Автор: Мирон Крумов
Българският народ не е готов за „пряка демокрация“ с референдуми.
Народ, който се информира от Фейсбук, вярва в кемтрейлс, плоската земя и смята, че левът съществува от времето на Аспарух, не е дорасъл да решава сам съдбата си. Все едно да позволиш на шестгодишно дете да определя менюто за хранене – дали ще избере здравословна храна или ще иска от сутрин до вечер хамбургери, пица и тонове шоколад?
Всички застъпници на референдумите посочват примера на Швейцария. Добре, нека да видим и сравним:
1291 г. създаване на Швейцария, като автономна част от Свещената Римска империя (да не се бърка с Римската империя, демек Цезар, Нерон и т. н.)
1648 – 1798: Пълна независимост.
1798 – 1815: Френска окупация и зависимост (Наполеонов период).
1815 – днес: Пълна независимост и признат постоянен неутралитет.
1848 – първи референдум.
Припомням, че по времето, когато Швейцария прави първия си референдум, България е под Османско робство и тепърва започва да действа идеологът на българската национално-освободителна борба Георги С. Раковски.
България се освобождава през 1878 г. При това не напълно. До 1879 г Швейцария вече е провела 9 референдума.
През 1885 е Съединението на Княжество България с Източна Румелия. През 1908 България обявява независимост. Сметнете си швейцарците с колко ни водят в това отношение.
Първият референдум в България е през 1922 г. До тогава в Швейцария са проведени общо 104 (!!!!) референдума, които вече са три вида: задължителни, незадължителни и „народни инициативи“.
Първият референдум в България (1922г. ) е „Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи“, резултатът е 74% ЗА.
Вторият у нас е „Референдум за обявяване на България за република (1946)“. ЗА република гласуват над 95%, проведен е в условия на окупация от СССР. Оставям на историците да кажат колко е „честен“ и „редовен“. Важното е, че до 1946 в Швейцария вече са били проведени 144 референдума.
Третият у нас е през 1971 за т. нар. „Живковска конституция“. В нея в член първи е записано, че „водеща роля“ в държавата има БКП. БКП е преди понятия като свобода и демокрация. 99.6% са ЗА… дори Gen Z ще разбере, че тук нещо не е било наред. За сравнение, до 1971 в Швейцария вече са били проведени 256! А именно през 1971 е прието правото на жените да гласуват… с 65,7% гласове (естествено на мъже).
На 10 ноември 1989 пада комунистическият режим у нас. През 1990 е приета нова конституция и България става свободна и демократична държава… поне на хартия.
Първият (да го наречем опит за референдум) е през 2013 с въпрос дали да се строи АЕЦ Белене. Нищо не следва поради мижав интерес – гласуват под 1.5 млн.
Следват последните два референдума в България: през 2015 за въвеждане на електронно гласуване (69% са ЗА, но активността е под 40%, демек отново мижав интерес и нещо не става) и през 2016 – референдумът на Слави Трифонов с три допуснати от НС въпроса (над 70% подкрепа за въпросите, но отново мижав интерес – под 50% и на практика нищо).
Сега е 2026 г. У нас има всичко на всичко 6 референдума, от които 4 в свободно време, а от тях 1 реално е променил нещо. В Швейцария са проведени 692 референдума!
Швейцария: 178 години практикуване и усъвършенстване на пряката демокрация! 178 години непрекъсната обществена еволюция. А ние още не знаем дали е свършил Преходът…
На швейцарците им е отнело над век да стигнат до извода, че и жените имат право да гласуват – това говори достатъчно категорично колко дълъг път трябва да измине едно общество по пътя на пряката демокрация, докато постигне нивото на Швейцария. На всичкото отгоре тя е единственият подобен пример, няма друга на толкова високо равнище.
Референдумът е огнестрелно оръжие, а оръжията не се дават на деца. Дори британското общество (най-голямата империя в световната история) се оказа недорасло за референдума, който доведе до Брекзит. Простреляха се в крака и сега се чудят как хем да се върнат в ЕС, хем да не е срамно. В днешния свят, в който глупостта винаги надделява, и в който хората целенасочено отказват да мислят, а се водят от елементарни манипулации в социалните мрежи, референдумът по въпроси от национално значение е на практика харакири. Защото не сме Швейцария. Срещу тях да тичаме, няма да ги настигнем.