В България в момента се очертават два основни проблема, свързани с икономиката ни. Единият е ограничените инвестиции у нас и в Европа, съчетани с оскъдния потенциал за икономически растеж. Вторият фактор е демографският проблем, който също утежнява ситуацията с липсата на работна ръка. Това стана ясно от думите на финансистът Любомир Дацов по време на кръгла маса на тема "Актуални проблеми на енергийната сигурност в България", организирана от интернет портала 3eNews и Славчо Нейков, експерт по енергийна политика.
Според финансистът България има сходни проблеми с тези на другите европейски държави. През последните 15 години в България съотношение между инвестиции и БВП обикновено е между 18% и 22%. Когато нивото на инвестиции е в тези граници, моделите показват, че рядко е възможно икономическия растеж да бъде над 3% на година.
Той обясни, че е важно да има политически лидери, които да поемат риска от взетите решения за развитие и те да не се променят непрекъснато. Движението по инерция също няма да реши проблемите в икономиката и затова е нужна е политическа и съществена воля, категоричен бе Дацов.
В изказването си Дацов обясни, че демографията вече определя все повече привлекателността на инвестициите. В същото време изкуственият интелект и новите технологии ще променят все повече структурата на икономиката.
В същото време решенията в енергийната сфера се взимат с хоризонт от 25 г. и в този сектор просто е на практика невъзможно да се вземат и изпълнят мерки в по-кратки срокове. При по-малък хоризонт просто не се взимат решения за инвестиции.
"Ако тренда не се обърне и България намалее като население с още 1 млн. човека до 2050 г. А по-лошите прогнози говорят тук да са останали да живеят около 5,5 - 5,6 млн. души. Това води също е водещо за решенията за инвестиране, различните технологии и предизвикателствата пред сектор енергетика", смята Дацов.
Предизвикателства пред енергетиката
Според него предизвикателство занапред ще бъдат и електромобилите, като това е валидно за цяла Европа. Финансистът е категоричен, че инвестициите в сектора са важни.
Дацов също така смята, че в енергийния сектор стоят две предизвикателства за решаване в следващите две години. Първото е откъде ще се произвежда електроенергията и второто е как ще се използва водородът в бъдеще. На първото предизвикателство отговорът, според Дацов, е в термоядрения синтез като стратегически източник на енергия. Следващото е че водородът трябва да се използва и за гориво, а не само като батерия за съхранение на енергия. Възможна е добра синергия между водорода и соларните панели по покривите на хората, категоричен бе той.
Дацов засегна и финансовата част на икономиката и макрорамката. В момента на касова основа у нас имаме 720 млн. лв. бюджетен дефицит до края на февруари. В момента държавният бюджет стои пред избор - или ще има ограничение на компенсациите за бизнеса, или ще има намаляване на пенсии.
"За тази година очакваме от Министерство на финансите да има 14 млрд. евро инвестиции в страната ни. Съмнявам се обаче, че това ще стане. Но ако искаме да бъдем приети в Еврозоната трябва отново да спазваме правилото и бюджетният дефицит да не надхвърля прага от 3%", припомни Дацов. В тази ситуация имаме две възможности - или сериозно вдигане на данъците от страна на правителството, или орязване на програмите за инвестиции.
Държавата обаче с нейните решения е на път да направи ръста на инфлацията от международен в местен проблем. Причината е, че заради компенсациите за високите цени и вдигането на пенсиите на практика се увеличиха и парите в оборот в икономиката ни. А това в крайна сметка доведе и до покачване на цените за всички потребители, обясни по време на кръглата маса и икономистът Красен Станчев.
Бизнесът смята, че подкрепата реално води до намаляване на инфлационните процеси
Новите пари в обращение са в полза на потребителите, а за бизнеса това са пари, с които се компенсират високите цени на електроенергията. Това обясни и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев по време на кръглата маса. Той обясни, че именно благодарение на мярката таван на цените в момента предприятията плащат по 250 лв./мвтч за електроенергия, вместо по 430 лв./мвтч. А тази мярка реално понижава и ръста на инфлацията.
Велев отново критично се обърна към правителството, че мерките в подкрепа на бизнеса трябва да бъдат по-добре обмислени, защото и в момента родните предприятия плащат значително повече за електроенергия, спрямо другите страни от ЕС.
Според експертът в момента около 150 лв/мвтч се движи себестойността на електроенергията на енергийния пазар, а домакинствата получават ток на цена от 82 лв./мвтч. С тази разлика в цените между енергийно бедните и енергийно богато могат да се подпомогнат уязвимите групи от населението, смята Велев.
По отношение на визията за развитие на електроенергийния сектор у нас до 2050 г. от АИКБ продължават да настояват да участват заедно със синдикатите в работните групи по темата. Оттам са и категорично против мегапроекта за батериите в комплекса "Марица Изток". Този проект ще се финансира по Плана за възстановяване. Според Велев средствата трябва да се разпределят като грантова схема към малки ВЕИ проекти и системи за съхранение, както и за ВЕИ системи за собствена консумация.
Отделно трябва да се правят и инвестиции в системи за съхранение на енергия, ПАВЕЦ и най-важното - в развитие и дигитализация на мрежата.
