събота, 12 ноември 2022 г.

Британският бежанец за Рут Колева - тъпа, лицемерна и безочлива

 

Тази седмица отново ми се объркаха плановете и няма да ви разкажа историята, която бях намислил. Заради събитията през последните дни, които изпълниха с бушуващи мисли дори и моята не дотам окупирана от мозък британска глава, ще се опитам да ви разкажа една история за три поколения българи. История за Перущица, пише flashnews.bg

Перущица е малък град в пловдивска област, чиято история започва от 7000г. пр. н.е., когато там е имало праисторическо селище.

После през Античността, а след това и през Средновековието Перущица е било голямо и силно селище, което си е имало и крепост.

Първото поколение българи, за което искам да ви разкажа е това от края на 19-ти век живеело в Перущица.

Вие, може и да помните от уроците по история, но за мен като новоизлюпен българин беше много покъртително, когато прочетох за бруталното клане, което турският башибозук е направил в Перущица при потушаване на Априлското въстание 1876 г. 

Жителите на Перущица почти цяла седмица са издържали под обсадата на турския башибозук по време на Априлското въстание.

Голяма част от хората са направили опити дори да се предадат на няколко пъти, но парламентьорите са убивани на място от надушилите погром и плячка турци.

Към обсадата се присъединява и редовна турска армия, подлъгана от башибозука, че в Перущица заедно с местните хора се крият и сръбски и руски бойци.

Градът е подложен на невиждан погром, обстрелвани с топове, укрилите се в църквата хора, повечето, от които жени и деца, не са смеели да се предадат, защото са били уплашени, че ще бъдат изнасилени и изклани.

„Други, по-страшни зверове набодяли на ятаганите си годиначета деца, като ябълки, които пищели до бога и обвивали тънките си ръчички около студеното желязо на ножа, острилото на който безсъзнателно режело крехките пръстца.

Примрялата от жалост и страх майка дигала ръцете си нагоре да помогне на своята малка рожба, но друг башибозушки нож отсичал тия ръце и майката, както и рожбата падали на земята при другите си отдавна паднали братя.“ 

Това пише Захарий Стоянов по разкази на малкото оцелели очевидци за първите опити на перущинци да се предадат. 

Завинаги в историята остава отчаяни край на тази обсада.

Последните оцелели мъже, сред които е емблематичния Кочо Чистеменски, са решили да се самоубият, но били принудени от собствените им съпруги да убият първо тях и децата им, за да не попаднат живи в ръцете на турците. 

Батак и Перущица са градовете пострадали най-много от бруталните действия на османската армия в този период. Над двата големи за времето си, града е проведен истински геноцид и са почти обезлюдени.

Истината за бруталните кланета е установена и разпространена по-късно от международна комисия от дипломати и журналисти.

Бруталните истории стават катализатор за огромно обществено възмущение и подпомагат провеждането на Руско-турската освободителна война.

Жертвите на Перущица и Батак помагат за това днес България да е свободна държава.

Точно 100 години по-късно на мястото на тези драматични събития се появяват белезите на второто поколение, за което искам да ви разкажа.

Хората от това поколение са българи или поне така твърдят.

Нямат нищо общо с Перущица, но решават на едно от свещените места близо до града – хълмът, на който са застреляни тримата български парламентьори, да построят паметник.

Тези хора си имат и преди това паметна плоча, която напомня за подвига и трагичната им съдба.

Но един век по-късно това „второ поколение“  от безродни комунисти решават да употребят паметта им. На хълма е издигнат „Паметник на трите поколения“, който е посветен на 100-годишнината от Априлската епопея.

Само, че авторите на този паметник са решили към трагичната съдба на Кочо Чистеменски и съгражданите му, да пришият и още две чисто политически събития, които имат тежест единствено в комунистическата пропаганда. 

Наред с изкланите за свободата на България жени и деца от Перущица, са почетени тези от Септемврийското въстание от 1923 г. и Деветосептемврийския преврат. 

И въстанието и превратът са тясно политически събития обслужващи пропагандата БКП. Неуспешното въстание е поръчано от Сталин и Зиновиев като част от плана им да се възпламени революционна вълна в Европа, но местните комунисти, които в началото дори не са искали да се занимават, после не само се провалят, ами и през годините безочливо изкривяват историята за тези събития, за да си припишат заслуги в антифашизма.

Нещо повече, Септемврийското въстание, въобще не се е разразило в тази част на страната. 

И така второто поколение българи, използват Перущица и нейните жители от миналото, по най-безсрамен начин за изковаването на собствената си куха пропаганда.

Третото поколение българи, свързани с Перущица живее тук в момента.

Предполагам сте гледали и чели новини и се досещате, че говоря за певицата Рут Колева и екипът на модно списание, които правят „провокативна фотосесия“ върху неподдържаните останки от Паметника на три поколения. 

След като се надига възмущение, че певицата, която е известна със всичко друго, но не и с песните си, се е снимала полугола в мемориала, тя първоначално се извини.

Призна си, че не е имала представа какъв е този паметник, когато го е посетила, но с екипа й били възмутени колко е неподдържан и го почистили, че даже сега решила да дари пари на общината за поддръжката му.

Понеже четенето и осмислянето на български букви подредени в думи, явно не са силната страна на певицата, тя първо не е разпознала надписите на паметника, докато клечи по чорапогащник върху мраморен (и Слава Богу празен) саркофаг.

После няколко дни по-късно явно навързала думите подредени в изречения, посветени на този паметник и все пак научила неговия произход, същата певица реши да се възмути колко лицемерен бил този паметник и хич не заслужавал почитта на хората.  

С други думи хем си толкова тъп да се снимаш полугол на паметник и даже да не си направиш труда да прочетеш табелите какви са.

Хем си достатъчно лицемерен да се извиниш и да кажеш, че ще се погрижиш за паметника.

Хем си още повече безочлив после да критикуваш политическите мотиви зад този паметник.

Това е ярък представител на третото поколение стъпвало по хълмовете на Перущица, за което исках да ви разкажа.

Мен лично, още докато пиша тези редове ме изпълват само негативни чувства свързани и с трите поколения, за които ви разказвам.

Мъка ме обзема винаги, когато чета за трагичната съдба на Кочо и жителите на Перущица от първото поколение.

Гняв изпитах, когато научих колко нагло комунистическата пропаганда от второто поколение е употребила мъчениците от Априлското въстание.

Срам ме хваща, когато се замисля колко неграмотни и в същото време претенциозни са видни представители от това трето поколение, което се вихри в момента.

Истината mate, e че аз никога не съм ходил в Перущица.

Бил съм в Батак и спомените от костницата ме кара да потръпвам и днес. Имах в плана си да посетя Перущица някой ден, но и аз не знаех (явно има причина) за съществуването на въпросния Паметник на трите поколения. 

Сигурен съм, обаче че някой ден ще изпълня плана си и ще посетя Перущица, за да посетя църквата „Св. Архангел Гавраил и Михаил“ и да се поклоня пред останките на жертвите.

След тази история вече знам и, че като отида в Перущица ще се кача на връх Власевица и ще разгледам паметника на Трите поколения. Не защото не съм възмутен от причините този монумент да бъде построен, а тъкмо заради тях. 

Защото този паметник е повод да знаем и да помним различни важни историческия събития без значение дали са славни или срамни.

Паметниците служат точно за това.  А, не да се снимаш голия задник върху тях. 

Освен да чета за паметници и комунисти обичам да посещавам и различни красиви места в България. Къде съм ходил можете да видите на Фейсбук-страницата ми: https://www.facebook.com/britanskiabejanec

“Sportello del Consumatore” di Roma

Социални и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България!

Новините от днес и със задна дата