С достъп до пристанището в Александруполис петролната рафинерия в България ще получи достъп до световния пазар. Това каза служебният министър на енергетиката Росен Христов в предаването "На фокус" по Нова.
На 16 февруари Христов и гръцкият му колега Костас Скрекас подписаха в Атина Меморандум за сътрудничество в проучването на възможността за изграждане на петролопровод "Александруполис-Бургас".
Петролопроводът е част от нашата системна стратегия за диверсификация на енергийните източници, каза Христов. По думите му с изграждането на това съоръжение няма да бъдат обслужвани руски интереси. Той обясни, че петролопроводът, свързвайки рафинерията в Бургас с пристанището в Александруполис, ще позволи да се разтоварват танкери от избрани от нас доставчици от световния пазар.
"Черно море е затворено море, само Босфорът е връзка със световния океан и можем да доставяме нефт само от източници, които са в района на Черно море, което основно е Русия. С достъп до пристанището в Александруполис, рафинерията ще получи достъп до световния петролен пазар", коментира енергийният министър.
През декември 2022 г. експертът от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров намекна, че руски интереси прозират в опитите за размразяване на проекта. Пред Euractiv той посочи три причини за това. Първата е да бъде осигурен коридор за "Лукойл", която да продължи да изнася по-лесно своята продукция въпреки европейските санкции, втората е захранване на руските мрежи за влияние в България чрез проектната компания, третата причина е геополитическият пъзел - да се намали зависимостта на руските енергийни доставки от Турция, тъй като Ердоган не е най-надеждният партньор. "Лукойл" има най-голяма полза от реализацията на нефтопровода. Очевидно "Лукойл" и Москва гледат на България като на троянски кон в европейските санкции срещу Русия", коментира Владимиров.
Владимиров допуска, че интерес от реализация на нефтопровода имат компании, които разработват петролни находища в Казахстан, но и руски. Сега нефтът от Казахстан идва пред Транскаспийския нефтопровод, който минава през Русия, а танкерите с петрол от Казахстан са стриктно проверявани на Босфора за международни застраховки от турските власти.
Съвсем наскоро пък пред БНР Валентин Николов изтъкна, че са налице страхове, че при смяна на геополитическата обстановка Русия при всички случаи ще прояви интерес към този петролопровод. Русия никога не се отказва от стратегическите си решения. "Южен поток" беше заменен (с "Турски"), но целта беше една и съща - да снабдява Европа от югоизточна страна, каза Николов, като с думите си намекна, че Русия ще търси начин да се намеси и в стария неин проект за нефтопровод "Бургас - Александруполис", макар сега и с обратна посока.
Колко ще струва
Росеб Христов отбеляза, че все още не е ясно колко ще струва реализирането на проекта "Александруполис - Бургас", но ще е в порядъка на няколкостотин милиона.
Още е прекалено рано да се обсъждат бюджети и цена. Но на база на цени на подобни проекти по света имаме някакви очаквания и смятаме, че изграждането му ще бъде рентабилно, каза Христов.
"Със сигурност ще кандидатстваме за различни програми за финансиране, след като проектът е структуриран и можем да обосновем неговите икономически и стратегически ползи", посочи той.
Според Росен Христов, до края на годината ще има ясна представа за структурата на проекта, както и прогнозната му цена. Очакваме в началото на следващата година да имаме абсолютно ясно виждане и проектът вече да тръгне като фаза на проектиране, каза той.
Петролопроводът със сигурност няма да бъде готов до 2024 г., но има варианти временно по море да доставяме неруски петрол, докато го изградим, добави Христов.
Както беше обявено при подписването на меморандума за проекта преди няколко дни, съоръжението трябва да е готово (ако въобще ще се строи) до края на 2024 г., когато изтича дерогацията за снабдяване на България с руски петрол по море.
