Най-важното в такъв случай е да с е набави информация, с която да предвидим действията на Сашко. Това заяви главен инспектор Иво Бешков от Института по психология на МВР в предаването „Денят започва“ по БНТ.
На база на показания, че за това дете са полагани особено големи грижи. Това не е обикновено дете. От него можеше да се очаква нещо различно, което да ни изненада. То живее в собствен свят. То е хиперактивно и е физически здраво. Близките хора се стремят да го впишат в нашето общество. То да бъде полезно за себе си и за останалите, добави Бешков.
Другата информация, която придобихме е, че обича да играе на криеница. Това е нещо, което в неговия свят е важно, което не е изненада, че може да се скрие. Освен това избягва комуникация с хора. Затова е възможно да са минали покрай него и да не са го видели. Имаше информация, че не се страхува от тъмнината и животните. Сашко има инстинкт за самосъхранение, каза още той.
Според него бащата е изпуснал детето, но не е направил умишлени действия да го укрие.
Нито за момента в щаба не сме си помисляли, че можем да спрем да търсим Сашко. На много ранен етап, нашето становище беше, че с голяма степен на вероятност може да се твърди, че бащата не е укрил детето. Най-голямата радост за всички е, че то е живо. В момента докторите са тези, които могат да дадат повече информация за състоянието му, посочи гл. инспектор Бешков.
Той отбеляза, че не е разговарял с майката на Сашко. И добави, че към момента не е разпитвана.
Бабата на Александър, днес го посети в стаята му в столичната болница "Пирогов", за да го нахрани и да се увери, че той наистина е добре.
Пред Нова телевизия жената разказа, че още в събота приготвя любимата на внука си супа, убедена, че той ще бъде открит скоро.
„Съвпадение ли беше или не, важното е, че супата му я направих и след два часа казаха, че са го намерили”, споделя Анна Алексова.
С всеки час детето връща силите си, споделя баба му.
„Той вече започва да говори. Казва „тате”, „баба”, казва „супата”, дали идва супата, „банан", „баница". Всичко започва да иска. Вече гледам, че е по-жизнен. Не се е променил, само малко е отслабнал”, казва бабата.
Анна се надява внукът ѝ да бъде изписан скоро.
„Вкъщи ще се чувства най-добре. Сега му разказвам „ще си редиш пак пъзели, ще си рисуваш, ще си играеш". И той така виждам, че гледа по-бодро, по-ведро”, разказва Анна Алексова.
Социални и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България!
