http://www.yassenart.cult.bg/ Духовната пътека на Ясен Голев - ,,Любовта във всичките й проявления" КАТЯ СТОЯНОВА  Ясен Голев е роден на 4 юли 1956 г. в гр. Казанлък. През 1975 г. завършва Художествената гимназия в гр. София, а през 1984 г. се дипломира в Художествената академия гр. София - специалност живопис в класа на проф. Добри Добрев. След завършването на академията е член на Ателието на младия художник и участва активно в художествения живот - в повече от 30 общи и колективни изложби у нас, международни конкурси, пленери и изложби на българското изкуство в чужбина - Австрия, Германия, Швейцария, Франция, Кипър, САЩ и др. В периода 1986 - 1990 г. води подготвителни курсове по рисуване и живопис за кандидатстване в Художествената академия към чит. "Славянска Беседа". Негови творби са притежание на НХГ София, галерии и частни колекции в САЩ, Япония, Австрия, Германия, Швейцария, Кипър и други. Работи предимно в областта на живописта. Член е на СБХ. Преподава живопис в Националната Художествена Академия София, и е собственик на галерия "КОНУС". Живее и работи в София.
- Г-н Голев, съприкосновението с Вашите маслени платна е едно своеобразно навлизане във Вашия вътрешен свят. Това, че успявате да споделите своите чувства и емоции с ценителите на изкуството, удовлетворява ли Вашата творческа натура? - Да, действително всяко съприкосновение със което и да е произведение на изкуството е като една протегната ръка или отворена врата към вътрешния свят на автора. Но аз по-скоро възприемам един такъв контакт повече като едно съвместно духовно приключение, отколкото като преднамерено търсене на удовлетворение, поставящо розови очила на моето его.За мен като че ли е по-важно самото пътешествие, а не целта, защото именно по този начин се осъществяват и моите нови,лични открития. И в този смисъл творческата ми натура е удовлетворена всеки път, когато намеря спътници за моя влак. - Смятате ли,че понякога художникът е като отворена книга за своите почитатели? - В определен смисъл това е така, когато художника е приел изкуството с тежеста на Христовия кръст, но в доста случаи в зависимост от стила и характера на посланията в творбата, емоционалноста както на автора, така и на зрителя част от идеята или цялата идея, могат да бъдат тълкувани в различни варианти. Но аз определено мисля, че понятието „отворена книга за своите почитатели” трябва да носи един единствен знак и той се нарича откровение. Истинското изкуство не търпи фалша, там няма къде да се скриеш. Една картина, окачена вече на стената, не оставя място за никакъв компромис. - Вашите картини определено събуждат асоциация за присъствие в нещо бленувано или сънувано. Такъв ли изглежда светът през Вашето въображение? - Много бих искал света да изглежда така, защото сънищата много често ни отвеждат към чудни и прекрасни места, светове в които се чувстваме истински „ние”, без земните тежести и условности, изпълнени с цветове, хармония и любов - не е ли прекрасно да живеем по този начин. А в изкуството смесването на сънища и действителност винаги е било печеливша формула, не само в сюрреализма, от който доста силно се бях повлиял в един период от творчеството, но и в доста други стилове и течения. Аз и сега продължавам да използвам тази градивна смес в моите композиции,но това не е преднамерен акт целящ повърхностното, но ефектно звучене на картината, това е моето вътрешно състояние и чувствителност. Дълбоко в нас всеки интуитивно усеща невидимата нишка, която го свъзва с тази друга и бленувана реалност, и когато се срещнем с истинско и откровенно изкуство, мостът вече е прехвърлен и ние с любопитство и трепетно очакване можем да преминем по него и да я достигнем. - Повече от картините Ви са нещо различно от заобикалящата ни реалност. Би ли могло да се каже,че персонажите в тях не са подчинени на реалния свят? - Но кой ли е реалния свят? Всичко като че ли опира до настройка и нагласа, и ако вие се чувствате комфортно сред персонажите на едно произведение, защо тази нова среда да не се превърне във ваша реалност. Да, заобикалящата ни действителност е друга, свикнали сме с конкретни форми и образи, в заимоотношения и природа, но именно това, което ни предлага изкуството, е ценното – корабът на въображението ни води към различни варианти на реалността като цяло. В този смисъл моите персонажи са и тук, и там. - Смятате ли, че абстрактното изкуство е едно незаменимо средство за развитие на въображението? Абстракционист ли сте? - Абстрактното изкуство изцяло е подчинено на принципа на асоциативността и въображението, там въображаемото е реално. Характерните за него изразни средства за достигане до идеята и замисъла определено възбуждат сетивата ни в доста висока степен и като прибавим към това и стремежа да се търсят все по - ясни, опростени, синтезирани и оригинални решения на формата и концентриране на идеята, провокира изключително силно въображението. А колкото да моя стил на работа, не мисля, че абстрактното е в основата. По - скоро става дума за стил, съдържащ в себе си и абстракт, и сюрреализъм, и експресионизъм, и елементи на фантастичен реализъм...Не търся конкретна стилова форма, това е доста рамкиращо, просто вървя по моя начин. Когато картината достигне баланса между израза и идеята в максимална степен, тя получава уникална убедителност и това е достатъчно. - Във Вашите творби има някакво странно, но градивно единство на хармонично съзвучие между композиция и музикалност. Сякаш цялото пространство е изпълнено с някакъв абстрактен звук подобен на мантра. Други Ваши почитатели споделяли ли са същото усещане? Греша ли, или наистина в основата на Вашата концепция за изкуство стои точно това послание? - Това определено е точно така, когато става дума за музиката. В основата й са хармонията и ритъма, така е и в живописта, така е и в поезията, в танца, а тези неща са ми толкова близки...може би и защото в младостта си се занимавах сериозно с музика. Така или иначе, онази музика, за която говорите, е вътрешната музика. Трудно мога да си представя добър художник без такава ориентация и усещане, той би се ограничил само в рамките на външното, на повърхностното. Действително доста хора усещат в картините ми музикални звуци, мелодии, което ме провокира да ги търся все – повече и повече, сливането между цвят и звук, ритъм и хармония са камъните, по които преминавам на другия бряг на реката. И нека не забравяме все пак, че звукът бе в началото... и музиката на Вселената. - Съгласен ли сте, че творбите Ви провокират асоциация за сложна компилация на състояние на съзнанието, т.с. състояние на будност, на сънуване и дълбок сън? - Не изпадам в специални състояния, като медитация или транс, когато рисувам, но така или иначе, един такъв творчески процес променя състоянието на съзнанието ми и колкото повече навлизам в работата си и се издигам на крилете на въображението, толкова повече се размиват границите между различните нива на това съзнание – въпросът е в умението този процес да се контролира. Да не пропуснем и значението на подсъзнателното и интуицията, на която аз разчитам най – много, все пак съм роден под знака на Рака. - Рзкажете ни нещо повече за символиката и посланията във Вашите творби. - Определено символиката е важна за мен. Тя също носи различните внушения и отваря пътя към идеята и посланията. Разбира се, откриването и използването на най – точния символ, начинът на вграждането му в конкретната композиция изразява в голяма степен таланта и умението на автора да засили максимално внушението. В работите си използвам символа по различни начини, придавам му в зависимост от идеята основно или второстепенно значение – но все пак има и други важни неща в една картина и те не са никак малко. Едно от тях са посланията, въпреки че понякога изобщо не тръгвам от тях, те идват после. Самата картина, започнала понякога от една игра със цветовете и въображението, вече е едно послание. Не бих казал , че съм привърженик на директните, крещящи послания, обикновено ги скривам малко под повърхността, така зрителят ги възприема заедно с общото впечатление и живописта, постепенно...тогава се получава една естествена и хармонична връзка. Но може би това, което най – много бих искал да се вижда в моите картини, да е светлината...и , разбира се, Любовта, във всичките й проявления. По важни самостоятелни и колективни изложби: 1989 - галерия "АРТЕМИС", Лимасол, Кипър
1990 - "АРКАДИА", Берн, Швейцария
1991 - галерия "ПРИЗМА", Александрия, САЩ
1992 - IV международен пленер за изобразителни изкуства в гр. Флюли, Швейцария
1993 - галерия "ФЛУРИ", Швейцария
1995 - галерия "ЕСПОАР", Париж, Франция
1996 - галерия "МАКТА", София
1997 - галерия "ЦЕНИТЕЛ", София
1998 - м. Юни галерия "АРТФОРУМ", София
1998 - м. Декември, галерия "АРТФОРУМ", София
2001 - галерия "Интернешънал вижънс", Вашингтон, САЩ
2002 - I международен пленер по живопис, Русалка, България
2003 - Изложба в сградата на "Народно събрание на Република България"
2005 - Балканско квадринале на живописта,Стара Загора |
