След като говорихме вече за голяма част от дисфункционалните семейства, обратно на нарцистичното, се явява т.нар. "хеликоптерно" родителство. Изхождащо от най-благородни и добронамерени подбуди, този тип обгрижване на синове и дъщери е също толкова деструктивен, колкото и останалите. Той има силата да спре формирането на здрав и стабилен характер в малкия човек, да го постави в условия на социална изолация и да го направи лабилен за предизвикателствата на живота.
Как става това?
Всеки родител по презумпция иска най-доброто за своето дете. Някои трудно се справят и не успяват да се включат активно в живота му, като го оставят в дълги периоди на емоционална изолация и физическа неглижираност. Други родители са подкрепящи и топли, единствено когато детето им показва напредък или се е отличило с позитивна оценка в нещо значимо за тях. Има и такива, които следват безумната максима на старото време: "Дете се целува само, докато спи" - обичат силно, но "каляват" със суровост и безкомпромисност.
Независимо от модела на поведение, никой родител не иска детето му да страда, да изпада в ситуации на насилие, да приема необмислени и потенциално опасни рискове. Всеки копнее то да стане по-добрата версия на него самия. И един от начините за голяма част от родителите е да кръжат като хеликоптери около детето си, да дебнат за опасни ситуации и секунда преди детето да е стъпило накриво, да се спуснат като супер герои от американски комикс, да го вдигнат високо и да го спасят. В ежедневието тези родители носят мачете и кастрят трънливите храсти от пътеката на своите деца като им постилат мека трева под краката. Обсипват ги със съвети във всяка ситуация и в подкрепа излагат своя горчив пряк или косвен опит.
Хеликоптерният родител действа целеустремено с всякакви средства, за да предпази детето си от физическа, психическа и емоционална болка. Проблемът е, че този родител трудно прави разлика между болка и дискомфорт и не умее да сложи поведенческа и морална граница между тях.
Децата на такива родители имат телефон, не за да осъществяват социални контакти, а да бъдат проверявани постоянно дали са добре, дали всичко е наред, защото в мислите на хеликоптерния родител са се населили всички герои от ужасите, криминалната хроника и черната статистика на инцидентите. Там е и цялата медицинска енциклопедия - няма такова нещо като настинка или просто вирус. Обмислят се всички редки, автоимунни, неврологични и тежки хронични болести, докато не стане ясно, че някое дете от класа или от квартала притежава същите симптоми.
Наред с грижата, в тази илюстрация прозира много тревога. Хеликоптерният родител е тревожен родител.
Когато се сравнява група родители с подобен стил и се търсят аргументи и мотиви за поведението им, те често звучат логично и правдоподобно. Но това, което прави впечатление е, че тези родители се формират от три основни групи.
Свръхпротективни родители
Едната група хеликоптерни родители са имали много тежко детство или от някакъв момент животът им става мъчителен (семейни катаклизми, бедствия, смърт на партньор, смяна на местоживеенето и тежка адаптация, лоша социална среда, инциденти и травми). Такива родители, които преодоляват житейските предизвикателства, плащайки твърде висока цена, отдават цялата си енергия в превантивни действия спрямо децата си. Загубили собственото си спокойствие и радост от живота, те живеят основно върху компромиси, запушват ежедневно пробойни и се задушават от задължения. И докато бутат поредния тежък ден, това, което могат да сътворят градивно, е да компенсират загуби, лишават се в името на детето, протектират го постоянно и го засипват със съвети. Дълбоко в себе си те изпитват вина, че не са преодолели тежестта на детството си или че действията им като възрастни (или просто живота) ги е поставил в ситуация, с която не се справят достатъчно ефективно. Благородният им мотив е "Не искам и ти като мен да...".
Ефектът върху детето: Тъй като пред тези деца не се говори за смърт и тежки болести, новинарският телевизионен свят стои далеч от полезрението им, спестяват им се болезнени истини и се поддържат архетипни митове (полицаите винаги защитават, лекарите винаги излекуват, учителите са винаги справедливи и т.н.), те израстват с деформирана представа за социалния живот и взаимоотношенията в него. Адаптивните им способности са рязко занижени. Отсъства свободата да експериментират с поведението си и да трупат опит от резултата му. Нагласата, че светът е черно-бял и от всеки ъгъл дебне потенциална опасност е илюзия, с която те рано или късно се сблъскват, в следствие на което се обърква ценностната им представа. В момента, в който видят арестуван полицай или слязат невредими от високо дърво или с други думи - прогнозите и постулатите не се оправдаят, авторитетът на родителя се срива, степента на доверие рязко спада и на негово място се заражда бунт, който се изразява в експерименти и проверка на дистанцираното познание за живота. Подобно поведение може да бъде силно рисково (ето, не се удавих на дълбокото, значи не мога да се удавя никога), да доведе до системни лъжи и двойнствен живот.
В социалната среда на детето, хеликоптерното родителство може да го превърне в аутсайдер, особено в чувствителната възраст на пубертета. Децата на тези родители не ходят на купони, защото там някой може да пие, пуши или ползва наркотици. Не излизат с приятели, ако с тях няма възрастен. Ако се влюбят, връзката им трябва да се развива пред погледа на родителя и той да е запознат с всяка малка интимна подробност от нея. Постоянните телефонни проверки ги правят обект на подигравки. А публичната свръхпротекция - вербална или поведенческа (да му смъкнеш шапката до ушите на излизане от училище или да му извикаш "като тичаш внимавай да не се изпотиш!") е унизителна за всеки подрастващ.
Голяма група от хеликоптерните родители изхождат от перфекционистичната си нагласа всичко да се случва по най-добрия начин. Перфекционизмът е форма на невроза и силна тревожност. Той се оглежда преди всичко в погледа на другите, които дават така нужната висока оценка за постигнатото, но също и изправя практикуващият го пред нелеката задача постоянно да завишава критериите си върху детайлите, което задължително води до загуба на общ поглед върху цялата картина.
Родителят перфекционист обикновено живее в идеално подреден свят. Никой не може да подреди бюрото така, както той ще го направи, следователно бюрото се оправя само от него. Същото е и с чиниите, със сгъването на дрехите, с готвенето, с чистенето, с писането на домашни, с ученето. Такъв родител има доста солидно оправдание - "то е дете, нека играе, като порасне цял живот това ще прави." Истината обаче е, че тези родители са преуморени. От толкова битови задължения рядко могат да отделят време да обърнат качествено внимание на децата си. Те винаги говорят само по същество, решават казуси и отговарят на конкретни нужди. Понеже не си дават почивка и работата в ежедневието им тежи, те са постоянно на ръба на силите си и точно от това усещане искат да спестят на децата си.
Ефектът: Синовете и дъщерите, разбира се, стратегически имат задачата да разширяват границата на безгрижието си. Имайки 24-часов асистент до себе си, те стават лениви, хаотични, безотговорни и капризни. Липсват им елементарни умения за справяне в битов аспект. При тях отсъстват здравословни навици, трудно създават рутина, липсва им мотивация и се отказват при най-малкото затруднение. По-късно, когато съзреят, те се превръщат в консуматори, използвачи и така организират живота си, че да се снабдят с арсенал от хора, които да им вършат работата. Класически пример за това са "мамините синчета", "златотърсачките" и хората, които изпадат от конкурентната работна среда, защото им липсва борбеност и не умеят да защитят компетенциите си. Дълбоко в основата на тези пораснали деца стои ниската самооценка и потиснатото самочувствие, заради отнетата им възможност за автономно справяне.
Подценяващият родител
Третата група хеликоптерни родители приличат до известна степен на втората, но корените идват от другаде. Подценяващият родител убива всяка детска инициатива за опитност, за емоционално и социално израстване, още в зародиш. Този тип родители нямат никаква представа кога детето им е "узряло" за дадено нещо. Изразите "Малък си още за..." и "Това не е детска работа" са най-честите реплики, с които се защитават продължителните практики на ограничение, забрана и изключване. Още от възрастта на прохождането, тези родители започват да определят субективно обема на свободно движение и в прекия и в косвения смисъл, не според психо-емоционалното и физическото развитие на детето, а според личната си преценка за сложността на задачата и за възможността за справяне на тяхното дете. Когато зад такава преценка не стои обективното минимизиране на потенциални рискове, а подценяване на способностите му, тогава лишаването на детето от трупане на житейски опит от лични преживявания, негативни или положителни, го проваля в опита му да създаде такъв и като резултат затвърждава хипотезата на родителя, легитимирайки правотата му. Този омагьосан кръг засилва родителската тревожност, блокира инициативата у детето и създава арсенал от оправдания с външен произход при всяко несправяне в процеса на учене и опитност. Липсата на адекватност в преценката води до социална и мотивационна инвалидизация на детето.
Ефектът: Синовете и дъщерите на подценяващите родители нямат самочувствие и увереност, че са способни да се справят сами с предизвикателства. Обикновено са инфантилни, неинициативни, когато попаднат в конкурентна среда и развиват качества като завист, ревност и отчужденост. Много от тях обработват фрустрацията си чрез пасивна агресия спрямо ниските или посредствените си резултати в училище и в определени битови и социални дейности. Склонни са към елиенация, депресия и отказ от групови занимания с връстниците си.
Естествено, ролята на родителя е да предпази, защити и постепенно да
въведе детето в живота, създавайки му условия за изграждане на умения за
справяне. Всички гореописани качества присъстват и в живота на
конструктивно функциониращото родителство, но те съществуват единствено в
рамките на адекватните граници. Неадекватността е проява на категорична
мисловна нагласа, систематично поведение и затвърдени убеждения.
Крайностите, както във всяко нещо, изкривяват резултатите в посока,
която нанася повече вреда, отколкото полза./life.dir.bg
Социални, пенсионни и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България- Патронато/КАФ Servizi sociali, pensionistici e legali per i Bulgari in Italia e per gli Italiani in Bulgaria- Patronato/KAF! Tel: 3356318424 или на e-mail: info@sportellodelconsumatore.eu
