Негово Светейшество българският патриарх Неофит отправи обръщение за Деня на Освобождението на България, съобщиха от Българската патриаршия.
"Обични в Господа братя и сестри, със синовна благодарност към Бога и молитвена памет и поклон пред всички герои на българската свобода отбелязваме и тази година - в Третия ден на март - празника на Освобождението на свидното ни отечество от вековното иноверно иго. Прекланяме се пред Божия промисъл за православния ни народ и пред величието на подвига на всички онези, които са отдали себе си в жертва за нас и за свободата ни, и свидетелстваме още веднъж признателността си към тях. Подвигът им и тяхната саможертва и днес ни задължават високо да ценим, свято да пазим и с цената на всичко да отстояваме великия дар на свободата, като градим настоящето и бъдещето на страната ни с ясно съзнание за отговорността ни пред поколенията, вярно следвайки заветите на преподобния Паисий Хилендарски и на всички колоси на свободния православен български дух", казва в обръщението си патриарх Неофит.
Негово Светейшество отбелязва, че само преди броени дни отбелязахме сто и петдесетата годишнина от кончината на Апостола на българската свобода, йеродякон Игнатий - Васил Левски. Паметта ни за него и всички наши предци, които отказваха да се примиряват с робската участ, ни припомня за пореден път, че нашата свобода не ни е дадена даром, но е резултат от дългогодишни, целенасочени и саможертвени усилия за извоюването на онази свобода и независимост - едновременно политическа и духовна, които в хилядолетната си славна, но и превратна история, народът ни винаги е ценил като най-висш дар от Всеподателя и най-скъпо свое достояние.
"Днес, в началото на третото християнско хилядолетие, когато с болка и покруса сме свидетели на нови опити за лишаване на страни и народи от този велик дар на свободата, ние с още по-голяма сила осъзнаваме ценността и значението й, и сме призовани към още по-усърдно свидетелство за свободата като неотменим елемент от достойнството на самия човек, към още повече усилия за съхраняване на това велико човешко достояние. Като християни помним и знаем, че всеки човек се ражда богоòбразен, а следователно и свободен, защото сътвореният по Божи образ човек е предназначен за богоуподобяване, което е смисълът и последната цел на човешкото съществуване, и което е немислимо в условията на каквото и да било робство и зависимост", казва българският патриарх.
"Ето защо и мислите, и молитви ни трябва да бъдат не само с онези, които са извоювали българската свобода, но и с всички, които по един или друг начин, под една или друга форма, продължават да живеят лишени от великия дар на свободата. Да молим Всещедрия Бог да им дарува този Свой единствен по величието и значението си дар, така че в този свят никой и никога повече да не живее в робство и зависимост. Вярно следвайки Завета на единствения божествен Учител и Наставник, Господ Иисус Христос, светата Църква и днес се моли за справедлив мир и благоволение между всички човеци по целия свят (срв. Лука 2:14), за истинска свобода и равноправие на всяко човешко същество.
Божият мир и Неговата велика милост и щедрости да бъдат с всички нас! Честит и благословен празник на българската свобода и независимост!", отправя своето благословение българският патриарх Неофит.
С благодарствен молебен в катедралния храм "Света Богородица" започна честването на националния празник Трети март в Пловдив.
Молебенът беше отслужен от Пловдивския митрополит Николай и на него присъстваха кметът на града Здравко Димитров, областният управител Ангел Стоев, председателят на общинския съвет Александър Държиков, генерал-майор Явор Матеев - командир на Съвместното командване на специалните операции на българската армия, общински съветници и граждани.
"На пръв поглед беше невъзможно да се освободим от турското робство, но в крайна сметка Бог промисли да се освободим. В този ден ние благодарим на Бога и на всички герои на Освобождението, всички, които дадоха живота си за вярата и свободата на отечеството, на българските опълченци и всички други руски, украински, финландски, румънски, грузински и други воини, които изпълниха най-великата Божия заповед. Никой няма по-голяма любов от тая да положи душата си за ближния. Тази Божа заповед те осъществиха на дело. Вечен и блажен да бъде молитвеният спомен за героите на свободата. Не някой друг, а вярата сложи край на робството. Бог да пази и благослови нашия народ ", каза в обръщението си към миряните митрополит Николай.
Дядо Николай припомни, че за 145 години от Освобождението на България от османско иго българската православна църква няма Божествена света литургия, в която да не отправя молитвите си за всички воини, паднали за свободата на отечеството.
Православната църква у нас чества днес троен празник, припомня БТА.
Единият е националният празник на освобождението от османска власт. В храмовете освен богослуженията за деня се отслужва помен за всички, отдали живота си за свободата на Отечеството ни. След това се отслужва и молебен за мир, здраве и спасение на целия народ.
Второто празнично богослужение е в чест на света Богородица. В късния следобед се отслужва специална възхвала в чест на Божията майка, наричана "акатист" ("неседален", защото богомолците стоят прави). Този Богородичен акатист се отслужва всеки петък вечер през Великия пост и християните се събират в църква за него.
И трето, по църковния календар днес се чества и паметта на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск. Тримата мъченици били млади християни, войници в град Амасия в малоазийската област Понт, и живели в края на III и началото на IV век. Освен съратници във войската те били и сподвижници във вярата на свети Теодор Тирон (чиято памет е на 17 февруари, но се почита и утре, в първата събота на Великия пост). Скоро след мъченическата смърт на свети Теодор дошъл нов управител на областта, който продължил преследването на християните, разпоредено от източния римски император Галерий. Управителят разбрал за тримата затворени християни Евтропий, Клеоник и Василиск, извикал ги на разпит и се постарал с всички средства - обещания за свобода, пари и постове, както и със заплахи - да се откажат от вярата си в Иисус Христос. Той разчитал така да се даде пример и на другите християни да се върнат към езическата религия. Но опитите му се оказали напразни. Същевременно тримата млади християни успели да привлекат към вярата и други затворници. Затова управителят заповядал Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст. Това станало в 305 г., а Василиск останал в затвора, където починал в 308 г.
