 |
| Снимка: БТА/АР |
Отминаващата 2025 година беше нетипична за Римокатолическата църква не само защото беше Юбилейна година, привлякла във Ватикана милиони богомолци от цял свят. Тя беше неочаквана и защото начело на Римокатолическата църква беше избран нов ръководител, след като предходният папа Франциск почина в деня след Великден. Всеки нов лидер поражда интерес.
През 2025 г. това беше в сила и за новия папа Лъв XIV, чието светско име е Робърт Франсис Превост и който е роден в Чикаго, но има богато на разклонения родословно дърво, чийто корени тръгват и от Европа. Робърт Франсис Превост е първият папа от САЩ. Той е августинец и две десетилетия е бил на мисия в Перу, преди да бъде привлечен от папа Франциск на пост във Ватикана.
След избора на Превост за папа анализаторите започнаха да правят прогнози дали той ще продължи курса на своя предшественик за по-широко отваряне на дверите на Римокатолическата църква за човешкото многообразие или ще се върне към папския консерватизъм.
След повече от половин година от избирането на Лъв XIV за нов папа анализатори вече могат да дадат отговор на този въпрос. Той е следовник на папа Франциск по някои въпроси, докато по други той запазва консервативното мислене.
Лъв XIV е амалгама от предходните ръководители на Католическата църква, но същевременно е един модерен папа в една епоха, изпълнена с много предизвикателства за човечеството, сред които са продължаващите конфликти на много места по света, възходът на унилатералния подход в международната политика, трусовете в световният многополюсен ред и повсеместното настъпване на свръхновите технологии и на изкуствения интелект.
Още в първите си месеци начело на Църквата папа Лъв XIV и Светият престол предложиха да играят посредническа роля за разрешаването на конфликтите в Украйна и в Газа и често пъти правеха изявления по тези два най-актуални международни въпроса.
На 9 декември папа Лъв XIV прие украинския президент Володимир Зеленски в папската резиденция в Кастел Гандолфо край Рим. Срещата им продължи 30 минути и след края й папата заяви, че Европа трябва да играе централна роля в усилията за прекратяване на войната в Украйна и предупреди, че всеки план за мир, който загърбва континента е нереалистичен, предаде Ройтерс.
Папата призова за справедлив и траен мир за Украйна. Лъв XIV също така изрази надежда, че ще има възможност да посети Киев, но добави, че човек трябва да бъде реалистичен относно подобни планове за пътуване в настоящия контекст. А относно плана на Доналд Тръмп за Украйна папата каза, че не е прочел целия проект и затова предпочита да не прави коментари, но добави, че някои части от плана, които той е видял, говорят за огромна промяна в това, което в продължение на много години е било един истински съюз между Европа и САЩ, предаде Ройтерс.
Това не беше първата среща на Зеленски с Лъв XIV. Двамата се видяха и през юли в Кастел Гандолфо. По това време Зеленски беше в Рим за участие в международна конференция за възстановяване на Украйна, припомня "Политико". След като присъства на погребението на папа Франциск в края на април, украинският лидер беше и сред официалните гости на интронизацията на Лъв Четиринадесети в средата на май и тогава също се видя с новия папа за кратко, припомня Франс прес.
Що се касае до войната в Газа и в по-широк аспект до десетилетното противоборство между израелците и палестинците Лъв Четиринадесети заяви в края на ноември, че решението с две държави е единственото, което може да сложи край на израело-палестинския конфликт, предаде Франс прес.
Позициите на Лъв Четиринадесети относно двата най-горещи конфликта на 2025 г. очертаха курса, който ще следва Църквата при новия си ръководител, а именно готовност за посредничество за намиране на справедливи и трайни решения, които да се взимат по пътя на диалога, а не зад гърба или през главата на засегнатите страни.
Стремеж към диалог и съпричастие към раздираните от конфликти държави - това бяха и двата принципа, които Лъв XIV избра да следва и по време на първата си папска задгранична визита в края на ноември, по време на която той посети първо Турция и после Ливан. Турция е страна кръстопът на континенти, на религии и на цивилизации, а Ливан, страна преживяла много конфликти, дълги години беше възприеман като модел на съжителство между християни и мюсюлмани и между представители на различните разклонения на християнската и на мюсюлманската религия.
В Турция Лъв XIV дойде по покана на Вселенския патриарх Вартоломей Първи - една предпочитана от Ватикана фигура за диалог от редиците на православните християни. По време на визитата си в тази страна папата се срещна с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Анкара и призова Турция да играе стабилизираща роля в един силно конфликтен световен контекст.
После в Истанбул Лъв XIV отслужи литургия с католически духовници и поклонници в катедралата "Свети дух". Папата разгледа и емблематичната Синя джамия в града. Но за разлика от предшествениците си той не можа да посети бившата византийска базилика "Света София", която допреди няколко години беше музей, но после Ердоган я превърна в джамия, припомня Франс прес. Визитата на главата на Римокатолическата църква включваше и посещение на Изник, бившата Никея, където той участва заедно с Вартоломей Първи в честване на 1700-годишнината от Първия вселенски събор - едно основополагащо събитие за християнството. По време на церемонията папата призова за единство между християните от всички разклонения на християнската вяра.
В Ливан папата отиде като посредник на мира и призова ливанците да не напускат страната си и да се помирят. Лъв Четиринадесети призова също така ливанските ръководители да служат на народа си предано и ангажирано. В Ливан папата се срещна с ливанския президент Жозеф Аун, единствения президент християнин на страна от арабския свят. По време на тази среща Аун увери папата, че Ливан ще бъде съхранен като модел на съжителство между християните и мюсюлманите.
В Бейрут папата засади и маслиново дърво на мира в центъра на града след церемония на "Площада на мъчениците", на която призова лидерите на различните общности в Ливан да работят за единството на страната. По време на церемонията лидери на маронитите, православните и протестантите, както и на сунитите, шиитите и друзите произнесоха речи, в които изтъкнаха ангажимента на техните общности за мирно съжителство в Ливан.
Ливанската визита на папата включваше и посещение в маронитската патриаршия в Бкерке, среща с ливански младежи, по време на която той ги призова да променят със своята енергия и ентусиазъм историята на страната си, визита в манастира в Аная, където той се поклони на гроба на Свети Шарбел Малуф, монах и ермит маронит, канонизиран през 1977 г. и много почитан сред ливанците от всички вероизповедания. По време на визитата си в Ливан папата посети и светилището в Ариса, в подножието на огромна статуя на Богородицата, която се извисява над залива Джуние на Средиземно море, където се срещна и със стотици епископи, свещеници, монаси и монахини.
Ливанското шиитско движение "Хизбула" използва визитата на папата, за да му предаде писмо, в което го призоваваше да се обяви срещу "несправедливостта и агресията" на Израел срещу Ливан, предаде Франс прес. Въпреки прекратяването на огъня преди повече от година в Ливан, където израелските сили се сражаваха с "Хизбула", в последните няколко седмици Израел отново засили въздушните си удари по тази страна, заявявайки, че взима на прицел "Хизбула", за да му попречи да се превъоръжи.
На пресконференция на летището в Бейрут в края на визитата си в Ливан папата призова за край на атаките срещу Ливан, но без да споменава Израел, предаде Франс прес. Той каза, че в тази страна оръжията трябва да замлъкнат в полза на съзидателните преговори, посредничество и диалог и да бъде избран пътят на мира.
Решението на папа Лъв Четиринадесети да направи първите си официални посещения в Турция и Ливан даде също индикации за характера на понтификата му. За сравнение папа Франциск се беше ориентирал към визити при християните в периферията в Азия и в мюсюлманския свят. Посещенията на папа Бенедикт Шестнадесети се ръководеха от принципа Европа преди всичко. А папа Йоан Павел Втори посети първо родната си Полша, водейки се от принципа родината на първо място. Папа Лъв Четиринадесети показва с първите си визити, че погледът му ще е фокусиран върху междурелигиозния диалог и върху страните, белязани от разнородни разделения.
Но всъщност първата си задгранична визита папата направи още през октомври, когато прекоси границите на Ватикана, за да навлезе в заобикалящия го Рим и да гостува в италианския президентски дворец "Куиринале" на италианския президент Серджо Матарела, припомня АНСА. По време на тази визита дамата лидери потвърдиха ангажимента си за мира и изразиха съжаление, че на много места по света все още бушуват войни.
На връщане от Ливан пред журналисти в самолета папата пък намекна кои ще бъдат бъдещите му дестинации. Той каза, че подготвя пътуване в Алжир през 2026 г., за да посети местата свързани със Свети Августин, като поясни, че тази визита ще бъде в рамките на обиколка в Африка. Папата заговори и за пътуване до Аржентина, Уругвай и Перу, без да споменава конкретни дати.
Мнозина се питат дали Лъв Четиринадесети ще посети скоро и родината си САЩ. Неговият избор за папа беше горещо приветстван от президента на САЩ Доналд Тръмп през май, но оттогава меденият месец между двамата американци приключи, отбелязва Ройтерс. Поводите за това бяха няколко. Неотдавна Лъв Четиринадесети заяви, че наскорошните коментари на Тръмп за Европа рискуват да отслабят връзките между САЩ и Стария континент, които си остават от ключово важно значение.
Папата изрази мнение, че САЩ се опитват да разбият онова, което би трябвало да е един много силен съюз днес и в бъдеще, посочва Ройтерс. Лъв Четиринадесети визираше позициите на американската администрация относно Европа, формулирани в американската стратегия за сигурност, в която Вашингтон предупреди за риск от цивилизационно заличаване на Стария континент и разкритикува масовите миграции, допуснати на него. Папата обаче визираше и коментари на Тръмп пред "Политико", в които той упрекна европейските политически лидери заради тяхното желание да бъдат "толкова политически коректни". Лъв Четиринадесети изрази също така и безпокойство, че САЩ биха могли да договорят с Русия решение за Украйна, без да отчитат позициите на тази страна и пренебрегвайки и мнението на Европа по този въпрос.
В последно време папата критикува и имиграционната политика на Тръмп, като по този начин се вписва в курса на критики към Вашингтон, зададен от предшественика му Франциск. Лъв Четиринадесети повдигна въпроса дали твърдолинейната политика на Тръмп по миграционния въпрос е в съответствие с ученията на Църквата в подкрепа на живота. Той заяви, че човек, който казва, че е против абортите, но същевременно проявява нехуманно отношение към имигрантите в САЩ, няма как действително да подкрепя живота. Папа Лъв Четиринадесети критикува индиректно и плановете на САЩ спрямо Венецуела.
По време на пресконференция в самолета на връщане от Бейрут за Рим, папата призова САЩ да привилегироват диалога с Венецуела, вместо да предприемат инвазия. Всичко това навежда на мисълта, че скоро визита на Лъв Четиринадесети в родната му страна едва ли ще има. Но на 26 февруари догодина в САЩ ще излезе първата книга с речи на новия папа, озаглавена "Мир вам. Моите думи към Църквата и към Света", припомня Асошиейтед прес.
През първите си месеци начело на Римокатолическата църква папа Лъв Четиринадесети прие на аудиенция лидери от цял свят, както и се срещна с много знаменитости, сред които Робърт де Ниро, Ал Пачино, Наоми Кембъл и др.
На 23 октомври папата прие във Ватикана британския крал Чарлз Трети и съпругата му, кралица Камила. По време на тази визита кралят и папата се помолиха заедно в Сикстинската капела на Апостолическия дворец във Ватикана. Церемонията съчетаваше традициите на Римокатолическата и на Англиканската църква, оглавявани съответно от папата и британския монарх, припомнят световните агенции. Чарлз Трети заедно с кралица Камила посетиха Ватикана и през април за частна среща с папа Франциск малко преди смъртта му. Те бяха представлявани от други членове на кралското семейство по време на погребението на Франциск и интронизацията на Лъв Четиринадесети.
На няколко пъти по време на първите месеци от понтификата си папа Лъв Четиринадесети организира колективни срещи с представители на разнородни съсловия. На 12 декември той се срещна със служители на разузнавателните служби в Италия и ги призова да бъдат бдителни, но и да спазват човешките права и да не използват поверителните информации, с които разполагат, за сплашване, манипулации, шантажиране или дискредитиране.
На 6 декември пред новоназначени посланици на 13 страни във Ватикана папата предупреди, че Светият престол няма да остане със скръстени ръце пред несправедливостите и нарушенията на фундаменталните човешки права.
На 15 ноември папата прие във Ватикана 200 професионалисти от света на киното, сред които Кейт Бланшет, Моника Белучи, Спайк Ли и др. Той поздрави лично всеки един от тях и после подчерта, че един от най-ценните приноси на киното е именно този, че помага на зрителя да се преоткрие и да погледне с нов поглед сложното си съществуване. Киното съживява онази надежда, без която животът е непълен, каза още папата. Лъв Четиринадесети призова институциите да продължат да подкрепят седмото изкуство. Папата призова кинодейците да говорят повече за насилието, бедността, изгнанието, самотата, пристрастеността, забравените войни - все рани, които изискват да бъдат видени и разказани.
Срещата с кинодейците се вписа в една инициатива, подета от папа Франциск, който през юни 2024 г. беше организирал среща във Ватикана със 100 хумористи и комедианти от цял свят, припомнят световните агенции. А малко преди срещата си с кинодейците Лъв Четиринадесети разказа и, че любимите му филми са "Животът е прекрасен" на Франк Капра от 1946 г. с Джеймс Стюарт, "Мелодията на щастието" от 1965 на Робърт Уайз с Джули Андрюс, "Обикновени хора" от 1980 на Робърт Редфорд и "Животът е прекрасен" от 1997 на Роберто Бенини. Това откровение беше също от полза за "разгадаването на енигмата Лъв Четиринадесети", коментираха тогава световните агенции.
През октомври папата се срещна с представители на асоциация на жертви на сексуални посегателства в църквата. Участници в срещата я определиха като откровена и фокусирана върху начина, по който Църквата би могла да действа повече за предотвратяване на подобно насилие, предаде Франс прес. Малко преди тази среща доклад на ватиканска комисия разкри, че в Църквата все още няма прозрачност относно сексуалните посегателства, а жертвите не получават адекватна подкрепа, докато сигналите за посегателствата се неглижират, а наказването на отговорните за това лица се бави. В доклада, съдържащ 107 страници, се говореше и за нуждата от изплащане на репарации на жертвите на сексуални посегателства. Комисията, изготвила този документ, беше създадена още през 2014 г. от папа Франциск и включва духовни лица и светски личности, сред които юристи, психолози, психиатри и преподаватели.
Много от срещите на папата през тази година бяха предварително записани в дневния му ред, като част от програмата на Юбилейната година на Римокатолическата църква. През лятото папата се срещна с милиони младежи, дошли във Ватикана за Юбилея на младежите. През септември той ръководеше церемонията по канонизиране на първия светец от поколението на милениалите Карло Акутис, която беше нов повод за негова среща с младите.
В средата на ноември във Ватикана се състоя и Юбилеят на бедните. По този повод папата организира в залата "Павел Шести" на Апостолическия палат обяд за 1300 души - бедни, бездомници, бежанци, инвалиди. На обяда присъстваха и представители на транссексуалната общност. Менюто на трапезата включваше зеленчукова лазаня, котлет с гарнитура от зеленчуци и неаполитански сиропиран десерт. Чрез организирането на този обяд новият папа се вписа в една установена от предшественика му Франциск традиция да кани на трапезата си хора, изключени от обществото.
Още няколко събития през изминалите няколко месеца допринасят, за да се добие представа за новия папа и за неговия понтификат. На 9 октомври Ватиканът публикува първия труд на Лъв Четиринадесети - апостолическия призив "Обичах те". В него папата призовава Католическата църква да промени манталитета си и да стане една бедна църква за бедните хора, тоест да прояви конкретна ангажираност към бедните хора по света. Текстът съдържа 104 страници и е започнат като писмен проект от папа Франциск.
След смъртта му папа Лъв Четиринадесети се захваща с него и го превръща в израз на своите мисли, а не в довършване на проекта на някой друг. В него той припомня и силните критики на Франциск по адрес имиграционните политики на Доналд Тръмп. Документът критикува издигането на стени или огради по границите. "Църквата подобно на майка придружава онези, които са потеглили на път. Тя знае, че във всеки отхвърлен мигрант се крие самият Христос, който чука по вратите на общностите", се казва в апостолическия призив, в който се призовава не за издигане на стени, а за градеж на мостове.
В труда си папата казва и, че броят на хората, живеещи в бедност по света, трябва постоянно да тегне над колективната съвест. Той също така критикува и глобалната пазарна система, която не се грижи за най-уязвимите хора в обществото. "Илюзията за щастие, произтичаща от комфортния живот, тласка много хора към една визия за живота, фокусирана върху трупането на състояние и социален успех на всякаква цена, дори и в ущърб на другите", казва папата.
На 4 декември ватиканска комисия, създадена още преди пет години от папа Франциск, заяви, че на този етап жени не могат да стават дякони в Римокатолическата църква, но остави отворена възможността за промяна по този въпрос в бъдеще, отбелязват световните агенции. Дяконите отслужват кръщенета, сватби и погребения, но не могат да отслужват литургии за разлика от свещениците, припомнят световните агенции. Новият папа обаче внесе корекции във ватиканско законодателство, така че да бъде по-добре дефинирана ролята на жените в администрацията на града държава Ватикан. Сега начело на тази администрация е именно жена - монахинята Рафаела Петрини. Но пропуски във ватиканското законодателство я изключваха от някои ватикански работни процеси.
През изминалите месеци Лъв Четиринадесети се произнесе и по ключовите за Църквата теми за евтаназията и за еднополовите бракове. Той заяви, че животът има значение до последния му миг и че семейството е съставено от баща, майка и деца, възприемайки консервативните възгледи на предшествениците на папа Франциск, припомня "Панорама".
През годината, в която Лъв Четиринадесети правеше първите си стъпки като папа, той получи и много подаръци - от картини и икони, през национални сувенири и традиционни религиозни одежди и църковни книжа, до всякакви спортни атрибути, като бейзболни шапки, фланелки на любимите му отбори, топки за тенис и др. Най-странният подарък обаче беше жребец, наречен Протон, който папата получи от свой полски почитател, собственик на ферма за развъждане на породисти коне. На 14 септември, когато Лъв Четиринадесети навърши 70 години, той получи и торта за рождения си ден, специално направена за него от американската верига ресторанти "Портилос".
В идните няколко дни до края на 2025 г. предстои папа Лъв Четиринадесети да отслужи първата си литургия за Рождество Христово, да отправи първото си "Послание към града и света" и да затвори четирите свети врати, отворени за римокатолическия юбилей в четири базилики във Ватикана и в Рим, с което да сложи край на една паметна за Римокатолическата църква година. А догодина светът с интерес ще проследи и първите изяви на Лъв Четиринадесети по повод най-светлия празник за християните Възкресение Христово. Всички тези събития ще бъдат несъмнено още поводи за опознаване на философията на новия суверен на Светия престол.