Андрей Ковачев: Северна Македония е приела преговорната рамка и докато не започне изпълнението ѝ, няма да започнат и преговори

  

Андрей Ковачев, евродепутат, в интервю за обзора на деня на Радио focus-news.net "Това е България“.     

В началото на месеца парламентът на Северна Македония прие промени в Закона за сдруженията и фондациите, внесени от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, и в Закона за политическите партии по предложение на социалдемократите. Приетите промени идват след откриването на български клубове в страната с имената "Ванчо Михайлов“ на 16 април в Битоля и "Цар Борис III“ на 7 октомври в Охрид, срещу които бяха извършени и нападения. Според текстовете, тези български клубове ще трябва да сменят имената си. Властите в Северна Македония не одобряват и създаването на ново българско сдружение, което да носи името на цар Фердинанд.

Македонският премиер Димитър Ковачевски защити новоприетия закон, а външният министър Буяр Османи, който тези дни бе на работно посещение у нас, съобщи в София, че Северна Македония ще изпрати законопроекта на Венецианската комисия. Но и  след посещението на министър Османи не разбрахме, защо не се спазват постигнатите договорености за правата на определилите се като българи? Не стана ясно какво правят властите в Северна Македония по задълженията, поети с Протокола и Договора за приятелство между двете държави. По темата разговаряме с евродепутата Андрей Ковачев, заместник-председател на групата на ЕНП в Европейския парламент, който дълги години е посветил работата си по темата. Г-н Ковачев, видимо нищо от предложението на Френското председателство не се спазва в Скопие. Защо вместо да се облекчи, ситуацията се усложни?

Съответно ако не спазва приетата преговорна рамка за Република Северна Македония, то не могат да започнат и същински преговори за присъединяване на тази държава към Европейския съюз. Всичко зависи от тях. Явно, че надпреварата между управляващи и опозицията ДПМНЕ и югокомунистическата крайно прокремълска левица заедно с ДПМНЕ, които също се надпреварват в тази сфера да привличат повече гласоподаватели с омраза към българите и към всичко свързано с България, се подема и от управляващите. И приемането на поправките в тези два закона е изключително тъжен акт на недобросъседство. Създаването на някаква допълнителна историческа комисия, която да бъде цензор, цербер, който да казва на гражданите какво име имат право да използват, каква историческа личност имат право да използват и каква нямат право да използват, като странно, не са включени и комунистическите личности и събития, свързани с тежки престъпления срещу човечеството, с терор, с десетки хиляди, които са били подложени на такъв терор за това, че отстоявали своята българска идентичност след 1944 година, не само подложени, но и пращани в концентрационни лагери, по затвори и убити. Между другото, и някои от тях са били и част от АСНОМ - Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония – като Методи Андонов -Ченто например, които след това защото отстояват своята българска идентичност са подложени на репресии. Затова пак да кажа, европейската интеграция е двупосочна улица. Ако тази държава не желае да преодолее комунистическото си наследство от Югославия и иска то да бъде част, тази идеология, с която да бъде част от Европейския съюз, то това няма как да стане. Много се надявам, все още се надявам, че ще има или смелост в част от политическия елит на тази държава да се противопостави на инерцията и на истерията от миналото, които представят българите и българската администрация като нацисти, като фашисти, окупатори, асимилатори. А виждаме, че същата реторика използва Путин по отношение на Украйна.

Външният министър на Северна Македония Буяр Османи, който бе на работно посещение у нас, съобщи, че страната му ще изпрати законопроекта на Венецианската комисия. Каква е играта с този ход?

Това наистина не го разбирам като ход. Те го приеха този законопроект за мълниеносно бързо време. Веднага, с единодушие, някакъв екстаз имаше в тях – ето, ние го предлагаме от опозицията, веднага се съгласиха от управляващите: дайте набързо да го приемем. Сега решили да го изпращат. То трябваше предварително да го изпратят, ако сериозно смятаха да запазят или да уважават правата на всички техни граждани, македонски граждани, които имат българска етническа идентичност и помнят своя български произход, или по-точно имат смелостта публично да заявят своята българска идентичност и своя български произход. Огромна част от хората знаят много добре истината, но поради инерцията от миналото и създаването на такава психоза срещу българите се страхуват за своето работно място, за своите деца в училище, да заявят публично своята българска идентичност и български произход. Затова и инициативата, която в сегашното Народно събрание в България е подета от моите колеги г-н Радомир Чолаков и г-жа Екатерина Захариева за промяна в Закона за българското гражданство и публикуване на указите на вицепрезидента за тези, които получават българско гражданство по произход, както и да бъде публичен регистърът към Министерството на правосъдието, който се води от 2001 година за всички лица, които са получили българско гражданство по произход, е много важна стъпка в посока на дестигматизация и за подобряване на ситуацията на нашите сънародници в Република Северна Македония. Надявам се да няма българска партия, която да не подкрепи тази промяна, този законопроект на моите колеги от ГЕРБ за създаването и на статут на церемония по връчването на българското гражданство пред знамето и пред герба на България.

Г-н Ковачев, нищо не се чува вече за вписването на българите като държавотворен народ в преамбюла на Конституцията на Северна Македония. Стана известно в четвъртък  изявлението на лидера на опозицията Християн Мицкоски, според когото няма мнозинство в парламента на Македония, поради което няма как да бъде променена и Конституцията. И като че ли този въпрос също някак си уж между другото отиде на заден план.

Ще повторя това, което казах в началото: европейската интеграция е двупосочна улица. Република Северна Македония е приела преговорната рамка, в която е записано, че да започнат преговори, трябва да има промяна в Конституцията и българите да станат държавотворен народ. Докато това не се случи, просто няма да започнат преговори. Но това е условие, което самата Република Северна Македония е приела. И е странно отношението на ДПМНЕ, че не желае да започнат преговори за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз, защото казвайки това, а то зависи от него, зависи от неговата партия, след като управляващите са приели френското предложение, което включва включването на българите в Конституцията, то за да започнат тези преговори, това трябва да се случи.

Дали посещението на Османи в София не бе сондиране доколко и каква българска реакция ще има в случай, че не се изпълнява или се забавя изпълняването по рамковото споразумение за европейско членство?

Не знам, какво има общо посещението в София с това. Защото това не е вече български проблем или билатерален проблем със София, това е европейско условие за започване на преговори. Това означава, че трябва наново, ако Република Северна Македония изведнъж каже: "Ние го приехме, обаче няма да го спазваме“, означава, че трябва наново в Съвета да се търси нова преговорна рамка за Република Северна Македония. Това може с години да спре започването на преговорите с Република Северна Македония. Аз се надявам да не бъде така. Аз бих искал Република Северна Македония да започне преговори, да се изпълнят условията по преговорната рамка и не само включването на българите в Конституцията, но и напредък по историческата комисия, намаляване на дискриминацията, която се вижда в момента – нашите български сънародници с македонско гражданство, които са коренни жители на сегашната Република Северна Македония в Битоля, в Охрид, в Гевгелия, в Струмица, навсякъде, в Куманово, където и да било, в Скопие, те трябва да имат абсолютно същите права както всеки друг гражданин: право на сдружаване, право на собствена идентичност, на запазване на своите традиции, на право да не бъдат обект на говор на омраза, техните деца в училище да не бъдат сочени с пръст, да не бъдат наричани "фашисти“ или "татари“, да не бъдат наричани "предатели“, да нямат проблеми на работното им място ако кажат, че са българи. Много са тежки проблемите, които идват от комунизма в Република Северна Македония, която за съжаление все още не извърши никаква декомунизация на държавотворното наследство на тази страна, като обясняват винаги, че те са антифашистки народ, ерго антибългарски и антифашистка държава, Тито им е дал държавата и като такава антифашистка държава, ерго антибългарска, това е залегнало в основата на тяхната държавна идеология. Това е много тежък въпрос, много тежък момент. Аз съм съгласен с тези в България, които казват: "Нека да търсим общото, нека да правим положителни стъпки по отношение на свързаност“, най-накрая Коридор № 8 трябва да се развие, железопътна линия трябва да има между София и Скопие. Много е тъжно, че толкова години тя се блокира от страна на Скопие, колко съвета бяха провалени, въпреки че имаше финансиране и от Световната банка, и от Европейския съюз. Не се върши почти нищо в тази посока. В образованието може да си сътрудничим, още повече за млади хора – за да имат те възможност да се обучават, да получават образование в България. Отпадането на 100% на роуминга и приемането на български инвестиции в Република Северна Македония. Да има културни програми, телевизии, медии – не само в кабелните телевизии да има сръбски програми, но да има и много повече български програми. Всички тези елементи трябва да бъдат на дневен ред, трябва да се работи по тях, за да може наистина да се забрави малко тази омраза, наслагвана с десетилетия от миналото и младите хора да не се мразят. Това е много важно. Няма как младите да нямат лошо отношение, ако от учебниците в училище получат такава образователна закалка, в която пише, че твоят съсед е бил фашистка държава, която се е опитвала да те асимилира и да те окупира, и те са дошли в VI век като татари отнякъде, и се опитват да асимилират коренното македонско население. Това е много тежък проблем, който трябва да бъде преодолян.

И ако е възможно да спра отново вниманието на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, внесен, както и вие съобщихте, от народните представители от ГЕРБ Екатерина Захариева и Радомир Чолаков. Вие години наред призовавате в изявления, в интервюта, коментари за приемането на такива поправки, за установяването на процедура: връчването на българското гражданство да се осъществява по тържествен и  достоен за значимостта на акта начин. Като се приеме този законопроект, е моят въпрос, каква ще бъде неговата сила? Какво ще бъде неговото значение?

Аз смятам за много важен законопроекта. Първо, той е абсолютно европейска практика. Така е в Германия, във Франция, в много, много държави от Европейския съюз. Това не е някаква тайна, не е нещо позорно, не е нещо секретно. Нашите сънародници са дошли доброволно, доказали са своя български произход с доказателства за това, че техните предци са част от българската етническа общност, било то от Вардарска или от Егейска Македония, и са декларирали, че те самите се чувстват етнически българи. Много е тъжно, когато ни се обяснява от другата страна: "Видите ли, ама те това го направиха, защото искаха да отидат в Германия да работят, и защото един вид са мошеници и лъжци“. Това е обида за тези над 120-130 хиляди души да им кажеш такива грозни неща. И тази стигматизация, тази злоупотреба с българското гражданство, което ги кара на избори да излизат и да казват: "Ето, този градоначалник на Скопие има български паспорт, тази дъщеря или съпруга на министър-председателя или на този депутат, или на този журналист са българи“. Цялата тази стигматизация трябва да отпадне веднъж завинаги с един нормативен акт. Няма никакъв проблем, двойното гражданство е също възможно, не би трябвало да бъде повод за омраза, а абсолютно нормалната процедура, че някой иска да възстанови или да получи гражданството на етническата принадлежност на своите предци. Това за мен ще бъде сериозна крачка. Аз знам, че със сигурност ще има шок първоначално у някои хора, но трябва да се премине през това, за мен е важно, не само за мен, смятам, че е много важно да се премине през това. Даже между първо и второ четене би било добре да има и възможност за отнемане на българско гражданство на тези, които злоупотребят с него.