След очевидната отстъпка на Доналд Тръмп по въпроса за анексирането на Гренландия на 21 януари европейските лидери въздъхнаха с облекчение. Въпреки това, пукнатините в трансатлантическите отношения са постоянни. Те подчертават това, което стана ясно още от момента на завръщането на Тръмп на поста президент: Европа трябва да поеме много по-голяма отговорност за собствената си отбрана, включително отбраната на Украйна, пише сп. "Икономист".
Европейците вече постигнаха значителен напредък. Но в много области Европа все още зависи от американското оръжие и освобождаването от него ще отнеме години, а може би и десетилетия.
На срещата на НАТО през юни миналата година страните-членки, включително европейските страни и Канада, се ангажираха да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. Европейските разходи за отбрана вече са с 50% по-високи в номинално изражение, отколкото през 2022 г. Очаква се, че през следващите пет години те ще нараснат до 500-700 млрд. евро годишно, като около 30% от общата сума ще бъде насочена към закупуване на ново въоръжение.
Миналата година европейските страни също се споразумяха да станат основни доставчици на военна подкрепа за Украйна. В момента те закупуват американско оръжие за Украйна (което администрацията на Байдън би предоставила безвъзмездно) в рамките на инициативата на НАТО, известна като Списък на приоритетните нужди на Украйна (PURL).
Европа вече е похарчила 5 милиарда долара в рамките на PURL, а целта е да продължи да харчи около 1 милиард долара на месец до края на тази година.
В дългосрочен план планът на Европа беше да ласкае и угажда на Тръмп, надявайки се да запази колкото се може по-дълго американската архитектура на НАТО, като същевременно се подготвя за възможността от нейния разпад. Предполагаше се, че всяко изтегляне на Америка от НАТО ще бъде постепенно.
Европа ще има най-малко пет години, а може би и десетилетие, за да се превъоръжи и да възпроизведе уникалните американски възможности. Те включват въздушно и геопространствено разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), командване и управление (C2), стратегически въздушни превози, наземни високоточни ударни средства с далечен обсег и възможности за хипермащабни облачни изчисления.
Международният институт за стратегически изследвания (IISS) оценява стойността на замяната на американските неядрени средства, предадени на НАТО, на 226-344 милиарда долара само за нови оръжейни системи. Но дори и нарастващите отбранителни бюджети на Европа да могат да покрият тази сума, замяната на много от средствата ще отнеме години, особено ако основната работа трябва да бъде поета от собствената отбранителна промишленост на Европа.
Дори ако все още неясната "рамкова" спогодба за сигурността в Арктика, за която говори Тръмп, все пак бъде сключена, той неведнъж е демонстрирал презрение към съюзниците си от НАТО и има навика да използва заплахи, за да постигне целите си. Не е трудно да си представим как той използва продължаващата военна зависимост на Европа, за да окаже натиск върху нея. Той би могъл, например, да спре действието на PURL, заявявайки, че Америка сама се нуждае от оръжията, които европейците искат да купят.
Последиците за Украйна може да не са решаващи, но ще бъдат сериозни. Изтощената система ПВО на страната вече не може да се справи с достатъчното количество руски дронове и ракети, които разрушават електропреносната ѝ мрежа.
Спирането на доставките на наземни прехващачи Patriot и ракети AIM, използвани от украинските изтребители F-16, може да има катастрофални последствия. Европа също не е в състояние да доставя на Украйна реактивни системи за залпов огън (РСЗО).
Въпреки това зависимостта на НАТО от САЩ излиза далеч извън рамките на Украйна.
Пентагонът все още не е публикувал последната редакция на плана си за разполагане на войски по целия свят, известен като Глобален преглед на доктрината. Повечето анализатори очакват, че броят на американските войски в Европа ще бъде намален, вероятно с около 30 000 души.
Но Америка може да отиде още по-далеч, като обяви ускорено изтегляне от НАТО на критично важни американски разузнавателни и командно-контролни системи, пише в заключение изданието.