за инфраструктура и транспорт на природен газ, оперираща в Холандия, изрази подобни опасения, позовавайки се на нарастващата зависимост на страната от международните газови потоци.
"Препоръчваме да се подготвите за криза, която може да продължи няколко месеца. В крайна сметка политиците са тези, които трябва да определят какво ниво на риск е готова да приеме Нидерландия", заявиха наскоро от Gasunie.
Енергийните анализатори твърдят, че ако ЕС преживее изключително студена зима, съчетана с продължаващо затваряне на Ормузкия проток, световните цени на втечнения природен газ биха могли почти да се удвоят спрямо сегашните, принуждавайки Европа агресивно да наддава на азиатските пазари за американски газ.
В крайна сметка недостигът на газ може да се превърне в криза за електричество поради начина, по който са проектирани електрическите мрежи и енергийните пазари. Тъй като много електроцентрали разчитат на природен газ за производство на електроенергия, спадът в доставките на газ бързо увеличава сметките за ток и натоварва мрежата.
Роналд Пинто, главен анализатор в компанията за пазарни проучвания Kpler, заяви, че в момента не се предвижда недостиг на газ. В такъв случай обаче енергийният сектор вероятно ще усети въздействието.
"Недостигът на газ може да предизвика покачване на бенчмарка TTF, което от своя страна може да доведе до високи цени на електроенергията в цяла Европа. Ситуацията може да се влоши, ако съвпадне с ниски температури и ниско ниво на производство на енергия от вятър", каза Пинто пред "Евронюз".
Енергийната криза в Европа идва в най-неподходящия възможен момент за страните от ЕС, които вече въведоха мерки за намаляване на данъци, отпускане на субсидии и други инструменти, за да смекчат покачващите се цени, докато същевременно се борят с вътрешните си финансови проблеми.
Влошаващ се сценарий би могъл да подтикне ЕК да координира съвместно закупуване на газ, за да осигури по-ниски цени и по-добро разпределение, както направи през 2022 г. Френският президент Еманюел Макрон наскоро призова Брюксел да преразгледа мярката.
