сряда, 10 юни 2020 г.

Гръцко-италианска офанзива срещу Турция: какво ще спечели България

Гърция и Италия подписаха много важно споразумение, което подрива претенциите на Турция да се разпорежда с природните ресурси в източната част на Средиземно море. Анкара неотдавна подписа договор с властите в Триполи за морските икономически зони (виж по-долу), но Атина и Рим слагат контра. Гърция не спира дотук - търси споразумение и с Египет и ако го постигне, съвсем ще попречи на Турция да черпи изгоди в богатия и непроучен район, съобщи business.dir.bg.

От всичко това ще се възползва и България, особено след като бъдат построени Източносредиземноморският газопровод и интерконекторът с Гърция. 

Как Атина и Рим подляха вода на Анкара

"Отговор на Анкара чрез Рим", е заглавието, под което "Катимерини" съобщава за вчерашното подписване на споразумението между Гърция и Италия за разграничаване на изключителните икономически зони между двете страни, предаде БТА. Документът беше подписан в Атина от министрите на външните работи на двете страни Никос Дендиас и Луиджи ди Майо.

Изданието отбелязва, че споразумението съдържа ясно и недвусмислено послание към Турция. От една страна Атина е показала силни дипломатически рефлекси, а от друга - чрез клаузите на документа се признава, че Гърция си запазва в пълна степен правото да разшири териториалните си води от 6 на 12 морски мили, доколкото островите разполагат с континентален шелф и морски зони (Турция се противопоставя категорично на разширяването на гръцките териториални води на 12 мили и дори е заявила, че това би било причина за война - б.ред.)

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис е коментирал, че споразумението признава суверенни права на всички територии - континентални и островни. Той е определил договора като "решаващ принос за мира и стабилността на региона ни", а външният министър Никос Дендиас е казал, че това е "исторически момент" и е заявил, че разграничаването на морските пространства "се постига с валидни спогодби, а не с кухи споразумения като това между Турция и (премиера на либийското Правителство на националното съгласие Файез) Сарадж и със сигурност не с едностранно внасяне на координати".

"Катимерини" пише още, че следващата цел за Атина е разграничаването на изключителните икономически зони с Египет, което обаче ще бъде доста по-трудно и среща обективни затруднения, защото Кайро е насочило вниманието си към Либия. Спогодба между Гърция и Египет обаче на практика би обезсилила меморандума между Анкара и Триполи, защото би го лишила от привидно законния му аргумент да оспорва гръцките суверенни права, коментира гръцкото издание.

За "споразумение в Йонийско с поглед към Егейско море" пише и "Ефимерида тон синдактон". Вестникът пише обаче, че споразумението е оставило въпросителни за правата на риболов и за влиянието на островите при определянето на икономическите зони.

Същевременно основната опозиционна партия СИРИЗА се е изказала положително за споразумението, като е поискала разширяване на гръцките териториални води на 12 морски мили и изработването на национална стратегия.

"След историческата крачка с Италия, ред е на Египет", пише "Та неа". Вестникът пише, че споразумението с Италия не влияе пряко върху турско-либийския меморандум, но го оспорва на практика, защото Италия признава граници на гръцкия континентален шелф, които Турция оспорва.

Изданието цитира и гръцкия външен министър Никос Дендиас, който обяви, че на 18 юни ще бъде на посещение в Кайро за разговори за разграничаване на изключителните икономически зони и с Египет. Дендиас каза, че Гърция има много добри отношения и общи виждания с Египет по много въпроси, но призна, че има трудности и сложна ситуация с много политически и юридически параметри.

Под какво се подписаха Гърция и Италия

Документът, който трябва да бъде ратифициран от двата парламента, на практика разширява споразумение от 1977 г. между Гърция и Италия за континенталния им шелф в Йонийско море, също така решава дългогодишни неясноти във връзка с правата за риболов в Йонийско море.

Министър Дендиас заяви, че споразумението потвърждава правото на намиращите се в района гръцки острови на морски зони и урежда въпросите за правата за риболов. Той добави, че Гърция иска да установи изключителни икономически зони с всичките си съседки.

Подписването стана възможно, след като бяха преодолени италианските опасения за възможно ограничаване на правата на Италия за риболов в Йонийско море.

Коментатори отбелязват, че споразумението между Атина и Рим променя ситуацията и по отношение на разграничаването на морските пространства между Гърция и Албания. Преговорите там от известно време не напредват, зад което гръцки анализатори виждат влиянието на Анкара в Тирана.

Какво следва: реализация на ключов (и за България) газов проект

Споразумението бе подписано след седмици на напрежение във връзка с природните ресурси в региона на Източното Средиземноморие, където Турция, Гърция и Кипър се намират в сложен дипломатически спор. Както е известно Турция започна проучвания в района, което й навлече санкции от ЕС.

Италия и Гърция вече са партньори в проекта за Източносредиземноморския газопровод (EastMed), който трябва да транспортира 10 милиарда кубически метра газ годишно от офшорни запаси в Източното Средиземноморие към Гърция, Италия и други страни от Югоизточна Европа, включително България.

Интерконекторът Гърция-България ще свърже газовия коридор Север-юг с Южния газов коридор и ще даде възможност за внос на газ от LNG терминала на Алексадруполис (в който дял ще има и България), Гърция и планирания Източносредиземноморски газопровод.

"Във връзка с това разглеждаме като перспективно стратегическото енергийно партньорство по оста Израел-Кипър-Гърция", каза през януари премиерът Бойко Борисов на среща в София с министъра на външните работи на Кипър Никос Христодулидис.

Премиерът подчерта тогава и важността на споразумението между Израел, Кипър и Гърция за изграждането на газопровода EastMed: "Това е един изключително мащабен енергиен и инфраструктурен проект, който има огромно геополитическо значение за развитието на региона и Европа".

Интригата с Либия се засилва

Изненадващо (или не) базираният в Тобрук либийски парламент, който поддържа източнолибийския военен командир Халифа Хафтар, се обяви в подкрепа на подписаното споразумение между Гърция и Италия, съобщи гръцката телевизия Скай.

В съобщение в неофициалния профил на Либийската национална армия на Хафтар в Туитър либийската Камара на депутатите, която заседава в Тобрук, предлага подобно споразумение за морско разграничаване да бъде сключено и между парламентите на Гърция и Либия.

Миналия ноември Турция и международно признатото либийско Правителство на националното съгласие в Триполи подписаха меморандум, с който разграничават морските пространства между двете страни. Според Атина и ЕС това нарушава суверенните права на Гърция върху изключителната икономическа зона, породена от редица острови между Егейско и Либийско море. Меморандумът предизвика засилване на контактите на Атина с Либийската национална армия на Халифа Хафтар, която воюва срещу правителството в Триполи, подкрепяно от Турция.

Новините от днес и със задна дата