Хлебарите предупредиха, че ако се върне 20% ДДС върху хляба, той ще поскъпне драстично.
"Нулево ДДС на хляба и брашното не значи замразена цена на същите продукти. Нашият голям проблем се нарича човешки труд. Ако има промяна в цената на хляба, тя ще бъде породена само от покачване на доходите на заетите в бранша", заяви председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева, която само преди ден прогнозира цена от 3 лв. за насъщния при промяната на ДДС-ставката, която по изключение за хлебопроизводителите е 0%.
"Хлябът е единствената храна, която запази своята стойност в рамките на 8 месеца", твърди тя. Това е единствената антиинфлационна мярка, която обедини всички политически сили и те гласуваха 0% ДДС, припомни тя пред БНТ, както и че тогава цената му е паднала между 17 и 26%.
Мнението й споделят колегите й от бранша. По думите на хлебопроизводителя Георги Людиев от Бургас хлябът традиционно никога не е поскъпвал рязко, а най-много с по 5 до 10% през годините. Ако обаче се върне ДДС-то на 20%, то цената му няма да скочи плавно. "Това, което би се случило, е да се повиши цената с 20%. А цените на хляба никога не се променя с такива високи темпове, с по 5-10%", каза Людиев пред Нова телевизия.
Той заяви, че в момента белият хляб струва около 1,40 до 1,60 лв. "Печалбата за хлебопроизводителите се калкулира в края на годината и не надвишава 5 до 6%, всичко останало при цената е вследствие на търговците", обясни той. Но по думите му при хляба и търговците се съобразяват - няма по-голяма горница от 10 до 20 стотинки поне в Бургаско.
В същото време зърнопроизводителите и хлебопроизводителите застъпиха различни тези по въпроса дали в хляба на българската трапеза има украинско зърно.
Според Мариана Кукушева такава не се използва от колегите ѝ, внос от Украйна няма. Имало е допреди месец, но украинското зърно се е използвало за фуражите. Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите обаче твърди точно обратното - че такъв внос има и не подлежи на контрол, а родната пшеница стои с тонове по складовете.
Зърнопроизводителите са готови на протести, защото от миналата есен държавата не е обърнала внимание на тревожните им сигнали за украинския внос на зърно.
"Това, което притеснява българските зърнопроизводители, е вносът, който влиза в ЕС. 13 млн. тона стока се намира в складовете. Стоката, която влиза от Украйна, влиза с ниска себестойност по ред причини. Това води до сътресение на пазара, защото тя остава тук и не продължава по предназначение за нуждаещите се", заяви Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите пред БНТ.
Тя попита: "Какво влиза в страната, къде се съхранява, кой преработва пшеницата и търгува с нея".
И е категорична, че държавата няма механизъм, по който да следи каква е стоката, която влиза. "Няма идея къде са складовете, където се съхранява, и какво се случва. Няма регламент, по който да се следи къде е стоката и кой я е вкарал", казва зърнопроизводителката. По думите ѝ смесването на българска с украинска пшеница ще бъде пагубно за имиджа на нашето зърно.
Шефката на браншовата организация на хлебопроизводителите Мариана Кукушева обаче категорично не е съгласна.
"Аз лично ще сезирам контролните органи да се провери - къде е влязло украинско брашно, има ли такова, преработено ли е. Към момента няма такава пратка", реагира на твърдението на зърнопроизводителите Кукушева. "Ще направя всичко, каквото мога, да се развенчае този мит, че хлябът на България се произвежда с украинска пшеница", добави тя. "Нямат пазар - това е големият въпрос", обясни тя проблемите на зърнопроизводителите. Тя е категорична, че държавата извършва и митнически, и фитосанитарен контрол ежечасно, като дори напомни за текста в Наказателния кодекс, който застрашава онзи, който предизвиква паника.
"Българският хляб се произвежда от българска пшеница. Внос на украинско брашно в България няма и внос на украинска пшеница за хлебопроизводствени цели също няма", категорична е Кукушева.
Според нея проблемът със залежаващата стока на родните зърнопроизводители се корени във факта, че няма пазар за стоката им. И посочи, че в момента България има излишък от 1 200 000 тона пшеница, която миналата година по това време е била с два пъти по-висока цена.
"Днес вече е с ниска цена, няма търсене, защото се отвориха коридорите към един огромен пазар, който беше наш пазар - това е турският и арабският пазар, и колегите с реколта 2022, която не е реализирана, трупат огромни загуби, защото съхранението е свързано с енергийни разходи", обясни Кукушева. И по тази причина силозите на мелниците са пълни още от август - септември до времето за жътвата през 2023 г.
Тя подчерта, че този проблем може да бъде решен в диалог с изпълнителната власт.
