Палмарола няма пътища. Няма електричество, мобилна връзка и фериботен комплекс. Повечето дни единственият начин да стигнете до острова е с малка лодка от Понца.
Островът се намира на запад от Рим, достатъчно близо, за да може да се стигне до него за един ден, но и достатъчно далеч, за да се почувства трафикът, тълпите и постоянното движение на италианската столица като на съседна планета. Докато фонтаните и площадите на Рим привличат милиони посетители, Палмарола остава до голяма степен извън маршрутите. Много туристи никога не са чували за него и много римляни никога не го посещават.
Това, което привлича хората, които правят прехода, не е инфраструктурата или удобството, а липсата и на двете. Палмарола се издига стръмно от водата с вулканични скали, прекъснати от морски пещери и тесни заливи. Има само един плаж, редица пешеходни пътеки, водещи към вътрешността на острова, и малко признаци за съвременно развитие.
За да стигнете до острова от Рим, трябва да вземете влак до пристанището на Анцио, ферибот до Понца и след това да се договорите с рибар или собственик на частна лодка за превоз в двете посоки. Без постоянни жители, Палмарола е дестинация, оформена повече от времето, геологията и сезоните, отколкото от туризма.
Има един ресторант, O'Francese, който сервира прясна риба и отдава под наем ограничен брой стаи, издълбани в стари рибарски пещери по скалите. Гостите резервират месеци предварително и се настаняват на пълен пансион, като цената за нощувка започва от 150 евро.
Мария Андреини от Тревизо, в Северна Италия, посещава Палмарола всяко лято с мъжа си Марио и 15-годишния им син Патрицио.
"Има много и същевременно малко неща за правене", казва тя пред CNN. "Прекарваме дните си в гмуркане и слънчеви бани на плажа пред ресторанта, който е от розови коралови камъчета. Нощем лежим на плажа и гледаме звездите, разхождаме се с фенери. На разсъмване собствениците ни будят, за да ни заведат на поход до най-високия връх на острова, за да се насладим на изгрева. Гледката е зашеметяваща."
Древни руини
Пешеходни пътеки водят от плажа към вътрешността на острова, изкачвайки се към руините на средновековен манастир и останките от праисторическо селище.
"За вечеря ядем прясна риба. Цяла седмица се чувстваме като в първобитен свят, малко като семейство Флинстоун на почивка", казва Андреини, която съветва посетителите да носят туристически обувки заедно с плажни дрехи. Тя споделя, че е пътувала много, включително до Малдивите, но намира Палмарола за несравнима. "Пейзажът ѝ е омагьосващ", добавя тя. "Трудно е да повярвам, че можем да се похвалим с такова фантастично място."
Освен главния плаж, крайбрежието на острова се разглежда най-добре с лодка. Скалите образуват тунели и пещери, а чистите води привличат любители на гмуркането. Единствените животни, които посетителите могат да срещнат на сушата, са дивите кози, които се крият сред ниските палми, даващи името на острова.
"Това е пътуване назад във времето до праисторическите епохи", разказва местният историк Силверио Капоне пред CNN.
Капоне живее на Понца, откъдето се тръгва за остров Палмарола, който посещава редовно, понякога за да остави сина си да прекара уикенда с приятелите си на див къмпинг. Той казва, че островът отдавна е безлюден.
"Палмарола е необитаем остров и това го прави специален", казва той. "Древните римляни са го използвали като морски стратегически наблюдателен пост в Тиренско море за имперската си флота, но никога не са го колонизирали."
Свещен ритуал
Собствеността на острова датира от 18 век, когато на неаполитанските семейства, изпратени да колонизират Понца, е било позволено да разделят Палмарола помежду си. Днес островът е частна собственост, разделен на многобройни парцели, притежавани от семейства, които все още живеят на Понца. На върха на скалите малки пещери са превърнати в скромни жилища, някои от които са боядисани в бяло и синьо. В миналото рибарите ги използвали като убежища по време на бури, а много от собствениците все още ги поддържат заредени с провизии, в случай че времето попречи на завръщането им в Понца.
Малък бял параклис се издига на върха на една скала. Свети Силверий, папа от VI век, е бил заточен в Палмарола и се смята, че е починал там. Всяка година през юни рибарите отплават от Понца до Палмарола за празника на Свети Силверий, носейки цветя до параклиса. Участниците се редуват да се катерят по стръмните скални стъпала до най-високата пещера, където се намира главният олтар, за да се молят и медитират.
"Това е свещен ритуал. Молим се на него всеки ден", казва Капоне. "Много мъже от Понца, като мен, са кръстени на светеца, който е наш покровител. Вярваме, че духът му все още обитава водите на Палмарола."
Местните легенди разказват за моряци, попаднали в бури, които се молили на Свети Силверий и били спасени.