Автор: Катя Стоянова/BurgasNovinite.BG
Поради кризата за сезонни работници от чужбина, Министерски съвет на Италия актуализира декрета, увеличи квотата и регламента техния престой в държавата. Квотата е увеличена от 69 700 сезонни работници за миналата година, на 82 705 за предстоящия сезон 2023. Като се има предвид броя на миналогодишния дефицит на сезонни работници, не би могло да се каже, че настоящото увеличение на квотата, дава адекватен отговор на нуждите за брой сезонни работници в Италия.
С настъпването на лятото в Италия има липса на сезонни работници , хора, заети на работни места, свързани с лятото, от хотелиерски и туристически услуги, до кетъринг и селско стопанство. В сектора на туризма и хотелиерството, основната организация в сектора, Federalberghi беше изчислила за миналата година, че липсват 300 000 работници . От тях около една трета се изразяваше в липса на сервитьори, готвачи , бармани , рецепционисти , аниматори и туристически агенти .
Миналото лято няколко бизнеса от бранша обявиха предсрочно затваряне, поради липса на хора, които да помогнат.
Така наречената " сезонна извънредна ситуация ", както обикновено се нарича в медиите, със сигурност не е нищо ново. От няколко години насам, с наближаването на летния сезон , въпросът става централен в обществения дебат. Смята се, че основният доход е обезсърчил потенциалните кандидати да приемат лятна работа. Данните на INPS обаче показват обратното.
Според информацията, с която разполага социалноосигурителната институция, наемането на сезонни работници се е увеличило през последните две години , т.е. откакто са въведени гражданските доходи . Освен това липсата на сезонни работници засяга не само Италия . В няколко страни в Европа, някои от които не предоставят базов доход или еквивалентни мерки, предприемачите не могат да намерят персонал за лятото . Този проблем е актуален и въпросът се обсъжда също и в Испания , където въпреки че безработицата за миналото лято беше 13,4% но въпреки това 100 000 работни места сезонни за запълване останаха свободни. Аналогична беше ситуацията и във Франция .
Следователно причините за тази криза изглежда са по-свързани с предлаганите условия на труд: смени , които могат да надхвърлят десет часа на ден, без платен извънреден труд или нощни смени, празници и разрешителни . Тогава става въпрос за несигурност, структурна в сектора, при положение, че договорът приключва със сезона. И тогава вечната чума на черното, с предположения, които остават частично или напълно потопени, с цел укриване на данъци и вноски. И накрая, имаше елемент, свързан с мобилността на чуждестранни работници поради ограниченията, свързани с пандемията.
Според данните, публикувани от Инспекцията по труда в Италия за 2020 г., средният доход на сезонен работник е на месец е изключително нисък, или малко над половината от средната основна заплата само в сектора на общественото хранене.
