Човеколюбие и доверчива доброжелателност – що е то? На този въпрос ни отговаря известната философка и писателка Айн Ранд в поредния си провокативен труд – „Романтически манифест(ИК „Изток-Запади ИК „МаК),в който тя си поставя за цел да предаде идентичността на романтизма от началото на XX век на бъдещите поколения.„Романтически манифестразглежда човешкия прогрес, който не е праволинеен и автоматичен. Той е по-скоро криволичещ и мъчителен, с дълги отклонения или пропадания в застойната нощ на ирационалното. Човечеството се придвижва напред благодарение на определен тип хора – хора-мостове, които са способни да разберат и пренесат през годините или дори вековете, постижения, до които са достигнали техните предшественици, чиито дела тези хора умело продължават. Подобно на Тома от Аквино, който е мостът между Аристотел и Ренесанса, хвърлен над позорното отклонение на ранното и късното Средновековие, Айн Ранд вижда себе си като мост между естетическите постижения на XIX век и умовете, които пожелават да ги открият, където и когато и да съществуват те.Книгата говори за екзистенциална атмосфера, която е наситена с човеколюбие и усмихната, доверчива доброжелателност към човека и към живота като цяло. Ранд ревностно поддържа и тезата, че изкуството се намира в сферата на разума – едновременно противоречиво, но и добре подкрепено твърдение!*Изкуството е избирателно пресъздаване на действителността в зависимост от метафизичните ценностни съждения на един творец. То е гласът на неговото усещане за живота. Това, което романтиците внасят в изкуството, е върховенството на ценностите, елемент, който е отсъствал в закостенелите, сухи, направени от трета и четвърта ръка(и също така трето-и четвърторазредни) повторения на копирането на формули на класицистите.Айн Ранд
По материали на Изток-Запад