На стената на един приятел някой попита: “И защо я славим тая Украйна?!?”
Ето и моя отговор:
Ще Ви помогна: братска нам държава е нападната коварно от далеч по-голям противник. Умират невинни хора, върху които се изсипват ”високоточните” руски ракети. Окупационната руска армия граби, насилва, изнасилва и убива мирното население. Това са същите прийоми, използвани от червената армия, когато окупира половин Европа и наложи съветския режим върху хората, вкл. и върху българите. Казвате “помислете за България, за нас българите, а после славете Украйна”? Ако някой действително мисли за България и за българите, той задължително трябва да отдава почит на Украйна заради това, че вече четвърта година спира руските нашественици. Ако Украйна се беше предала за прословутите (от руската пропаганда) “три дни”, можете да сте сигурна, че на България щеше да ѝ сте стъжни. И не само на България, а на още много други страни.
Където е стъпил руският окупационен ботуш, там нищо хубаво не се е случило. Да Ви напомня, че когато “освободиха” България през 1878 г., я окупираха и се махнаха едва тогава, когато западните сили настояха за това? Да Ви напомня, че когато България реши да се обедини с Източна Румелия, Русия изтегли всички свои военни съветници от младата българска армия, с надеждата, че така нашата Родина ще загуби започната от Сърбия война през 1885 г. Да Ви напомня, че когато по време на Междусъюзническата война Румъния нападна България, Русия не изпълни договорните си задължения и така допринесе за разгрома. Да Ви напомня, че през 1923 г. вече болшевишка Русия изигра поредния антибългарски коз, а през 1925 г. и насърчи извършването на най-тежкия атентат в църквата “Св. Неделя”. Да Ви напомня, че СССР обяви война на България през септември 1944 г., въпреки, че през цялото време на Втората световна поддържаше дипломатически отношения с нея. Да Ви подсетя, че под ”мъдрото” ръководство на БКП, страната бе докарана до три икономически катастрофи, опозицията бе ликвидирана, обществото бе поставено в пълно послушание. И т.н., и т.н.
Когато Бай Ганьо критикува Украйна или отказва да разбере защо тя трябва да бъде прославяна, той плюе върху паметта на всички българи, загинали за свободата на Отечеството — започвайки с Левски, който също е сред жертвите на великоруската антибългарска политика.
Когато Бай Ганьо използва опорките на днешната путинска пропаганда, той не е просто пасивен съратник на Русия, а е активен предател на българската европейска кауза.
Когато Бай Ганьо се надсмива над страданията на мирното население на Украйна (сред които има и много етнически българи!), той не само се подиграва с всичко най-свято, с бедните, с онеправданите, но и става съучастник в престъпленията на руския агресор. Днес — в Украйна, а утре кой знае в коя още държава и срещу кой още народ…
Слава на Украйна! На героите - слава!