 |
| Снимка: Министерски съвет |
В близките месеци ще стане ясно какво ще бъде решението на Европейския съд, след като Европейската комисия образува наказателна процедура срещу страната ни на 1 юли 2023 г. Ако Европейският съд признае страната ни за виновна по заведената процедура, това може да доведе до плащане на милиони евро обезщетение, в контекста на сериозни нарушения в използването на европейски средства, предназначени за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води.
Според договора за присъединяване към ЕС, страната ни е била задължена да построи 400 пречиствателни станции. Обаче, след почти две десетилетия, действителността е разочароваща: България разполага с по-малко от половината от необходимите станции, от които една трета не функционират или никога не са работили.
Наказателната процедура е формулирана на основание липса на съответствие с директивата относно качеството на водите за пиене и за управлението на отпадъчни води. При окончателно решение на Европейския съд, България ще бъде задължена да плати до 1.3 милиона евро на ден, ако не предприеме необходимите мерки за решаване на проблема в срок, определен от съда.
Към момента Европейският съд все още не се е произнесъл по процедурата, като се очаква решение да бъде взето в близките месеци. Междувременно, българските власти са предприели усилия за раздвижване на проектите, за да избегнат последиците от решението на съда. Властите са увеличили инвестициите в инфраструктурни проекти и са формирали работни групи, които да ускорят изграждането на необходимите пречиствателни станции. Все пак, напредъкът остава бавен и неадекватен спрямо необходимостта от незабавни решения.
Пречиствателни станции на хартия или построени, но неработещи
Какъв е резултатът от вложените досега милиарди в последните две десетилетия става ясно от няколко конкретни примера за платени с европейско финансиране, но неизградени пречиствателни станции в България. Едни от най-драстичните примери са свързани с проектите, които са документирани, но реализацията им остана на хартия.
Пречиствателна станция в Общината Панагюрище: Проектът за изграждане на пречиствателна станция на стойност около 6-8 милиона евро е бил подпомогнат с европейски средства, но реализацията не е осъществена, а на мястото остава гола поляна.
Проект в Община Лясковец: В случая с пречиствателната станция, средствата, предоставени в размер на около 2-3 милиона евро, са били заделени, но проектът е останал незавършен, без извършени строителни работи.
Пречиствателна станция за отпадъчни води в Община Тервел: За този проект бяха предвидени отпуснати средства от около 5-10 милиона евро, но изграждането на станцията не е стартирало, което е оставило населението без основните услуги, свързани с водоснабдяването.
При други проекти обектите остават недовършени или са построени, но не работят.
Пречиствателна станция за отпадъчни води в Община Долни Дъбник: Проектът за изграждане на пречиствателната станция е финансиран от Европейските структурни и инвестиционни фондове, но станцията остава незавършена в резултат на забавяния при изпълнението.
Пречиствателна станция в Община Роман: Тази пречиствателна станция е била планирана с европейски средства, но проектът е срещал затруднения, които доведоха до нефункциониране на станции, въпреки инвестирането на значителни финансови ресурси.
Пречиствателна станция за отпадъчни води в Община Айтос: Въпреки че по проекта са разпределени средства, реализацията му е затруднена, което води до факта, че местните води продължават да не се пречистват адекватно.
Проект за пречиствателна станция в Община Тетевен: И тук очевидно е, че проектът не е доведен до край, въпреки полученото финансиране, което е поставило местното население пред сериозни екологични проблеми.
Милиарди от еврофондове и Световната банка - резултат няма
През последните 20 години България е получила значителни средства от еврофондове и от Световната банка за ремонт и изграждане на водна инфраструктура.
Според данни, България е усвоила над 4 милиарда евро по различни програми на Европейски фондове за развитие на инфраструктурата, включително за водоснабдяване и канализация. От тези средства, значителна част е насочена към изграждането на пречиствателни станции и подобряване на водопроводната мрежа. Финансираните проекти включват както изграждане на нови съоръжения, така и обновление на остарели водопроводни системи.
От Световната банка, България е получила над 600 милиона долара в различни операции, свързани с развитието на инфраструктурата, включително водоснабдяване и канализация. Тези средства са използвани за модернизация на водопроводните мрежи, за изграждане на язовири и пречиствателни станции, както и за проекти, насочени към подобряване на управлението на водните ресурси.
Като цяло, общата сума, получена от България за водната инфраструктура за последните 20 години, надхвърля 4.6 милиарда евро. А много от проектите получават допълнително и национално съфинансиране от държавния бюджет и общините, което добавя още около милиард към цитираните средства.
Въпреки значителното финансиране, обаче, множество проекти остават незавършени или неефективни, което подчертава нуждата от по-добро управление на проектите и ресурсите. Липсата на адекватно научно изследване и мониторинг е довела до многобройни неизпълнени проекти, застрашаващи инфраструктурната устойчивост на страната. И не само това - множество хора от различни региони на страната от години страдат от режим на водата или направо от липсата на такава, а през изминалото лято бяхме свидетели на протести от в големи градове като Плевен заради мъчещото хората безводие.
Над 15 области и 40 общини у нас са на воден режим и имат недостиг на питейна вода. Тази информация бе предоставена от министъра на регионалното развитие Андрей Цеков. Той допълни, че безводието у нас засяга над 70 000 души от над 40 общини, като най-сериозен е проблемът в Северна България.
Проблемът се повтаря и при проектите за подмяна или ремонт на водопроводната инфраструктура
Проблемът с безводието и водните режими е хроничен, свързан с остаряла мрежа и засяга над 70 000 души. Но това е само част от обяснението. Поради неефективното управление и недостатъчното финансиране, значителен брой проекти, свързани с обновление на водопроводната инфраструктура, остават недовършени или изцяло забавени. Тези проблеми допълнително задълбочават кризата в сектора и поставят под съмнение устойчивостта на водоснабдяването в страната.
Има множество случаи на платени с европейско финансиране проекти, които останаха неремонтирани или изобщо не бяха построени. В редица региони на България, инвестирани средства по различни програми и проекти не са довели до необходимите подобрения. Например, проекти за изграждане или реконструкция на водопроводи, финансирани със средства от ЕС, в много случаи не са изпълнени по задоволителен начин или дори изобщо не са реализирани. В резултат на това, жителите на тези райони продължават да страдат от недостатъчно водоснабдяване и късни ремонти.
Също така, в много случаи язовири, които са преминали през изграждане и ремонт, са останали в неизправност или с недостатъчно хидравлично капацитет. Финансовите средства, които е трябвало да осигурят работата на язовирите, не са били разходени ефективно, което е довело до опасности от наводнения и недостатъчно контролирани водоеми.
Ето няколко конкретни случая на платени, но неремонтирани и непостроени водопроводи и язовири в България, които са предизвикали обществено недоволство:
Язовир "Суха река": Финансирането за строителството на този язовир, който трябваше да реши проблемите с водоснабдяването в региона, влиза в категорията на незавършените проекти. След като са били вложени значителни средства, язовирът остава непостроен, а проблемите с водоснабдяването в района продължават.
Водопроводна мрежа в община "Долни Дъбник": В проект за изграждане на нова водопроводна инфраструктура на община "Долни Дъбник" са използвани европейски средства, но проектът е остарял и неефективен, с нарастващи загуби на вода и неудачни ремонти.
Проект за реконструкция на водоснабдителната система в Бобов дол: Въпреки че бяха отпуснати средства за обновление на водопроводната мрежа, положените усилия не доведоха до желаните резултати, с продължаващи проблеми с водоснабдяването в региона.
Язовир "Искър": Проектите за обновление и модернизация на язовира не се реализират в срок, въпреки че европейски средства са били заделени за целта. А състоянието на съоръжението остава проблемно, с рискове за безопасността.
Язовир "Пловдивци": Проектът за реконструкция на язовира е получил финансиране от ЕС, но не е изпълнен в срок. Практическият резултат е, че язовирът продължава да бъде в лошо състояние и рискува безопасността на околните населени места.
Водопроводи в Община Сливен: Финансирането за подобрения на водопроводната мрежа е отпуснато, но проектите са забавени или напълно спрени, оставяйки много жители без постоянен достъп до питейна вода.
Язовир "Студена": Въпреки средствата, отпуснати за обновление и модернизация на язовира, проектите остават недовършени. Много от планираните ремонти и подобрения са останали на хартия, без реален напредък на терен.
Тези примери илюстрират как пропуските в управлението на публичните средства и несигурността в реализацията на европроекти могат да доведат до проблеми в критично важни инфраструктурни инициативи за страната. Неспособността да се реализират тези проекти довежда до сериозни последствия за местното население и поставя под въпрос управлението на публичните средства в България. Гражданите на засегнатите региони често остават без основни услуги и жизненоважни инфраструктури, въпреки инвестициите, направени в техния район, което води до сериозно обществено недоволство. Това показва, че е необходимо да се осигури по-добро наблюдение и контрол, както и да се търсят решения, които не само да отговарят на документите, но и да дават реални резултати на терен.
Риск от започване на процедура от Европейската комисия заради неизпълнени проекти в целия воден сектор
България е изложена на риск от започване на още една процедура от Европейската комисия - този път поради неизпълнени проекти в целия воден сектор, финансирани с евросредства. Проблемите включват не само пречиствателните станции, но и широк спектър от водоснабдителни и напоителни инфраструктурни проекти, които не са били завършени или функционират неефективно.
Отчасти, причините за потенциални процедури включват:
- Значителна част от проектите, свързани с водоснабдителната и канализационната инфраструктура, не са изпълнени в срок или не са доведени до работоспособност. Тази ситуация поставя под въпрос устойчивостта на водните ресурси в страната.
- Както в случая с пречиствателните станции, така и в напояването и водоснабдяването, неправилното усвояване на средствата и неефективното управление на проектите водят до щети, които могат да привлекат вниманието на ЕС.
- Неспособността на България да реализира проекти за управление на отпадъчни води и водоснабдителни системи може да доведе до замърсяване на водните ресурси, което от своя страна засилва натиска от страна на Европейската комисия.
Ако процедурите бъдат стартирани, последиците за България може да бъдат сериозни, включително финансови санкции и изисквания за възстановяване на потрошените средства. Затова е важно българските власти да проявят активност в решаването на проблемите с водната инфраструктура и да покажат напредък в изпълнението на проектите, за да избегнат неприятности и финансови загуби.
/Не/очаквани проблеми и със заетите средства от Световната банка
Водната инфраструктура в България е изправена пред сериозни предизвикателства, включително и неизпълнени проекти, финансирани от Световната банка. Някои от тези проекти остава неосъществени или неработещи, въпреки че са осигурени значителни средства за тяхното изграждане и реконструкция. Ето и само няколко примера за неизпълнени проекти:
Проект за реконструкция на водопровода в Община Варна: Проект с финансиране от Световната банка на стойност около 10 милиона долара за модернизация на водопроводната мрежа, който трябваше да подобри качеството на водоснабдяването. Въпреки че средствата са били осигурени, проектът не е доведен до край, а определени участъци от мрежата продължават да функционират неадекватно.
Водопроводна система в Плевен: Предвиден проект на стойност около 5 милиона долара за изграждане и обновление на водопроводната инфраструктура е останал забавен, оставяйки много жители без адекватен достъп до питейна вода. Тази ситуация продължава да поставя под натиск местното население и неговото здраве.
Язовир "Луда Яна": Проектът, финансиран от Световната банка с отпуснати средства за реконструкция, не е реализиран в срок. А състоянието на язовира остава проблемно, с недостатъчен хидравличен капацитет, което създава рискове от наводнения в околните райони.
Осигурени милиарди - загуба на време и пари
На фона на осигурените средства, реализирането на проектите е затруднено поради множество фактори, включително управленски недостатъци и корупция. В много случаи, въпреки значителните инвестиции, проектите не са доведени до завършване, а съоръженията остават недовършени или в лошо състояние.
Тези неизпълнени проекти подчертават необходимостта от подобряване в управлението на публичните средства и ефективност при усвояването на финансирането от международни организации. Систематичните пропуски в инфраструктурните проекти не само нарушават правото на гражданите на достъп до чиста и безопасна питейна вода, но и поставят под въпрос устойчивото развитие на водната инфраструктура в България. А тези, за които са договорени заемни средства, поставят под риск и състоянието на държавния бюджет и предвидените в него политики и разходи, включително капиталови и социални.
Възможни последици и социални проблеми
Тези неуспехи не само че поставят под риск бъдещето на водоснабдяването в България, но също така предизвикват недоволство и разочарование сред населението. Хората, живеещи в засегнатите райони, продължават да живеят с проблеми, свързани с достъпа до питейна вода, а европейските средства, предназначени за подобрение на инфраструктурата, остават сложни и неефективно използвани.
Тези случаи подчертават необходимостта от по-добро управление и прозрачност при разпределението на европейски средства, за да се избегнат подобни неуспехи в бъдеще и да се осигури здрава и устойчива водоснабдителна инфраструктура в България.
Вместо устойчиво и ефективно управление на инфраструктурни проекти, българският модел изглежда е довел до губене на време и пари. Независимо от усилията за разработване на проекти и преговори с Европейския съюз и други източници на финансиране, крайният резултат остава най-меко казано незадоволителен.
Тези неуспехи не само че поставят под риск бъдещето на водоснабдяването в България, но също така предизвикват недоволство и разочарование сред населението. Хората, живеещи в засегнатите райони, продължават да живеят с проблеми, свързани с достъпа до питейна вода, а европейските средства, предназначени за подобрение на инфраструктурата, остават сложни и неефективно използвани.
Тези случаи подчертават необходимостта от по-добро управление и прозрачност при разпределението на европейски средства и заемите за капиталови разходи, за да се избегнат подобни неуспехи в бъдеще и да се осигури здрава и устойчива водоснабдителна инфраструктура в България.
Обществената загриженост е нараснала, а гражданите искат отговори. Дискусиите за усвояване на европейските средства и ефективността на инвестициите в определени проекти са на дневен ред. Каква е цената на неуспеха? И колко дълго ще продължи България да плаща не само с финансови санкции, но и с репутационни загуби? / Източник: