Нов сблъсък между интересите на собствениците и ползвателите на земеделска земя назрява в земеделския сектор. Поводът - готвени промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за арендата, които могат да променят из основи начина, по който се сключват договори за ползване на земята.
Те предвиждат въвеждане на задължителни дългосрочни договори и по-ясна регулация на рентните плащания. За тях настоява Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) като твърди, че това би дало сигурност на земеделските стопани и в същото време ще им позволи да планират инвестиции и да използват модерни технологии.
От другата страна на уравнението стоят 3,5 милиона български собственици на земеделска земя, които според Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) могат да бъдат пряко ощетени от промяната. В свое становище до медиите организацията нарече идеята "опасна за пазара и противоконституционна", защото нарушава свободата на договаряне и правото на собственост. От асоциацията вече са провели и среща със зам.-министъра на земеделието Иван Капитанов, за да изложат аргументите си против готвените промени.
В момента повечето собственици сключват едногодишни договори за отдаване на ниви под наем. Това им дава гъвкавост - ако наемателят не плаща или предлага ниска рента, договорът просто не се подновява следващата година.
По данни на сектора, средните ренти у нас варират между 70 и 90 лв. на декар в Северна България и 48-50 лв. в Южна България. За мнозина тези средства не са просто допълнение, а основен доход - особено за възрастните хора в селските райони.
БАСЗЗ предупреждава, че при дългосрочни договори собствениците нямат гаранция, че ще получават справедливо възнаграждение след първата година. Ако арендаторът спре да плаща, прекратяването на договора ще става само по съдебен път - процедура, която често продължава години и изисква значителни разходи.
Земеделският пазар показва признаци на охлаждане още преди евентуалните законови промени. Според данни на Националния статистически институт, през 2024 г. средната цена на земеделската земя е спаднала с около 8% - до 1 480 лв. за декар. В някои райони, особено в Северозападна България, понижението достига до 20%.
Експерти предупреждават, че ако бъдат въведени задължителни дългосрочни договори, спадът може да се ускори. Причината е, че земята, обвързана с многогодишни договори, ще бъде по-трудна за продажба, а инвеститорите ще се отдръпнат заради по-ниската ликвидност.
Аргументите на зърнопроизводителите звучат прагматично: земеделието е бизнес, който изисква време и инвестиции - за да се изградят напоителни системи, да се направят дългосрочни агротехнически подобрения и да се ползват европейски програми, е нужна стабилност.
От страната на собствениците обаче стои другата реалност - за мнозина нивите са не просто актив, а сигурност и наследство. "Не може държавата да ни принуждава да подписваме дългосрочни договори, които не можем да прекратим, дори когато не ни плащат", казват от БАСЗЗ.
Промените все още не са внесени официално в парламента, но темата вече предизвиква сериозно напрежение в сектора. От асоциацията на собствениците настояват за широка обществена дискусия, преди да се предприемат законови стъпки.
Ако едногодишните договори бъдат премахнати, това може да предизвика верижна реакция - от спад в доходите на милиони хора до ново свиване на пазара на земя, който и без това е фрагментиран и зависим от местните условия.
Собствениците на земи настояват също, че промени са противоконституционни, подменят свободата на договаряне и ограничават правото на собственост.