Учени от университета в Нюкасъл и университета в Сидни написаха есе, публикувано в The Conversation. В него те питат защо "избираме да унищожим" нашата планета - а с нея и себе си?
Материалът се концентрира около климатичните изменения и идва на фона на проведената среща COP27.
Доклад на ООН от миналата седмица установи, че дори и всички нации да изпълнят климатичните си цели през това десетилетие, планетата пак ще се нагрее с катастрофалните 2,5 ℃.
Водещите световни учени в областта на климата от десетилетия предупреждават за опасностите от непрекъснато нарастващите емисии на парникови газове. Междувременно правителството на САЩ и Exxon са били наясно с потенциала за причинена от човека климатична катастрофа от 70-те години на миналия век, твърдят изследователите от Нюкасъл и Сидни.
Зависимостта от изкопаеми горива е толкова широко приета, че се е превърнала едновременно в жив и идеологически начин на глобален живот. Изкопаемите горива, под тази хегемония, не са просто инструменти. Те са "естествено състояние на съществуване" и да се поставя под съмнение тяхното господство означава да се поставя под въпрос структурата на обществото.
"Имаше надежди, че глобалната пандемия може да е изместила световните икономики от зависимостта им от изкопаеми горива, тъй като локдауните намалиха потреблението на енергия, а прогресивните политици предложиха алтернативни политически програми", пишат учените, но коментират, че техните надежди не са се реализирали.
"Безкрайният икономически растеж, подхранван от изкопаемата енергия, е толкова фундаментален, че е извън здравия разум да бъде поставен под въпрос. Но на практика той унищожава планета и обрича бъдещите поколения", пишат учените.
Експертите предлага решение на този глобален проблем. Отговорът според тях се корени в намаляването на растежа или в "планирано и справедливо свиване на богатите икономики", докато не може да се постигне разумна устойчивост.
Според есето това може да бъде постигнато с намаляване на работния ден, гарантиране на по-високи заплати, за елиминиране на "работещите бедни" и нови данъчни политики.
Критика
Свиването на икономиките обаче би намалило социалната мобилност и би довело до увеличение на бедността. Дори то да е решение на проблема с климатичните промени, то "лекарството би имало доста странични ефекти", смятат критици на предложението.
Според тях трябва да се инвестира повече в зелена енергия, разработката на ново поколение ядрени реактори и термоядрен синтез. Те биха намалили потреблението на изкопаеми горива и петролни продукти. Последните обаче ще продължат да се използват, защото са в основата на производството на синтетични тъкани, пластмаса и още множество продукти.
Спирането на икономическия растеж пък би довел до риск от деиндустриализация. Ефектите от нея биха били подобни на най-неуспешните моменти в историята на Източна Европа през 90-те години на миналия век. Тогава някои правителства изгубиха много от икономическия си и човешки потенциал по пътя на трансформацията от планова към пазарна икономика.
Въпреки това ефектите от климатичните промени може да е още по-тежък, ако на тях не се реагира подобаващо. Освен природните катаклизми, човечеството би се сблъскало с появата на зони негодни за живот, мигрантска криза от невиждани пропорции и дори войни за вода.
Припомняме, че по-рано този година изследователят по устойчивост Гая Херингтън влезе в новинарските заглавия, след като заговори за проучване, предсказващо края на цивилизацията ни. То е дело на учени от Масачузетския технологичен институт и е проведено през 1972 година. По нейните думи, наистина сме близо до такъв колапс, който може да се случи около 2040 година.
Сега тя обяви, че се придържа към мрачната си прогноза. По думите ѝ, глобалното изменение на климата и свързани с него бедствия вероятно ще доведат до икономически и обществен колапс. Според Харингтън обаче не е късно да предотвратим този развой на събитията. "Ние сме напълно способни да направим огромни промени", коментира тя пред The Guardian.
Социални услуги за българи в Италия и за италианци в България!
