 |
| Снимка: БТА/AP |
Докато в Давос по време на Световния икономически форум и в дните преди и след него президентите на САЩ и на Франция Доналд Тръмп и Еманюел Макрон разиграваха драмата "Войната на боговете", две съседни на Франция страни сякаш започнаха да се ориентират към прагматичен алианс в ЕС, отбелязват редица европейски медии.
В Рим в петък се състоя междуправителствена среща на върха между Италия и Германия. Срещата бе планирана отдавна и се проведе във великолепната римска държавна резиденция "Вила Дория Памфили". Не всеки гостуващ на Джорджа Мелони лидер е удостояван с честта да бъде приет именно там. Миналата година Мелони прие в тази резиденция британския крал Чарлз Трети, кралицата на Йордания Рания, а година преди това там беше приета испанската кралска двойка. Миналата година пак в същата вила Мелони посрещна и премиерите на Гърция и Албания, както и президента на Турция за двустранни междуправителствени срещи.
Това е втора визита на германския канцлер в Рим, откакто той дойде на власт в Германия през пролетта на миналата година. По време на първото му посещение той бе приет от Мелони в двореца "Киджи" - канцеларията на италианските премиери в центъра на Рим. Иначе двамата лидери имаха възможност да разговарят в кулоарите на срещите на Европейския съвет, на срещите на върха на Европейската политическа общност в Тирана и в Копенхаген. Те редовно се виждаха и по време на срещите на страните от Коалицията на желаещите, подкрепящи Украйна.
Сега Мерц и Мелони бяха придружавани по време на срещата на върха между Германия и Италия в Рим от общо 21 министри от двете страни, посочва "Политико".
Любопитното е, че срещата се състоя седмица, след като Мелони бе на визита в Токио за разговори с японската си колежка Санае Такаичи. Тогава анализатори припомниха, че през Втората световна война Италия и Япония са били на една и съща страна на фронта, дефинирана от някои като "погрешната страна на историята". По повод срещата на Мелони и Такаичи в интернет се завъртяха шеги, че ако към тях се присъедини и германският лидер, ще има възпроизвеждане на общия фронт между Германия, Италия и Япония от Втората световна война.
Междуправителствената среща на върха между Германия и Италия се състоя в период от годината, в който обичайно се провеждат срещи на върха между Франция и Германия с цел отбелязване на годишнината от подписването на двустранния договор за приятелство между Франция и тогавашната Западна Германия, известен като Елисейския договор от 1963 г.
Но 63 години по-късно между Франция и Германия нещата не вървят така гладко. Двете страни, известни като "двигател на ЕС", сега имат редица разногласия до такава степен, че неотдавна "Политико" написа, че "френско-германският мотор на Европа се задавя". Неотдавна Франция категорично се противопостави на сключването на споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур. Германия защитава тази сделка, която ще е от полза за германския износ, докато Франция се опасява, че тя ще навреди на френските и на европейските земеделци. В последния момент Италия открито изрази резерви спрямо сделката и премина към лагера на Франция. Това забави парафирането на договора. Италия получи гаранции от Европейската комисия в защита на селскостопанския си отрасъл и в крайна сметка премина в лагера на Германия. Споразумението бе подписано на 17 януари в Парагвай. А у Берлин и Париж остана горчивината от разнобоя в позициите помежду им относно договора, който междувременно беше блокиран в Европарламента на сесията му във френския град Страсбург. Там ЕП прие резолюция, с която поиска правно становище от Съда на Европейския съюз относно споразумението. Това означава, че ратифицирането на договора е спряно поне докато Съдът на ЕС не излезе с позиция и на практика е успех за земеделските производители от цяла Европа, припомнят медиите.
Между Париж и Берлин има и напрежение относно изграждането на изтребител от ново поколение - един проект на стойност 100 милиарда евро, към който се присъедини и Испания. Работата по него започна през 2017 г., а официалното споразумение между Франция и Германия беше оповестено година по-късно. След още една година към проекта се присъедини и Испания. Целта на мащабната инвестиционна инициатива е да замени до 2040 г. самолетите "Рафал" и "Юрофайтър Тайфун" на трите участнички в нея. Нещата обаче не напредват с размаха на първоначалните амбиции. Търканията са във връзка с разпределянето на отговорностите и през есента се появиха информации, че Германия обмисляла да замени Франция с Швеция или дори с Великобритания в проекта, или пък да го продължи само с Испания, тъй като от Франция идвали прекалено големи проблеми. Френски представители изтъкват, че Франция е способна сама да конструира самолет и че Германия не е способна сама да направи това. Но германски представители напомнят, че Германия има повече пари от Франция. Франция иска лидерска роля в проекта, за да може да споделя по-малко интелектуална собственост с Германия и да може да избира подизпълнители - нещо, което не се нрави на Германия, обобщава мозъчният тръст Европейски съвет за международни отношения.
А междувременно напредва конкурентен проект за боен самолет от ново поколение между Италия, Великобритания и Япония.
И докато традиционният френско-германски двигател на Европа започва да дава проблеми, германският канцлер Мерц все по-често търси партньорство с италианската министър-председателка Джорджа Мелони, гледайки на нея като на свой "втори пилот" в управлението на ЕС, коментира "Политико". Изданието припомня, че двамата лидери са консерватори и проатлантици, които иска да разсеят напрежението с президента на САЩ. Освен това и двамата имат и своите разочарования от френския президент Макрон.
Като илюстрация на това сътрудничество е фактът, че германската оръжейна компания "Райнметал" и италианската оръжейна компания "Леонардо" вече имат съвместно предприятие за производство на танкове и други военни машини. Италия и Германия освен това обединяват усилия за изготвянето на нов план за съживяване на индустрията на ЕС и за разширяване на износа. Този план ще се съдържа в съвместен документ, подготвян за срещата на Европейския съвет на 12 февруари.
Любопитното е, че в миналото Италия и Германия не бяха толкова близки. Италия винаги е възприемала Германия като прекалено строга - що се касае до фискалните правила в еврозоната. Германия е възприемала Италия като част от европейския разточителен юг. В даден момент, когато премиер на Италия беше Марио Драги, той и Макрон се противопоставиха на вижданията на Германия за по-малко разходи и прокарваха идеята за общи европейски облигации с цел насърчаване на инвестициите в стратегически отрасли, а това не се хареса на Берлин. С идването на власт на консервативното правителство на Мелони, Рим започна да упреква Берлин заради прекалено меката германска миграционна политика и заради това, че подкрепя неправителствени организации, спасяващи мигранти в Средиземно море, които обаче после биват докарвани в Италия. В тези критики преди две години правителството на Мелони дори получи подкрепа от американския милиардер Илон Мъск.
Запазването на отношенията с Тръмп е от ключово значение и за двамата лидери, като и Мерц, и Мелони се стремят да избегнат трансатлантически сблъсъци. В тези усилия те са подкрепяни от съответните им външни министри - Йохан Вадефул и Антонио Таяни. "Джорджа Мелони и Фридрих Мерц представляват онази част от Европа, която е най-отворена за диалог с президента Тръмп", казва Пиетро Бенаси, бивш италиански посланик в Берлин и в ЕС, цитиран от "Политико".
В тази насока илюстрация беше реакцията и на Италия, и на Германия относно учредяването на Съвета за мир на Тръмп. Мелони заяви, че в сегашния му вид Съветът поражда конституционни проблеми, които възпрепятстват Италия да се присъедини към него. Съгласно конституцията на Италия страната може да участва в международни организации само при равнопоставеност в тях с останалите държави - условие, което според Мелони не е изпълнено в сегашния устав на Съвета, предоставящ прекалено широки правомощия на американския президент, който ще бъде председател на новия орган.
Германският канцлер Фридрих Мерц също заяви в петък по време на съвместната пресконференция с Мелони в Рим, че Германия е готова да се присъедини към Съвета за мир, но подчерта, че не може да приеме плана в сегашния му вид. Мерц обясни, че настоящата структура на управление на Съвета е несъвместима с германската конституция. В същото време канцлерът подчерта, че Берлин е отворен за обсъждане на алтернативни форми на сътрудничество със САЩ, ако целта е да се намерят по-ефективни формати за постигане на мир в различни региони на света.
За да не си навлекат гнева на Тръмп и двамата лидери, за разлика от Макрон или от други западни страни, не отхвърлиха категорично поканата на американския президент да се присъединят към Съвета за мир, но не се и разбързаха да се присъединяват, както направиха други ръководители, навличайки си после критични коментари в техните родни страни.
На общата пресконференция с Мерц Мелони също така заяви, че се надява усилията на Тръмп да доведат до успешен резултат и войната в Украйна да приключи, като добави, че ако това се случи, нейното правителство ще подкрепи идеята за присъждане на Нобеловата награда за мир на президента на САЩ, предаде АНСА. Мерц не възрази на тези думи на Мелони, които после бяха остро разкритикувани от италианската опозиция.
Защо Германия би могла да замени Франция с Италия като водещ европейски партньор - това е въпрос, отговор на който се опитва да даде и Аксел Шефер, депутат от Германската социалдемократическа партия, който от дълго време се занимава именно с динамиката в германо-италианските отношения. Според него "Франция при Макрон говори повече, но Италия е много по-прагматична" и това се нрави на Германия.
В основата си голяма част от задълбочаващия се съюз между Мерц и Мелони е резултат от вътрешнопартийни промени, гарантиращи на двамата лидери, че те ще останат по-дълго на власт. Мелони преориентира националистическата си партия "Италиански братя" към центъра, особено по въпросите на външната политика. Днес партията ѝ, дефинирана в миналото като крайна десница, е дефинирана вече като консервативна десница. В същото време в Германия възходът на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" принуди Мерц да измести консервативната си партия Християндемократически съюз от центъра рязко вдясно по темата за миграцията. Това също допринесе за затопляне на отношенията между двамата лидери, отбелязва "Политико".
Ако трябва да се обобщи на каква основа почива "бракът по сметка" между Германия и Италия, то обяснението е просто. Самата Мелони неведнъж е казвала, че италианската индустрия е взаимосвързана с германската и ако Германия има проблеми, те рефлектират и върху Италия. Силните връзки с ръководството на страна, с която икономическата взаимосвързаност е голяма, винаги са от полза. Същевременно Италия се позиционира като мост между ЕС и САЩ на Тръмп. Досега Тръмп, измежду всички европейски лидери, никога не е критикувал Мелони. За Мерц е от полза да има партньорство с лидер, който не си навлича гнева на Тръмп по най-различни въпроси, както често пъти се случва например с френския президент Еманюел Макрон.