Вида Боева-Попова е българка, родена в Охрид. Завършила е политически науки в Римския университет. Работила е 30 години в Италия като личен сътрудник на легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов заедно с нейния съпруг Антон Попов, който е роден в с. Брезница, Кресненско. В продължение на 10 г. той е главен редактор на издавания в САЩ в. „Македонска трибуна“, 4 г. е бил главен секретар в ЦК на МПО, а през 1982 г. е повикан от Иван Михайлов да се върне в Рим, при когото остава да живее със семейството си. След кончината му през 2016 г. Антон Попов бе погребан по заслуги до гроба на Тодор Александров над с. Сугарево в Пирин планина. Вида Боева-Попова продължава активната си работа в полза на българщината, като публикува исторически факти, които вече стават достояние на хората в Северна Македония, и чрез клуба „Иван Михайлов“ в Битоля.
– Г-жо Попова, защо откриването на КЦ „Иван Михайлов” в Битоля бе прието „на нож“ от страна на правителството на Северна Македония? Какво е Вашето обяснение за острата реакция, тъй като клубът на македонските българи е регистриран през 2019 г.?
– Културният клуб “Иван Михайлов” в Битоля започва да върви по трънливия път наистина. Скопското правителство не е очаквало, че след опитите да затрие македонските патриотически организации в Щатите и Канада ще се появят македоно-български дружества в самата Македония под нейния покрив. И никак не са очаквали, че клубът ще бъде именуван на последния лидер на революционната ВМРО. ЮНАЦИТЕ, основателите на клуба, не са български граждани, нямат български паспорти и като граждани на държавата, в която са родени, ще требва сами да се защитават. Това значи, че не им се плашат на управляващите в Скопие. Те предпочитат да обясняват на децата си истината, че България не е окупаторка; искат децата им да не намразват родителите, а преподавателите, които ги лъжат. Именно най-много там е причината за откриването на клуба. Това в същото време значи и легална просветна борба в самата Македония срещу историческите неистини, наричани от МПО „фалшификации”. В клуба всеки е добре дошъл. С хляб и сол бяха посрещнати нашите братя от българското правителство. Кой пречеше на скопското правителство да присъства? Научавам, че срещу председателя на клуба Любчо Георгиевски е изпратено обвинение до съда… Да се смее ли човек, или да плаче!!! А в същото време искат да членуват в свободната Европа, която е позната в Македония с името ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ.
– Яростните нападки бяха насочени срещу личността на Иван Михайлов. Кой продължава да се страхува от легендарния водач на ВМРО? Преди 22 г. зададох този въпрос в интервю с вашия съпруг Антон Попов по повод брожения срещу дружество „Радко“ и го попитах. Какви са приликите и разликите сега?
– Не могат да понесат сърбо-македонците, че клубът носи името на Иван Михайлов, за когото народът и песни е създал. Според мен има разлика между дружество “Радко” и клуба в Битоля. Името Радко може да бъде незабелязано от народа. Младите не знаят, че “Радко” е псевдоним на Иван Михайлов. А за Ванчо Михайлов всеки знае. Чела бях изказвания на “некои”, че младите не знаели кой е Ванчо Михайлов и благодарение на “тех” научили за него. Смешни изказвания! И внуците на арестуваните ванчовисти след 1945 г. знаят, че близките им, дядовци или бащи, са били арестувани и осъдени на много години затвор, защото са били ВАНЧОВИСТИ. От тази дума се плашат сърбо-македонците, та се опитват да махнат името на клуба. Всяко друго име може, само не името на Иван Михайлов.
– Как възприемате намерението на министър-председателя на Северна Македония Димитър Ковачевски да разкрие културен център в Благоевград?
– Спомням си пролетта на 1990 г., когато Иван Михайлов научи, че някои били искали /искал е Белград/ да се създаде партия ОМО “Илинден”, и ядосано каза: “Що прави тази България? Има ли конституция? Какво се занимава с тия, които искат Пиринската част да сърбомакедонизират?”. Така че и аз мисля същото. Пиринската част е свободна, никога не е била под национално робство, тя е част от българския народ, тя е българският народ, тя е истински свободната част на територията Македония.
– Къде изчезнаха българите /над 100 000/ с лични карти при националното преброяване в Северна Македония, които се оказаха едва 3500?
– От името “българи” бягат или се плашат като дявола от тамян днешните правителства в Македония, които са поставени от Белград. Там се намира обяснението за само 3000 българи, намерили място в преброяването. Уплахата е от двете страни: правителството, което е фалшифицирало историята по нареждане на Белград, и народът, който се плаши да не загуби хляба си. Ако на север границата със Сърбия се закрие, целият наш народ ще заяви публично, че са българи. А при това положение, в което правителството е управлявано от сърбомани и нарежданията идват директно от Белград, разбираемо е, че се плаши. Нашият народ знае какво значи да минеш в затвора “Идризово”, обвиняван, че си българин. Легалната борба на клуба „Иван Михайлов“ чрез протести до всички европейски държави и до САЩ и искането да бъдат вписани българите в Македонската конституция като държавотворен народ ще е истинското спасение. Така ще изчезне и днешният страх, който видяхме и при преброяването. Приемането в конституцията ще значи и край на фалшификациите в историята, литературата и заличаване на всички проклятия, пускани от сърбокомунистите по адрес на нас, българите. Следователно конституция без държавотворния народ българи, вписан в нея, е продължение на сръбския режим в Македония. Това, че днес се опитват да обвинят председателя на клуба, е потвърждение на казаното. Ето защо говорим за нарушаване на правата на човека и за непокриване на критериите от Копенхаген.
– Президентът Румен Радев заговори за засилен натиск над България по отношение на Северна Македония. Откъде според Вас идва тази преса?
– След 1945 г. от страна на свободния Запад бе дадено голямо доверие на Белград. Западът знаеше, че Тито е комунист, но той бе обещал чрез долари да не позволи комунизмът да навлиза в свободния Запад. Например в Италия, където Комунистическата партия бе една от най-силните в Западна Европа. Това обаче позволи на Тито да навлиза в западните университети и да отваря катедри на “македонски език” във Франция и САЩ. В тия 60 години се създадаха много “приятелства”. Единствена МПО протестира срещу тези фалшиви катедри. В университета в Чикаго бяха дали титлата „хонорис кауза” на Блаже Конески. Ние от МПО изпратихме протестно писмо с такъв въпрос: “Според Чикагския университет в Македония славянското население българско ли е?”. Те не отговориха. Защо? Защото знаеха истината и не смееха да се изложат. В това време България беше под ортодоксалния съветски комунизъм. Ръцете й бяха вързани, за да брани свободно българщината в Македония. Сега положението е различно. България се пребори и върви напред. Създава приятели на база на истината. Тези, които натискат България да пропусне Македония, все още са под влиянието на Белград. В момента погледнете как Западът е шокиран от действията на любимия им доскоро руски президент Путин.
– Как гледате на ултиматума на външния министър на Северна Македония Буяр Османи, който даде 1 месец за разрешаване на спора между двете държави? Докъде България може да направи компромис?
– Смешни са изказванията на албанеца Буяр… Забравил е какви страдания прекара неговият народ по времето на Тито. За да поставя специални дати, някой му е суфлирал, но той е пионка… Всеки компромис означава истинска гибел за България и нашия народ в Македония, която ще започне бавно, но сигурно. В икономическото поле всичко може, но в националното всяка стъпка трябва да се обмисля, ако искаме да съществуваме като народ.
– Какво според Вас би катализирало промяната в отношенията между двете държави? Заплахата от разрастване на военния конфликт между Русия и Украйна може ли да бъде такъв фактор?
– Войната в Украйна според мен ще се засили. България е в добра позиция като член на НАТО и ВАЖЕН стратегически пункт. Къде ще отиде Северна Македония… При Белград? А Албания ще позволи ли на албанците в Македония да се върнат към Белград? Затова на този папагал Буяр сигурно албанците вече са му теглили ушите като на непослушно дете.
– Как разчитате създаването на клубове за българо- македонско приятелство?
– Ако визирите новия клуб в София, той не е нищо друго, освен маша на скопското правителство. Това са абсолютни празноглавци, които са получили някакви обещания, а на други са гарантирани бизнесите от онези, които от много и много години мислят да няма помен от българското племе.
– Какво означава признаването на Македонската православна църква като Охридска архиепископия от Вселенската патриаршия?
– Съобщението за признаването на Македонската православна църква се
оказа като приказката за компотите, които Скопие изнесло и ги обявило за
компютри. Нито имат призната автокефалия, нито са си спестили
преговорите със Сръбската православна църква, нито е “македонска”.
Просто са добили право на съслужение. Да видим как ще се разберат с
майката църква – българската, която е в основата на Охридската
архиепископия.
Заради това мото партия „Левица” е изпратила оплакване в съда срещу председателя на клуб „Иван Михайлов” Любчо Георгиевски
Интервю БЕТИНА АПОСТОЛОВА/struma.bg