неделя, 23 април 2023 г.

Могат ли православните и католиците да празнуват Великден на една и съща дата

 

Християните католици посрещнаха тази година Възкресение Христово на 9 април, а православните християни - на 16 април. Защо католици и православни не отбелязват най-големия празник на християнската религия на една и съща дата и може ли да се промени това - този въпрос предизвика разпалени дебати в Румъния през последните седмици, след като точно в деня на католическия Великден бившият румънски външен министър Теодор Баконски заяви в публикация във Фейсбук, че "великденската пропаст между православните и останалия християнски свят изглежда като реликва от Студената война".

Почти по същото време професор Адриан Папахаджи от университета "Бабеш-Боляй" в Клуж обяви, че след Великден ще започне "широка национална инициатива", с която ще поиска от Националния църковен събор и Светия синод на Румънската православна църква да преминат към Григорианския календар, т.е. Великден в Румъния да съвпада с католическия.

Близо 90 процента от населението на Румъния са православни християни, около пет на сто са католици, в страната живеят още баптисти и реформисти, както и малка мюсюлманска общност. В Румъния често може да си видят хора, които се кръстят при преминаване покрай църква, литургиите са масово посещавани и като цяло румънците може да бъдат определени като религиозни.

Според проучване на института ИРЕС 77 процента от румънците смятат, че религията е истина, а 96 процента вярват в Господ. Мнозинството се молят най-малко веднъж на ден и се изповядват, 45 процента ходят поне веднъж в месеца на служба, а 26 на сто са били най-малко веднъж на поклонническо пътуване. Мнозинството румънци не гледат с добро око на политически ръководител, който е атеист.

На този фон идеите на Теодор Баконски и Адриан Папахаджи, които са близки до Румънската православна църква, предизвикаха разпалени реакции, някои медии ги определиха като "скандални", а в дискусиите веднага се включиха църковни лидери, богослови, интелектуалци и много румънци, които коментираха темата в социалните мрежи.

Тези, които гледат благосклонно на идеята за общ Великден на всички християни, изтъкват като аргумент, че Григорианският календар, използван от Католическата църква, представлява съвременният, астрономически правилен календар. Юлианският календар - който се използва изцяло от някои православни църкви, като Руската и Сръбската църква, и от всички православни църкви за изчисляване на Великден - изостава с 13 дни от астрономическия календар.

Противниците на идеята я смятат за отстъпка и компромис с Католическата църква, на което се гледа с голяма неохота в някои традиционни православни среди.

Някои, като архиепископът на Томис (Югоизточна Румъния) Теодосий, стигнаха до крайни реакции, заявявайки, че Теодор Баконски "не знае какво говори" и че "истинският Великден е там, където има Благодатен огън, а католиците нямат такъв".

Как се изчислява Великден?

Великден е подвижен празник и се отбелязва в неделята след първото пълнолуние, настъпило след пролетното равноденствие (което се пада на 20 или 21 март). Великден не може да бъде преди или в един и същи ден с еврейската Пасха, защото исторически според Евангелията Исус Христос е възкръснал след еврейската Пасха. Тя също се води от лунния календар и ако се окаже, че еврейската Пасха е след датата за Великден, то той се премества в първия неделен ден след второто, а не след първото пълнолуние, обяснява проф. Иван Желев, дългогодишен преподавател в Богословския университет на СУ "Климент Охридски".

Като се следват тези правила православният Великден може да бъде най-рано на 4 април и най-късно на 8 май. Католическата църква обаче не се придържа стриктно към разграничаването на деня с еврейската Пасха.

До Великата схизма през 1054 г. източното и западното християнство са отбелязвали Великден на една и съща дата.

През 1582 г. папа Григорий XIII, след консултации с тогавашните научни среди, поправя древноримския Юлиански календар, за да го съгласува с астрономическия и така днес календарът, носещ неговото име, е най-разпространеният светски календар.

В България той е приет за граждански цели през 1916 г., но едва през 1968 г. Българската православна църква преминава към т.нар. Новоюлиански календар (който фактически съвпада с Григорианския), като църковните празници започват да се празнуват по "новия стил", но подвижните празници, като Възкресение Христово, продължават да се изчисляват според Юлианския календар. Така постъпват и останалите православни църкви, въпреки че на църковен конгрес в Истанбул през 1923 г. се взема решение за преминаване към Новоюлианския календар. Конгресът тогава оставя всяка православна църква да определи подходящия момент за прехода, а докато стане това решава всички православни църкви да продължат да изчисляват Великден по Юлианския календар, за да няма литургични разминавания в Православието. В днешни дни само православните църкви на Финландия и Естония празнуват Великден по Новоюлианския (т.е. по същество по Григорианския) календар.

Общ Великден - желателно, но трудно осъществимо

Празнуването на Великден на една и съща дата от всички християнски църкви е желателно, но трудно осъществимо, според експерти в Румъния, които говориха по темата през последните дни. Липсата на православен консенсус по въпроса е основната пречка, въпреки че Румънската православна църква може сама да инициира процеса, смятат мнозина.

На теория този ход е осъществим, тъй като не представлява догма (основна теза на дадена религия, която не може да бъде критикувана или променяна), а решение, установено през IV в. съгласно с научната информация от онова време.

Това посочиха деканът на Факултета по римокатолическо богословие в Букурещкия университет Вилхелм Данка, православният теолог Раду Паленксар и историкът Мирча Абрудан пред румънската редакция на Свободна Европа. Според тях така би се поправила една асторономическа грешка, а в същото време ще бъде даден сигнал за единство на християните пред предизвикателствата на съвременния свят.

Според мнозина в Румъния едновременното отбелязване на Великден би било полезно и за милионите румънци, които живеят и работят в католически и протестантски страни. По този начин те не биха се чувствали дистанцирани от останалата част от света, в който живеят. Смята се, че румънската диаспора в чужбина наброява между 6 и 8 милиона души.

Какво казва Румънската православна църква?

Патриаршията на Румънската православна църква също се включи в дискусията като заяви, че "възможността и желанието да се празнува Великден на една и съща дата в целия християнски свят имат пълни основания и обосновки, оставайки абсолютно желан идеал, както е естествено, както е било постоянното желание на Светите отци на ранната Христова църква".

"Решението на този проблем, който НЕ е догматичен, а е въпрос на междуцърковно единство, изисква възобновяване на консултациите между Православните църкви и решение на бъдещ и необходим Всеправославен събор", обобщиха от Патриаршията на Румънската православна църква.

Подновяването на дискусията е добре дошло

Според римокатолическия богослов професор Вилхелм Данка подновяването на дискусията е уместно и добре дошло, още повече, че през 2025 г. католическият и православният Великден ще съвпаднат, а през същата година ще се навършат 1700 години от Първия вселенски събор в Никея (проведен през 325 г.), когато е била определена за първи път датата за отбелязване на Великден и разграничаването с еврейската Пасха.

Православният богослов Паул Паленксар напомни, че християните празнуват страданията, смъртта и възкресението на Исус Христос, а евреите - освобождаването от робство в Египет и преминаването през Червено море. Според Паленксар в православието има хора, отворени към диалог, но и други, за които "календарът е догма". Неговото лично мнение е, че календарът не е догма.

"Само в доктрината нямаме право да се месим, затова не я пипаме, но да празнуваме заедно Великден с нашите братя католици, протестанти, неопротестанти е доказателство за любов между хората, онова, което иска Христос от нас", каза православният богослов Паул Паленксар.

Историкът Мирча Абрудан, който има докторска степен и по богословие, смята, че дискусията за едновременно празнуване на Великден може да бъде подновена и трябва да се концентрира върху две основни насоки: проблема с календара, който не отговаря на астрономическия, и единството на християните. Абрудан уточнява, че това не означава Великден да се празнува заедно, а католици, протестанти, православни, неопротестанти, представители на Англиканската църква да празнуват Великден на една и съща дата, всеки в неговата си църква, без да се смесват.

Римокатолическият теолог Вилхелм Данка припомни, че папа Павел Шести и вселенският патриарх Димитрий са били постигнали известен консенсус по темата през 60-70-те години на 20-и век. Преговори между Католическата и Православната църква са се водили и по времето на папа Йоан Павел Втори, както и между папа Франциск и вселенския патриарх Вартоломей.

През последните години папа Франциск също споменава идеята за обща дата за Великден. "Трябва да постигнем съгласие. Католическата църква е готова, още от времето на Павел Шести, да приеме фиксирана дата и да се откаже от първата неделя след пълнолунието, следващо пролетното равноденствие", припомнят румънски медии изказване на папа Франциск от 2015 г.

Информационният сайт Хотнюз направи онлайн допитване до читателите си, което сочи, че 72 процента искат Великден да се пада в един и същи ден за всички християни, 20 процента са на обратното мнение, а 8 на сто са избрали "Не ме интересува".

Сдържаност в православния свят

Според православния богослов Паул Паленксар и историка и богослов Мирча Абрудан Румънската православна църква може сама да вземе решение за преминаване към Новоюлианския (Григорианския) календар, но това може да предизвика напрежение в православния свят.

"Би трябвало да могат да се съберат на една маса и с дискусии между всички православни патриарси, с възможно най-голям брой епископи около тях, тези теми да бъдат обсъдени", каза Мирча Абрудан.

Той припомни, че през 1924 г. Румънската православна църква е преминала към Григорианския календар, но през 1927 г. се е върнала към Юлианския, включително заради конкретен исторически контекст. Абрудан отбеляза, че тогава това е било и израз на солидарност към Руската православна църква, която се е намирала "под истинска обсада" от болшевиките, а патриарх Тихон дори е бил арестуван.

"Въпреки че Руската православна църква има най-големи задръжки по отношение на промяната на календара и диалога между църквите, темата за ревизиране на датата за отбелязване на Великден не трябва да се политизира, както опитват някои хора", подчерта историкът Мирча Абрудан, цитиран от Свободна Европа.

Вътрешна съпротива

Приемането на Григорианския календар в Румъния през 1924 г. е довело до появата на паралелна православна църква, спазваща стария календар, която съществува и до днес, главно в североизточната част на страната - окръзите Сучава, Бакъу, Нямц. В днешни дни тази църква празнува Коледа по стар стил на 6 февруари.

Според римокатолическия богослов Вилхелм Данка е необходима информационна кампания и диалог, които трябва да бъдат инициирани от Румънската православна църква, особено с манастирите в страната.

"Спрямо Католическата църква има много предразсъдъци. Съпротивата срещу промените идва специално от манастирите, там е спирачката", коментира Вилхелм Данка. "Би било полезно Патриашията да подтикне монасите и монахините да завършат богословие например; без по-широк хоризонт върху християнството и върху собствената история е трудно да повярваш, че и другите са християни като теб", допълва той.

"Светът се променя (...), не може да се придържаш към правила и принципи, които са били подходящи за свят и структура, която днес вече не съществува. Трябва да бъдем по-гъвкави и отворени към знаците на времето и да провъзгласяваме Божията любов на хората там, където се намират в настоящите си обстоятелства", смята Вилхелм Данка.

Православният богослов Паул Паленксар вижда нещата по подобен начин, само че е по-резервиран по отношение на резултата. Той смята, че подновяването на дебата е много полезно.

"Трябва да започнем от някъде. Допреди няколко години това не се обсъждаше, а фактът, че сега все повече хора изпитват нужда да кажат това, показва, че достигаме до нормалност, ставаме по-човечни. С течение на времето разбираме все повече какво е вярата в Бога, Евангелието и любовта към човека", каза православният богослов Паул Паленксар за Свободна Европа.

За всички български граждани в Италия и италианци в България 

 Per tutti i bulgari in Italia e gli citadini italiani in Bulgaria

Кредити за тези, които се нуждаят от ликвидност / Finanziamenti x chi ha necessità di liquidità / Социални, пенсионни и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България- Патронато/КАФ Servizi sociali, pensionistici e legali per i Bulgari in Italia e per gli Italiani in Bulgaria- Patronato/KAF! Tel: 3356318424 или на e-mail: info@sportellodelconsumatore.eu

 

Новините от днес и със задна дата