След решението на Народното събрание в рамките на своя мандат БНБ трябва и ще направи прехода плавен и ще подготви всички процеси за функциониране в рамките на евросистемата. За тази цел БНБ притежава капацитет и експертиза, - познаваме и опита на другите присъединили се страни. Управителният съвет е мобилизиран за работа по въвеждане на еврото.
Създаването на ЕС и общите пари е политическо по характер, разширяването с нови членове е също с политически и геополитически измерения. Еврозоната е продължение на ЕС и цели да формира обща европейска платежна общност. БВП на еврозоната представлява почти 85-90 % от БВП на ЕС, това, което остава извън еврозоната, е маргинално. Чрез своя паричен съвет България отдавна функционира по правилата на еврозоната, тя е член на Европейския валутен механизъм и Банковия съюз и реално няма парична самостоятелност (такава беше и целта на въвеждането на паричния съвет, - да се съкрати паричната дискреция). От четвърт век паричната динамика на България следва пасивно политиката на ЕЦБ. Доверието в лева идва от доверието в котвата, т.е. в еврото. Де факто
Левът отдавна е станал евро.
Доколкото съм запознат, възможността за приемането на еврото в Хърватска и България през 2023/24 г., е дискутирано на политическо ниво отдавна и в настоящия момент тази възможност не бива да се пропуска.
От решаващо значение е политическата и социална нестабилност в страната, както и влошаващата се траектория на публичните финанси в средносрочен план, които са заплаха за стабилността на настоящата парична система. В обозримо бъдеще не се вижда консолидирана политическа система. А историята е показала, че политическият хаос и липсата на държавност водят логично до паричен и финансов колапс.
Към това трябва да се добави нещо важно. Паричният съвет е ефективна институция, но при липса на подкрепящи я други институции, най-вече политически, административни, антикорупционни, на публичните финанси и пр., - нейната пределна устойчивост се изчерпва. Това е и основната причина паричните съвети да не живеят дълго и да фалират. Изключение е паричният съвет в Джибути, който функционира от 80 години. Но има автократичен режим на президента Исмаил Гелех, подкрепен от Запад, седем чуждестранни военни бази, перманентен приток на легални и нелегални капитали и помощи. Населението на страната е от 1 милион души.
За плюсове и минусите, за готовността на България
За да не повтарям дебатите по техническите загуби и ползи, ще отбележа следното. Анализът разходи/ползи не може да бъде основа за вземане на подобен тип макроикономически решения. Този анализ работи най-вече на микроикономическо ниво, при вземане на инвестиционни решения, - да построиш завод, да инвестираш в опредени активи и пр. В макроикономиката, бъдещата динамика на променливите, растеж, инфлация, доходи, лихви и пр., зависи от прекалено много фактори и неопределеност, за да може тези променливи да се прогнозират. Прогнозите варират според моделите и тези, които ги правят, а като принцип никога не се реализира. Бъдещето никога не може да се изчисли, да се изчисли може само миналото. В конкретен план, повечето анализи в рамките на оптималните зони и конвергенцията изчисляват миналото. Ползата от този тип упражнения е безкрайно малка. В макроикономиката и политическите процеси дисконтирането на бъдещето е невъзможно, сконтовият фактор е неизвестен. Именно затова
Изборът за еврозоната може да е резултат единствено от политическо, стратегическо решение.
Що се отнася до готовността на България, то и след 30 години готовността няма да се промени значително. Не съм убеден, че реалната конвергенция, най-вече тази в доходите, ще се ускори, или че ще има момент, в който ще кажем - "България е готова за общите пари". Преди 20 г., в годините на Президента Първанов, ръководех изготвянето на доклади, в които правехме анализи на готовността на България да приеме еврото. Мога да кажа, че от тогава до днес, готовността не се е изменила кой знае колко (ако изобщо могат да се изведат научни "критерии за готовност"). Не мисля, също, че през 1999 г. страните, приели еврото, бяха подготвени, както и тези, които в последствие се присъединиха.
За загубата на суверенитет
Изследванията ми върху парична история на балканските стани, в това число България, категорично ме доведоха до заключението, че в региона никога не е имало самостоятелни парични системи. Съществували са зависими парични режими, прикрепени към паричната система на определен геополитически и финансов център. В този смисъл, паричен суверенитет не е имало никога, освен ако не се разбира физическият носител на парите - монетите и банкнотите.
В теоретичен смисъл балканските пари (носещи името на страшния лъв - лев, лея, лек) са били производни, или както ги нарича американския икономист Б. Коен "квази пари" и "псевдо пари". В йерархията на паричната пирамида, която отразява геополитическата йерархия, парите на балканските страни са на най-ниското ниво. Единственият начин да се изкачат нагоре към върха на пирамидата е да се прикрепят към водещите, топ валути (чрез Паричен съвет или чрез паричен съюз).
Ще дам ретроспективен пример с България. В Отоманската империя нещата са ясни - съществувал е сребърен стандарт, а по-късно самата Отоманска система става силно зависима от Великите сили, особено след Кримската война. След Освобождението на България се копират правилата на Латинския паричен съюз (водещ център е Франция), включително сребърното и златно съдържанието и формата на монетите. В периодите, когато е имало отклонение от правилата, се е появявало ажиото (отклонение на пазарния курс злато-сребро от официалния), което е водело до криза на публичните финанси. Чак през 1905/06 г. системата се стабилизира, понеже стриктно се спазват правилата на златния стандарт, а публичните финанси са уравновесени. След войната Обществото на народите изпраща своите "парични доктори и контрольори" (Жак Рюеф), за да стабилизират лева, което е направено през 1926/28 г. с помощта на заеми. България плътно следва златно разменния стандарт, приет от конференцията в Генуа, с Англия и Франция начело. Паричната политика е сведена до минимум.
В резултат от Голямата депресия и политически причини България бързо навлиза в германското геополитическо и икономическо "жизнено" пространство, а курсът на лева и емисията на левове управляван в рамките на клирингите при пълен валутен монопол на БНБ. След Втората световна война, левът, отново е привлечен от друг център, той следва плътно съветската рубла, а на един по-късен в рамките на системата на СИВ и преводната рубла. Кратките периоди, в които сами сме управлявали парите си са свързани с инфлация, девалвация и кризи. За това съм писал подробно.
Като обобщение, паричната зависимост е структурна детерминирана и производна от изостаналото развитие, липса на капитали и конфликтна политическа система. Историята показва, че зависимите парични режими могат да са много успешни, ако се спазват правилата за здрави публични финанси и стабилна политическа власт. В горния ред на мисли, България днес не губи паричен суверенитет, защото го е нямала и го няма, в случая тя отдавна го е делегирала на друг. Влизайки в еврозоната, страната ни може да се сдобие с частичен суверенитет (често се говори за "споделен суверенитет", както каза управителят на изслушването в Народното събрание), разбира се в рамките на нейното икономическо и политическо тегло.
За еврозоната и бъдещето на еврозоната
Поведенческият модел на еврозоната премина през няколко етапа, това определя и отношението към нея. Първият етап бе консервативен и крайно обнадеждаващ, за моите консервативни разбирания. Тогава, през 2002 г., писах статии и издадох книга (съвместно с К. Христов и Б. Петров) "От лев към евро. Кой е най-добрият път?", в която пледирахме за едностранна евроизация, считайки, че това ще сложи окончателно юзди на българските политици. След това дойде кризата, а после и крайното разхлабване на паричната политика, най-вече след 2012/14 г., когато ЕЦБ провеждаше политика на количествени облекчения, при отрицателни лихвени проценти.
Може да се предположи, ЕЦБ на практика таргетираше обслужването на публичните дългове, а не инфлацията. За мен, и повечето български икономисти, това беше неправилна политика. Голяма част от днешната инфлация е несъмнено продукт на тези решения. В тези моменти съм си мислил, че еврозоната няма бъдеще, и ще последва крах. Дълговете растат, ножицата на Таргет балансите се разтваря и пр. И като че ли за България е по-добре да се остане с Паричния съвет, да е вън от еврозоната.
Внимателното и непредубедено вглеждане обаче води до две заключения.
Едното, е, че един хипотетичен разпад на зоната е малко вероятен поради факта, че ЕС и еврото са политически проекти, а взаимната обвързаност на икономиките и паричните потоци е толкова голяма, че крахът би бил с гигантски размери, значително надминаващи, всичко, което е видяно в паричната история до днес. Това може да стане само след някакъв гигантски катаклизъм, при който разпадането на СИВ и СССР ще са незначителни събития. Но и дори да стане, връщането на националните пари няма да намали, а ще усили многократно конфликтите, националното печатане на пари и враждебни девалвации. Не съм убеден, че при национални пари, реакцията на пандемията би била различна от това, което направи ЕС и ЕЦБ.
Другият момент е, че с паричен съвет или вътре в зоната, един разпад за България ще същото катастрофално влияние. Търговските и финансови потоци на България и в двата случая са насочени в ЕС и еврозоната. А и няма да има към какво да се прикрепим и презавържем (освен към златото), защото Германия и Италия ще бъдат едно и също. Ще се наложи да печатаме пари.
Ще добавя, че след 20-те години евросъществуване, все ЕЦБ и ЕС повече се разбирате механизмите на действие на центробежните сили в еврозоната (идващи от еднаквите номинални лихвени проценти и различните нива на инфлация, които създават балони в периферията). Това доведе до изграждане на система от общо банково и финансово регулиране като основен инструмент за борба с асиметричните шокове. Осъзнава се и липсата на общи фискални фондове. Европа в момента, въпреки критиките, които може да и отправим, има повече механизми за съпротива срещу симетрични и асиметричните шокове. В геополитически план ЕС трябва да намери своята самостоятелност и България трябва активно да участва в този процес.
Като обобщение
Решението за интегриране на еврозоната е взето от българския парламент и усилията на политици и икономисти трябва да се съсредоточат това да стане плавно и безболезнено. БНБ е основна водеща институция в този процес. Публичните финанси трябва да се стабилизират и контролират, независимо от натиска за социални разходи. Вътре в еврозоната или вън от нея - дисциплината и контролът върху използването на еврофондовете и други парични източници е основно условие за развитие. Дебатът разходи/ползи е интелектуално интересен, аз бих взел отношение по конкретните аргументи. За мен обаче той не е от съществено значение.
*Проф. д.ик.н. Николай Неновски е член на Управителния съвет на Българската народна банка. Доктор на икономическите науки с тема на дисертацията "Паричният ред. Критика на теорията на парите". Член на Управителния съвет на Европейската асоциация за история на икономическата мисъл, основател и директор на Международния център за парични изследвания към УНСС, основател на Мрежата за парична и финансова история на Балканите, в рамките на Централните банки на Балканските страни, основател на Българското общество "Фридрих Хайек", гост-лектор в Италия, Русия, Япония, САЩ, Ливан, Унгария, Румъния, Сърбия./business.dir.bg
