Страници

четвъртък, 26 март 2026 г.

Въглеродното мито вече е в сила, бизнесът влиза в нова ценова реалност

Снимка: iStock by Getty Images

 От 1 януари 2026 г. Европейският съюз навлиза в нов етап от своята климатична политика, като интегрира въглеродните емисии в митническия режим. Механизмът за въглеродна корекция на границата (CBAM) започва да се прилага в своята цялост, с което приключва преходният период, започнал през 2023 г. Въвеждането на новите правила и тяхното отражение върху икономическата среда са сред основните теми в дневния ред на Green Transition Forum 6.0.

От 1 до 5 юни 2026 г. София ще се превърне в сцена на един от малкото реални стратегически разговори за бъдещето на континента в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа. Green Transition Forum 6.0, организиран от Dir.bg, се утвърждава като единствената платформа в източноевропейска столица, която събира на едно място нобелови лауреати, бивши премиери, водещи икономисти, европейски комисари, инвеститори и индустриални лидери в контекста на спешната необходимост от дълбоки реформи

Механизмът за въглеродна корекция на границата (CBAM) е първият случай, в който голяма икономика въвежда регулация за въглеродно облагане върху вноса на определени стоки. Обхватът включва суровини и продукти като стомана, цимент, алуминий, торове, електроенергия и водород. Чрез тази мярка въглеродните отпечатъци на стоките придобиват пряко финансово изражение при преминаване на границите на Съюза.

Регулаторната рамка и цената на търговията

Важен елемент в графика на прилагане е времевият обхват на разходите. Първите реални плащания за внос, реализиран през 2026 г., ще се извършват със задна дата през 2027 г. Този детайл е от значение за финансовото планиране на бизнеса, тъй като задълженията се натрупват през текущата година, но се изплащат през следващата.

Целта на CBAM е да създаде равнопоставеност между производителите в ЕС, които заплащат за своите емисии чрез Системата за търговия с емисии (ETS), и техните конкуренти от държави с по-ниски екологични стандарти. Компаниите, които внасят изброените стоки в ЕС, ще имат задължение да закупуват CBAM сертификати, чиято цена е обвързана с котировките на въглеродните квоти на европейския пазар.

Обхват и ефекти върху индустрията

В първата си фаза механизмът засяга приблизително 4.7% от целия внос на стоки в ЕС. При евентуално разширяване на обхвата му в бъдеще, този дял може да надхвърли 7%. Статистическите данни показват, че сред най-засегнатите търговски партньори са Китай, Турция, САЩ и Великобритания.

За европейската индустрия въвеждането на CBAM протича успоредно с постепенното премахване на безплатните въглеродни квоти. Процесът на намаляването им започва през 2026 г. и е планирано да завърши през 2034 г. Въпросите, свързани с готовността на индустриалните сектори и необходимите технологични инвестиции, ще бъдат разгледани детайлно по време на Green Transition Forum 6.0.

Подготовка на икономическите субекти

Подготовката на бизнеса за новите регулации е в различна фаза. Към момента над 4100 компании в ЕС са регистрирани като CBAM оператори. Бизнес организации посочват като предизвикателство административната тежест при прилагането на правилата. Междувременно в Европейския парламент се провеждат дискусии за евентуални облекчения за малки и средни вносители.

Промените в нормативната уредба поставят пред компаниите въпроса за запазване на конкурентоспособността в условия на нарастващи разходи за производство и внос.

Професионален дебат в София

Темата за въглеродната политика и индустриалната трансформация ще бъде във фокуса на Green Transition Forum 6.0, който ще се проведе от 1 до 5 юни в София.

На 3 юни в програмата на събитието е предвидена специализирана дискусия относно ефектите от климатичните политики върху бизнеса. В нея ще вземе участие Мете Куин, заместник-директор в ГД "Действия по климата" на Европейската комисия. Тя отговаря за въглеродните пазари и практическото прилагане на европейското законодателство в тази сфера.

Новата регулаторна рамка изисква от компаниите да предвидят въглеродните разходи в своите дългосрочни бизнес модели, включително при планирането на веригите за доставки и инвестициите в производствени технологии.