Сряда, 3 Юли, 2019 3:15:52 Интервю на Катя Стоянова/BurgasNovinite.BG
Това
е ексклузивно, авторско интервю и препечатване без съгласието на автора
е недопустимо! Допуска се само с изрично, писмено разрешение, при
стриктни условия за публикация, без корекция.
Николай
Бонев е от онези хиляди българи, които са успели да избягат от оковите
на комунизма в България и да се установят в свободна, демократична
държава. Николай Бонев или за по - кратко Ник, е политически емигрант в
САЩ от 1970 г. От клетката на комунизма успява да се освободи през
българо-югославската граница.
- Г-н Бонев, каква беше основната причина, която ви мотивира да избягате от комунистическа България?
Основната и единствена причина да напусна България бе комунизма.
Да
поясня. България по време на комунизма фактически беше един тотален,
тоталитарен затвор, ограден с телени мрежи. Гранични зони ограничаващи
достъпа до границите. Минни полета. И гранични войски гарантиращи
непроницаемостта на затворниците - поданици на тази държава, извън този
затвор.
В огромното си мнозинство хората в този
тотален затвор-държава нямаха лукса да видят и сравняват как свободните
хора живеят по света. Дори и радиопредаванията от свободния свят бяха
заглушавани.
Отвращението от комунизма и
престъпниците които поддържаха тази система даде сила, смелост и жажда
за свобода на малцина хора дръзнали да преодолеят всички трудности по
пътя към свободата. Като оркестрант и цигулар в пионерския/младежкия
симфоничния оркестър на диригента Влади Симеонов имах този късмет да
видя запада и свободния свят още на 15-16 годишна възраст. Голям процент
от участниците в този оркестър напуснаха България. Първият който избяга
беше нашия колега Роман Шаранков, който избяга на гарата в гр. Милано
на път обратно за България след концертен тур. Друга моя огромна
доминираща мотивация беше желанието ми да помогна на моя баща доктор
Вълчо Бонев, лекар-хирург да се измъкне от този затвор и достави на
света резултата от своите изследвания за рака.
- Съжалявам, че ви връщам към тези събития, които не са били никак леки
за Вас, но ще опишете ли как успяхте да преминете от другата страна?
Не
виждам никакъв проблем да се връщам към тези събития в моя живот.
Напротив много съм горд с резултата и успеха на моите продължителни 7-8
годишни усилия да се измъкна от комунистическия концентрационен лагер с
други думи тогавашна България.
Моя финален и
успешен опит да се измъкна от лапите на комунизма беше през 1969 г.,
октомври месец. Преминах Българо-Югославската граница близо до района на
Връшка Чука. 12 дни в Югославия без документи. Преминах италианската
граница в близост до Триест. И след това бях в лагера „Падричано” 42
дни. После в лагера „Латина”. След 8 месеца в Италия пристигнах в САЩ.
Някой ден ако намеря време ще опиша подробно всички премеждия през които
преминах по пътя в моя устрем към свободния свят.
- В
предварителен разговор споменахте, че сте успели да напуснете България
едва след четвъртия опит. Смятате ли, че е имало доносници в
обкръжениети Ви?
Не е четвъртия. Успях едва на
шестия. При първия ме хванаха на товарен 11,000 тонен кораб в средата на
Варненския залив чакащ на рейд да бъде разтоварен, след 3 километрово
плуване в ледената черноморска вода през юни месец. Който е плувал над
300 метра навътре от брега знае за температурите. Последва затвор. Съд.
Присъда.
След затвора в последствие опитах да се включа в Средизимноморска екскурзия на кораб. Отказаха ми.
След това опитах екскуризя до Унгария. През Югославия. Отказаха ми.
След
това опитах да се промъкна в Югославия по време на „събор” близо до
Връшка Чука, които правеха, за да дадат възможност за среща на близки от
двете страни на югославската граница. Този път границата беше
охранявана и не успях да премина в югославско което на предишни събори е
било възможно.